Феновете поднесоха най-големия подарък за празника на Левски - дариха близо 300 000 лева за спасението на клуба

blue_canary

Джаба,ела си във Филибето да седнем на маса да се разберем.И малко да ти покажа кво значи живот,ва ива и мигрантите нещастни.

vanatta

7:2 дишай ! dominator duhai!

Dominator

История левскароромская Някъде през далечната 1914-ата година, вероятно през месец май, е положено началото на ФК „Левски“. Това начало слагат група роми, вероятно от турски произход и с неясна сексуална ориентация. Какво се има предвид? Можем да започнем от там, че неграмотността винаги се е свързвала предимно с ромския етнос, а фактът, че нямаме дори хвърчащ лист, на който да пише кога точно е основан клуба, е достатъчен. Тук ни помага и името на националната ни светиня, а именно Васил Левски. По всяка вероятност неграмотните ромчета само това име са знаели. За това и го припознават и открадват безцеремонно, типично за техния етнос. Години по-късно, техните малцинствени наследници, ще припознаят и датата 24-ти май, открадвайки я и присвоявайки си я като своя – ромски обичаи все пак. Още по-интересно е какво са правили тези младежи, в бурните години от второто десетилетие на 20-ти век. По това време, всички български младежи, които имат поне два-три косъма по лицето си, които да минават за брада, служат на родината си, въоръжават се и пазят националната граница от нашественици. Има, обаче, една група хора, която не ходи в армията – хомосексуалистите. Та те и без това нехаели за националната граница, тъй като това не била тяхната държава. Създават си отбор и първата им работа била да заминат при съпрузите си от турския клуб Галатасарай, уж за футболен мач. Не е ясно какво е станало, но се знае, че се връщат с нови екипи в червено-жълти цветове. А защо се заминава именно за Турция, а не за Сърбия, Гърция, или Румъния, няма нужда от обяснения. Години по-късно, феновете на „Левски“, до толкова ще се комплексират от червения цвят, носен от вечния съперник ЦСКА, че ще нарекат фланелките „малинено-жълти“. Така се бележи началото на отбора на малцинствата, който и до ден днешен носи онзи ромски дух от началото на 20-ти век. Скоро след създаването си, ромите от „Левски“ се самонастаняват на стадиона до Перловската река в София. През 20-те години държавата им подарява терен за строеж на собствен стадион, но понеже ромите непрекъснато крадат, пари все няма и това изумително съоръжение се прави 10 години. Поради наглостта на левскарите, други клубове са принудени да се изселят от терена там и да си правят игрища на други места. Някои са пратени навътре в гората, в местността „Пустинята“, където държавата все пак помага малко със строежа, тъй като теренът е много тежък. Когато през 60-те държавата решава да направи национален стадион на България, избира района на Орлов мост, тъй като там е историческия футболен център на страната ни, от както този спорт се появява у нас. Самонастанилите се роми от „Левски“ получават голям парцел в Подуяне, където да им се построи нов стадион, модерен, отдалечен от центъра, за да позволява множество подобрения, разширения и модернизация през годините. Стадионът се строи безплатно от държавата, като централния софийски затвор опустява, тъй като всички разбойници, бандити, крадци и т.н., са впрегнати в строежа... безплатно. По-късно феновете на „Левски“ ще припознаят този акт като апотеоз на левскарщината – група затворници (вероятно повечето роми, защото те от край време са бандити) им строят стадиона. Левскарско е, наистина. През годините левскарите предявяват и претенции към стадиона на ФК „Спартак“ – стадион „Раковски“. Причината за това са много топлите връзки между „Левски“ и родната милиция. Дружба, затвърдена и със сливането на двата клуба. Въпреки че феновете на „Левски“ привидно не приемат тази част от историята си, с радост я прегръщат, когато трябва да им се подари нещо. Подарък все пак получават отново – през 1997-ма година, държавата подарява незаконно на "сините" стадион „Георги Аспарухов“ и то със задна дата – 1990-та година. И до ден днешен не е ясно по кой член и от кой закон е станало това. Коментари, обаче, няма, тъй като това може да се счете за расизъм – нападат се ромите по някакъв начин. Знае се само, че според официалните финансови доклади на сметната палата в България, сметките, разходите и данъците за стадиона, се плащат от МВР, тоест от българските граждани. Точно, както се плащат и помощите на ромите. Левскарско е. Особено на фона на скандиранията на „синята“ публика – „Левски“ оле, нищо общо с МВР. Отборът на „Левски“ оставя трайна следа в българския футбол, още от неговия зародиш. Първото първенство по футбол на България не завършва, а вината е на „Левски“. Сърдити, че ще загубят предстоящия последен мач и че държавата е пропуснала да ги награди служебно, футболистите не се явяват на терена. Държавата взима нещата в свои ръце и вместо да обяви шампион на страната, анулира първенството. Абсолютно същото се случва и с първия турнир за купата на България. Левскрско е да се бяга от отговорност, все пак. По-късно „Левски“ става първия отбор, който комунистическата власт взема под крилото си. Благодарение на Цола Драгойчева, клубът не последва съдбата на много други, а напротив – заздравява се и се подсигурява за десетилетия напред. Все пак през 1949-та година официално е закрит и такъв отбор няма вече, но това е само механизъм на комунистите, чрез който завинаги превръщат отбора, носещ името на най-великия българин, в политическа марионетка и евтина, но раздаваща се държавна проститутка. Клубът е закриван няколко пъти в своята история – през 30-те, през 40-те, два пъти през 90-те. Но не се гаси туй, що не гасне – ромският устрем. През годините в „Левски“ са играли много футболисти. Няколко от по-запалените фенове на сините могат да посочат и към десетина „легенди“ на клуба, но за нормалните хора има точно две разпознаваеми имена – Георги Аспарухов и Наско Сираков. Първият е известен с няколко неща – любовта към алкохола, държавните облаги и нежеланието си да отиде в „Левски“. Както казва легендата на „Ботев“ Пловдив Иван Занев – „партията го задължи“. Гунди, освен с футболния си талант, става известен с автомобила си – чудесен модел на Алфа Ромео и номер с 4 деветки. Колата, разбира се, е подарък от партията, като преди това е била конфискувана на границата. Със същата тази кола, Гунди убива легендата на Локомотив София – Никола Котков. Другото разпознаваемо име сред футболистите на „Левски, е Наско Сираков. Редно е да се отбележи, че споменатите двама футболисти, са известни с уменията си не само в България, но и в чужбина. Сираков е известен на „Герена“ с това, че като футболист на Славия, си събува гащите и показва задните си части на феновете на „Левски“. През 2013-та година пък обявява, че кракът му повече няма да стъпи на „Герена“. Левскарско е. Освен от споменатите до момента велики моменти и личности, феновете на „Левски“ се гордеят най-вече с омразата си към ЦСКА. Това е тяхната обединителна сила. Апогеят на тази омраза идва след 1989-та година. Първо, в началото на 90-те години, сините се обединяват зад лъжата, че вечния враг е основат от БКП. Факт е,че такава партия през месец май 1948-ма година, в България няма (партията тогава е БРПк). Лъжата е измислена от бившо ченге от ДС, което и до днес е фактор в управлението на клуба. 15 години по-късно друга лъжа ги обединява, макар и за кратко – тази, че вечния съперник вече го няма. Като цяло „сините“ фенове винаги са имали нужда от нещо, което да мразят, за да не се разпаднат. Омразата им е пословична и сред тях е повод за голяма гордост. Тя достига апогея си в пребиването на жени, деца и т.н. от групи дрогирани първенци от агитката на „Левски“. Велики са участията на „Левски“ на европейската футболна сцена. Те са дали на тима прозвището „евроидиот“, което и единственото нещо, с което "сините" от Подуяне са известни извън границите на България . Най-великия мач за всички времена в историята на „Левски, пък е... равенство с Киево. Левскарско е. През последните 30 години „Левски“ ярко се откроява като държавен отбор. Един през друг политически лидери се надпреварват да финансират и помагат клуба. Чрез различни лостове и механизми, към „Герена“ текат постоянно и държавни, и мафиотски пари. Феновете на вековния клуб все още си спомнят с умиления борбата им срещу мутрите във футбола. Да, тази борба включваше единствено и само използването на парите на мутрите и защитаването на криминални личности, но за левскарите си е борба. В последното десетилетия клубът открито се превърна в държавна пералня на пари, а феновете му станаха механизъм за терор, рекет, побоища, всякакви мокри поръчки, трафик на наркотици, политически марионетки и масовка на протести. Със сигурност още много такива славни мигове предстоят на ФК „Левски“ и все по-малобройните им привърженици. Резюме: Създаден – някъде през 1914-та. Легенди – Гунди пияния и Наско ***. Успехи – Най-много втори места в България. Евро успехи – евроидиот. Прозвища – сините, лилавите, отборът на всички власти, ФК Леевски, ФК Жалба, Фк Донос, ФК Анкета, наркоманите, утайките и др.

vladang

Това само показва,че не се различаваш от розовите.

blue_canary

Тоя па островен припс ме изпреварил.Си сипа едно от мъка,че има и мислещи кат мен от стадните.

eugeni-petkov

остават само 2 000 000 до края на юли и после пак наново...........

blue_canary

Евала на говедата.

bobi_raf