Европа не вярва на лъжи: Зашлевете критиката!

Левски преживя един от най-трудните си сезони в българския футбол от дълго време насам. Трябваше да доказва на всички, че не е спирал да бъде гранд, въпреки редицата слаби резултати и унизителни удари, които трябваше да понесе.

"Сините" се бориха до последно за място в Топ 3, като финишираха на 24 точки зад шампиона на България. Не 5, не 10. 24. Загубиха и финала за Купата на България. Там не отстъпиха нито пред шампиона, нито пък пред втория в класирането на Първа лига. А пред истинския си "вечен", в буквалния смисъл на думата, съперник. Въпреки че го разковаха дъска по дъска и създадоха толкова положения, колкото имаха общо за втората половина от сезона си в елита.

Източник: LAP.bg

Иначе имаше причина за "сини" усмивки и надежди след идването на Делио Роси. За 21 мача Левски загуби само два пъти. В единия случай очаквано. При голова разлика 31:7. Да получи отборът гол си беше събитие от сериозен характер, като голяма част от обичайните критици на тима, които дори и при 10:0 ще намерят за... какво да се хванат, побързаха да предупредят, че тимът играе прекалено защитно. Това не бил истинският Левски. Като от филм на Хичкок бягали преди съперниците на "сините" и тези благи времена трябвало да се върнат. Не можело така с по 1-2 на нула да се разминават опонентите на отбора...

Е, тук някъде се обърка всичко! Защитата работеше отлично, халфовата линия не чак толкова, а от нападението имаше какво да се желае. Но бяха положени основи, върху които бе започнал някакъв градеж. Някаква еволюция. Претенциите обаче и самочувствието "ала Марсилия", спомените за групи, Шампионски лиги, Барса в София и Роналдиньо пиян в "Снейка" в Люлин, обърнаха каруцата.

Фенове на Левски твърдо зад Делио Роси: А помните ли първия сезон на Мъри Стоилов?

Фенове с декларация

При малко повече търпение нещата щяха да се случат, ама то не става така. Това да не е Арсенал? Какво търпение? Роси не е Венгер, а и "сините" фенове съвсем ще забравят какво е да няма трофей, да няма с какво да се бият в гърдите, докато спорят в кварталната "бетинг-кръчма".

Човекът с голямото чело и самочувствие поне като на Анчелоти каза:

"Аз не съм дошъл да спринтирам. Тук съм не просто да спечеля една титла. Целта ми е когато не я спечеля, това да бъде сметнато за изненада".

Източник: LAP.bg

Но тези му думи не само не бяха разбрани, а отчетени като страхливост и презастраховане при евентуален провал. И понеже натискът и критиката натежаха - спринтът започна. И "сините" сами си поставяха все по-високи и по-високи препятствия. Които нямаше как да преодолеят, след като "еволюцията" на отбора на Роси беше прекъсната на фаза "австралопитек". Хикс с Етър, загуба от ЦСКА, загуба от Берое, загуба от Ботев. "Неандерталовият" (ако продължим метафората), недоразвит гранд се чудеше как да си запали огън с няколкото крехки пръчки, с които разполагаше. И вместо да ги търка една в друга, той ги биеше смело и звучно в главата си.

Източник: LAP.bg

И въпреки всичко, въпреки малшанса със Славия, а и откровеното подценяване срещу "белите", което можеше да се види от частния самолет на дошлия да празнува с тях Благой Георгиев, въпреки цунамито от оправдана и градивна или пък просто комплексарска критика, Левски се справи. В тройката е, а ще играе и в Европа. Там, където няма това-онова. Където пак са налични съдийски грешки, пак го има малшанса, клишетата, липсата на ден, на късмет, пак може да не си си доял или... доспал преди мача, но на никой не му дреме за това! Там си сам. И съперниците ти въобще не ги касае дали ти е дошла прибързано или пък малко в повече еволюцията. Дали треньорът ти е Дельо или Делио. Дали е със стари разбирания или с нови футболни проблеми. Дали имаш бек, дали нямаш бек, дали е много стар Обертан или прекалено млад Горанов.

Играеш или гориш!

Шамар за критиката, "сини"! С игра, с желание, мотивация и топки! Няма друг вариант. Иначе ще търпите, защото това ще сте си заслужили!

Източник: LAP.bg