Левски изигра първия си официален двубой за новия сезон. Доста неприятно за тима бе, че той се падна срещу един средноевропейски, както обичаме да казваме у нас, тим като Спартак (Търнава). Какво се крие зад това определение?

Отбор с прилични играчи, не блестящи, но доста прилични, научени да играят правилен и подреден футбол, тактически грамотни. Играчи, които не поемат никакви рискове в защита, а могат да те „ухапят" при някоя контраатака смъртоносно.

Тези отбори по презумция са напълно преодолими. Само че срещу тях трябва да излезе български тим, който да спазва същата тактическа дисциплина в защита, а в предни позиции с малко повече импровизация и техника да наклони везните в своя полза. Звучи лесно, само че в последните години редовно Левски, а и другите български представители в последните 10-15 години, се проваляха звучно точно срещу подобен тип отбори - БАТЕ, Жилина, Дебрецен, МТК и т.н.

Това го казвам, за да бъде оценен правилно тимът на Търнава. Той определено не е европейски гранд, той е тим и с по-малки индивидуални възможности на футболистите от Левски. Казано иначе - Спартак е тим, който е желателно да бъде отстранен. Само че определено не е отбор, който трябва да бъде подценяван. Срещу подобен тип отбори се играе много много трудно.

Може би с това може да се обясни донякъде тоталното вдървяване на „сините" играчи в първите минути. Все пак, нека си кажем истината - Левски не игра никак добре. Фланговете в 90 процента от времето не функционираха, Йовов и Тасевски, които даваха облик в средата на терена миналия сезон, не бяха на ниво. И все пак, Левски победи. Но тепърва идва реванш, а и цял сезон след това, в който няма да е лесно. Какъв е потенциалът на „сините"?

Може отговорно да се каже, че Левски намери своя нов голям вратар. Пламен Илиев ще бърка още много, може да го направи скоро, но той има качества и сърце, за да бъде под рамката на вратата на Левски.

В защита Рисп определено е попадение. Класен, научен бранител, който винаги знае къде да застане. Няма скорост, но пък има физическа сила, която за разлика от повечето бранители у нас, знае как да използва. Шведът може да се окаже едно от най-важните имена в селекцията - той хем дава сигурност, хем покрай него по-младите Милиев и Иво Иванов може да израстнат.



Старокин даде заявка да замести пълноценно Минев. Значително по-несигурен изглежда на този етап във фаза защита. Там близнакът бе абсолютно безкомпромисен, което пък понякога носеше негативи на отбора, тъй като винаги играта му бе на ръба на картона. Старокин обаче има безспорен потенциал да вдигне много нивото си, а най-положителното е, че във фаза атака още отсега изглежда по-добър от Минев, включва се мощно, центрира добре.

В халфовата линия нещата са ясни. Гаджев и Грийн се допълват взаимно, вторият капитан качва с всеки изминал ден класата си в атака. Доказа го и феноменалният гол вчера. Даниел Димов също има качества, а вечните резерви Огнянов и Балтанов също могат да бъдат полезни в определени моменти.

В атака може да се каже, че Левски има по-голям потенциал откогато и да било в последните години. Знам, че на фона на продажбата на Гара Дембеле тези думи звучат еретично, но са факт. Плеймейкърският пост остава може би най-важният във футбола, а и за него най-трудно се намират изпълнители. Е, Левски има тъкмо трима. Тасевски, който може с едно докосване да реши мача. Македонеца играе бързо и с много мисъл, прекрасен е за контраатаки. Йовов е другият тип - той умее да задържа топката, да финтира, да забавя темпото, когато е нужно.



Цветков като че ли изглежда най-завършен и умее всичко това. Изградилият се като футболист в Холандия играч се справя прекрасно и като нападател, и като халф, но като че ли плеймейкърската роля му отива повече. Дори когато играеше таран, той се връщаше постоянно, за да играе максимално с топката. Цветков е просто прекрасен футболист, истинска ценност за целия роден футбол.

В атака Арш може да не е Гара Дембеле. Той няма как сам да създава положения, няма как топката да бъде изритана, а той да изскочи от нищото, да надбяга и надбута двама-трима и да вкара. Но пък Арш е хиена в наказателното поле, играч, който много рядко ще изпусне сам срещу вратаря, нещо, което Гара правеше доста. Ако получи достатъчно подкрепа по крилата, то нещата могат да станат прекрасни. Младият Райков за 10-ина минути блесна на два пъти. Освен с хубавия пас към Арш при победния гол, той се запомни и с един пробив малко преди това. Ако си спомняте, Райков получи топката, финтира прекрасно бранител нахлу в наказателното поле и центрира. Колко лесно звучи, а и по принцип това е работата на едно крило. Но колко пъти същото нещо успя да направи Дани Младенов?

В лицето на Райков, на самия Младенов, ако най-после се събуди, както и на Тодор Христов и перлата в короната Калво, Гонзо има избор.

След всичко казано дотук остава да заключим две неща. Първото е, че Георги Иванов заслужава голямо поздравление за селекцията, която направи. Той се справи и миналата година, но тази също напипа ваксата. Левски има потенциал, но за момента все още няма отбор и игра, което в крайна сметка е най-важното. Самият Гонзо го каза - на „Герена" не чакат никой, така че може и да няма достатъчно време. Но все пак поводи за оптимизъм има - класата на играчите и присъствието на опитен и доста кадърен треньор като Тони Здравков до Гонзо. Точно той може да придаде опита, който липсва на спортно-техническия щаб.

Настроението след първия мач на Левски трябва да бъде умерено. Миналата година след победата над тотлания анонимник Дъндолк се изпадна в еуфория. Сега не трябва да бъде така. Левски определено има класа, не отстъпва с нищо на ЦСКА и Литекс, има шансове за трофеите у нас и за групите на Лига Европа. Може да изпълни всичките си цели, но може да се провали и навсякъде. Просто има още много какво да се работи. Трябва да стане ясно на какво иска да набляга Гонзо в играта - на скорост по крилата, на техниката на Йовов, Дарко и Цветков през центъра, на какво точно.



Иначе Левски си е Левски - все същият емоционален и непредвидим отбор, който може да бие Спортинг и Гент, а да загуби от Локо (Пд) и да не бие Сливен. Това е хубаво за безпристрастните зрители. Левскарите обаче искат малко повече, искат още класа, с която Левски да си гарантира, че този сезон няма да е поредният нулев.