Един от голмайсторите в знаменития двубой на Левски срещу Барселона от турнира за Купата на УЕФА, спечелен през далечната 1976-а година от „сините" с 5:4 - Емил Спасов сподели специално за Topsport.bg спомените си за легендарния сблъсък на Националния стадион „Васил Левски".
Спасов е точен за 3:2, като според редица специалисти именно неговият гол дава криле на столичани, извеждайки ги до победата. По две попадения за българския тим отбелязват Панов и Йорданов.
Въпреки загубата с 0:4 на „Камп Ноу" в първата среща, на реванша „Васил Левски" е претъпкан, като трибуните едва удържат над 70-те хиляди зрители.
Българският тим отпада, но споменът за онзи емблематичен футболен мач, игран точно преди 40 години, е жив и съвсем истински за Емил Спасов и днес.

Г-н Спасов, как помните вие онзи велик 17-и март?
- Уникална атмосфера, уникален мач, уникална победа за нашия отбор. Ние влизахме в сблъсъка все пак със самочувствието на отбор, отстранил Аякс в предишния кръг.

Въпреки поражението с 0:4 на „Камп Ноу", стадионът в София е бил претъпкан.
- Нямаше къде да се застане, камо ли пък да се седне. Докъдето ми стигаше погледът, имаше само наши фенове, които не спряха да ни окуражават през всички 90 минути. Никога няма да забравя тази гледка. Искам обаче да отбележа, че онова 0:4 беше малко подпомогнато, тъй като всяко едно решение на съдията в Барселона беше в полза на съперника. Наистина всяко.

Препълнен стадион след 0:4 в първия двубой. Това трудно може да се случи днес.
- Може би. Наистина не ни се вярваше. На моменти не се чувахме какво си говорим долу, на терена, а бяхме близо един до друг.

Ударно начало за Левски на Националния стадион.
- Да, до 10-ата минута водехме вече с 2:0. Всички в лагера на съперника ни се гледаха един друг и не можеха да повярват. Ако Войн Войнов беше вкарал за 3:0, ситуацията ставаше крайно непредсказуема за Барселона. За съжаление той пропусна пред почти празна врата. Имахме огромно желание топката да влезе в мрежата в тази ситуация.

След това?
- Кройф се разигра. Огромен футболист беше това. Грандиозен. Барса вкара два гола и всичко стана ясно.

Вашият гол е определян като решителен от редица критици. Вие сте точен за 3:2.
- Може и така да се каже. И мои много добри приятели казват и до днес, че това е било решителното попадение.

Как отбелязахте? Помните ли?
- Не бих могъл да забравя. Използвах една грешка в защитата на Барселона, топката бе пропусната от мой съотборник, стигна до мен и без да се замислям я пратих в мрежата. Действах инстинктивно. Получи ми се много добре.

Какво последва?
- Размяна на още една порция голове, истинско шоу за феновете. Открита игра, множество положения и редица добри изпълнители и в двата тима. Наистина знаменит мач.

След мача?
- Празненства, емоции и много щастие. И много спомени. Скъпи спомени.

Колко по-различна е сегашната ни реалност от тогавашната?
- Какво да ви кажа, ние бяхме отбор от социалистическата действителност. Работехме за чувствително по-малко пари, отколкото футболистите на съперниците ни, а какво да кажем пък за тези в момента. Разсъждавахме по различен начин. Играехме по различен начин.

Начин, лишен от задължителни финансови стимули?
- Именно. Излизахме, за да проверим дали пък не сме по-добри от опонентите си. Без да мислим кой от тях по колко печели и защо ние взимаме по-малко.

Не е налична сега тази „романтика" в най-популярната игра?
- Не. Категорично. Всичко се основава на комерсиални цели. Всичко е комерсиално. На моменти ми се струва, че става дума за различен спорт. Не знам къде ще й излезе краят на цялата тази грандомания.

Левски - Барселона 5:4. Кога пак? Ще се повтори ли този ви подвиг? Едва ли някой може веднага, на прима-виста да каже в колко европейски срещи Барселона е получавал 5 гола във вратата си. Страхотно постижение.
- Кога? Не знам. Ако трябва да бъда честен - може би никога. Още повече ако футболът ни продължи да се развива с тези темпове. Надявам се да се случи отново, но наистина се съмнявам. Но при всички положения го пожелавам на бъдещите поколения, защото подобна емоция не се забравя никога.