След като почти всички от стария състав на Левски напуснаха, вратарят Георги Петков се превърна във водеща фигура. Практически от тима, който направи пробив в Европа, като основни български футболисти останаха Гошо, Живко Миланов и Боримиров. Стражът на „сините” говори пред „Топспорт” за моментното състояние на Левски и за това как вижда бъдещето на „синия” тим.

- Георги, може ли да се каже, че Левски се отпуши след мача с Беласица?
- Дано да е така.

- Доволен ли си от играта на отбора?
- След като побеждаваме с 4:0, разбира се, че съм доволен. Но за това, дали сме играли тактически правилно, други трябва да си кажат мнението. През второто полувреме свалихме малко темпото и пропуснахме да отбележим още повече голове. В края на мача Беласица прибягваше до класически спирания. Явно не им беше до това да играят футбол.

- Според теб защо при 3:0 играта през второто полувреме се поизнерви?
- Защото имаше много грубости по терена. Нали това казах, футболистите от Петрич не бяха дошли да играят футбол. Стремяха се да рушат нашата игра.

- Първият техен удар беше едва към 80-ата минута. Ти скучаеше ли на вратата?
- Чувствах се добре. Не се притеснявах. Винаги обаче всеки вратар трябва да е нащрек и в такива уж безобидни ситуации.

- Може ли след тази победа да има по-голямо спокойствие след двете загуби от Литекс и поражението от Локо (Пд)?
- Дано всичко наистина се нормализира. Радвам се, че тримата бразилци вкараха голове. На всеки южноамериканец е нужен момент на адаптация и отпускане. Ще се радвам, ако момчетата започнат по-често да бележат. Ясно е, че им е тежко. Разбираме ги, идват отдалеч. Въпросът е да преодолеят трудностите по свикването с играта на Левски. Ще бъдат в изключителна помощ на нас и на треньорите, ако влязат колкото се може по-бързо в ритъм.

- Днес трябва да получиш на тържество за футболист на 2007 година в „Бояна” наградата си като трети след Димитър Бербатов и Мартин Петров.
- Това е голямо признание. Радостен съм, че хората са гласували за мен. Искам да благодаря на Левски и съотборниците ми, защото аз стигнах до третото място с тяхната помощ.

- След като ви напуснаха толкова много футболисти, може ли да се каже, че ти, Живко и Дани Боримиров сте като пример за новите чужденци и по-младите в отбора?
- Разбира се, че е така. Нали затова сме тук, да им помагаме и те да свикнат по-бързо с високите критерии в Левски.

- Да те върна пак към наградата, която ще получиш в анкетата за футболист на миналата година. Може ли да се каже, че това е признание и за вратарския пост?
- Напълно съм съгласен. И в световните класации е така. По-рядко е да бъде награждаван вратар. По-миналата година „Златната топка” я взе Канаваро, но определено можеше да бъде и Джиджи Буфон. След Лев Яшин няма номиниран вратар за най-високия приз. А от тогава толкова силни вратари са ни радвали, но винаги се избират полеви футболисти.

- Как ще се готвиш за мача с Финландия?
- Има ден-два до срещата. Очаквам да стане хубав двубой, в който да покажем зрелищен футбол пред нашата публика.

- Да поговорим отново за Левски. През отминалия период ли ти беше най-тежко откакто си при „сините”?
- Ако трябва да бъда още по-точен - последните седем-осем месеца бяха най-тежките за мен. От отпадането от Тампере до двете загуби от Литекс и тази от Локо (Пд). Но никъде нещата не се развиват леко. Ако се върнем преди три години, пак беше така. Спомняте си какво беше, когато ни отстрани Беверен през есента на 2004 година. Бяха ни отписали от шампионат, купа и турнири. Даже пак загубихме от Литекс в София с 0:1. Това отново беше през пролетния сезон - само че през май 2005 година. И после видяхте какво стана през 2006 година. В този смисъл не ме е страх от сегашното състояние, защото Левски винаги ще се изправи на крака и ще почне пак да върви напред. Аз съм преживял веднъж падение и възход. Сега пак имаше период на застой и искрено се надявам, че ни очакват нови висоти.

- Стана въпрос за това, че ти и Живко останахте най-опитните. Чувстваш ли се като тартор в отбора?
- (учудено) Аз...тартор!? В отбора никой не се прави на водач. Не правя изключение. Всички сме като едно цяло. Особено сега в този труден период всеки от нас трябва да даде максимума, да изпъква в името на тима.

- Вярно ли е, че след като Томашич изпусна дузпата в мача за първенство срещу Литекс в София, си му се карал в съблекалнята?
- Да му се карам на Игор... Явно не ме познавате. Не съм конфликтна личност. Ето виждате, че сега взимам в колата си след мача с Беласица двамата мароканци Рабе и Бензукан да ги закарам до тях. Винаги съм помагал на колегите си. Как да му се карам на Игор. В такъв случай той трябваше да ми се кара на мен в Ловеч, когато за купата аз бих първата дузпа и я изпуснах. Няма логика...

- Да обобщим, идват ли пак добрите дни в Левски?
- Горещо ги чакам. И съм убеден, че след преживяните трудности ни чакат много хубави моменти.