Изминалите седем дни в Левски ще се запомнят като Седмицата на оставките. Пръв такава подаде Иво Тонев, който пожела да си тръгне от поста председател на Управителния съвет, втората бе на спортния директор Георги Иванов, а след това още шестима членове на ръководното тяло пожелаха да напуснат. Около УС се вдигна голяма шумотевица, но в крайна сметка всички са си по местата. Отстрелян бе само неудобният от него. Далеч по-големият шум обаче трябваше да бъде около Гонзо.

За него никой не се изказа, въпреки че за цялостния си престой в Левски е направил в пъти повече от господа началниците. Днес предстои поредното събрание на УС. И на него се очаква тихомълком оставката му да бъде приета. Така е, защото има голяма разлика от „Решението ми е обмислено и окончателно!“ на Иво Тонев до „Решението ми е окончателно“ на Георги Иванов. И така ще приключи вторият следсъстезателен престой на Гонзо на „Герена“...

Тук никой не говори за това какво е успял да направи и какво не бившият централен нападател през това време. За липсата на трофеи в този период, за отдръпването на запалянковци от трибуните. Факт е, че той заслужаваше повече показано уважение за довиждане. Както и благодарности от хората в УС, които вместо да го сторят, облъчваха запалянковците с измислени казуси. В някоя от декларациите си или пък в участията си в телевизионни студия шефовете трябваше да намерят начин да вмъкнат поне по едно изречение за Иванов. Защото той преди две години се върна в трудни и бурни времена за сините. А през тази пролет намери сили и доблест да каже, че с натрупаните негативизми „повече пречи на Левски“. И сега той е този, чиято оставка не се оказа бутафорна. Въпреки че не му бе потърсена. Въпреки че той можеше и да не я подава. В последното си интервю той не нападна никого, не си измисли виновник. Няма да има и „иди ми - дойди ми“, а просто ще удържи на думата си. Затова и ще продължава да има уважението на голяма част от левскарите. За разлика от тези, на които върнаха оставките.