През последните няколко дни ситуацията в Левски се мени през час. Всъщност на „Герена" е така от края на миналия сезон.
Връщането на Наско Сираков, гордо възседнал бял кон (или ослица, зависи от гледната точка) се прие повече от позитивно от страна на феновете. При представянето на Вълка се събраха немалко привърженици, запалиха се факли на надеждата.
Сираков обяви, че няма да пипа треньора Николай Митов. Само след два официални мача джобният специалист излетя скоропостижно от поста си, на който сякаш и той самият не разбра как се озова.
Дойде сръбския спец Славиша Йоканович, който с две шампионски титли на Сърбия във визитката си изглеждаше повече от добър избор. Бившият играч на Челси бързо показа, че няма да играе по свирката н никого и не се страхува да изразява собственото си мнение.
Чудесен пример за това е последния брифинг на наставника. На него в прав текст сърбинът обяви, че е искал играчи, които не са били взети. Вместо това се гонят четирима играчи, двама от които твърди титуляри досега. Да не говорим, че въпросните Рамос и Мюлдер подписаха нови договори с клуба наскоро, по изричното желание на ръководството на „сините". Сега са позорно изгонени, не се раздавали достатъчно....
Няма как всеки редови фен на „сините" да не си помисли „Какво, по дяволите, става тук?".
Логичната насока на размисъл води то заключението, че борбите между отговорните фактори на „Герена" де факто разкъсват клуба.
Какво например прави Христо Йовов в Левски? При наличието на Наско Сираков, каква работа на практика върши Бижутера? Мистерия.
Да не говорим за „човека на новите спонсори" Иво Тонев. Бившият изпълнителен директор се намести сред Борда на директорите, обяви, че единствената му цел в Левски вече е да строи Сектор „А". Хубаво, но всички трансфери на „сините" до този момент сякаш водят именно до Тонев. Или поне до протежето му Дончо Донев. Бе взет Цветан Генков, който стана играч в Локо (Сф). Рамон Лопес и Кевин Бру също бяха привлечени по идея на дуета Тонев - Донев. Първият дали има записани и сборни 90 минути за отбора, но му бе посочена вратата. Как го прецениха, че не става за месец, много интересно. И какво направи Бру толкова, че да си заслужи мястото в отбора? Дали пък Сираков просто не прави сечено на Тонев и не иска да се отърве от негоовто наследство?
Но какво е свършил Сираков досега, откакто се върна в Левски? Защо трябваше да чака старта на кампанията, за да разкрие, че половината играчи в отбора „не стават"? Нали след почти всеки двубой през миналия сезон се изказваше във „Фейсбук", следователно е имал поглед върху нещата. Борбата за власт между него, Иво Тонев и Йовов в по-малка степен, се отразява пагубно върху представянето на отбора на терена.
Сега се появи и нова силна фигура - Славиша Йоканович, който даде ясно да се разбере, че няма да е кукла на конци и послушко. Прав е човекът, има си репутацията и си я пази, а това не става като се навеждаш пред други.
„Човек заради едното име красно живей", разбрал е още Рачко Пръдлето. Дано обаче огромното его на многото отговорни факторите в Левски не затрият юбилейния сезон на клуба. Не че дойде краят на света, но ще е жалко.
