Левски отнесе с 3:1 Ботев Пд насред "Колежа" и вдигна падналото си самочувствие за изключително важните сблъсъци с Шкупи в Лигата на конференциите, които могат да вкарат свежи приходи в клубната каса и да изкристализират някои игрови процеси в отбора.

Сините си тръгнаха от Пловдив, като чувството е, че го направиха така, сякаш в голяма част от мача играеха в задния си двор. Преди началото обаче нищо не предвещаваше, че ще се случи точно така. Защото поглед към стартовия състав даваше доста поводи за размисъл. Сред 11-те не бяха Ноа Сонко Сундберг и Андриан Краев. Беше ли напекло слънцето спортно-техническия щаб, за да вземе това решение? Или пък той изпълняваше нареждане на ръководството да ги извади от състава за назидание, след като не искат да преподпишат контрактите си и настояват за трансфер? А може и - толкова ли късогледи са били на "Герена" по време на лятната пауза, че определиха точно тях за капитани? Каквито и да са причините, в Пловдив сините излязоха на практика без най-важните си играчи в централната ос и в допълнение - без хората, които са призвани да дърпат тима напред, защото са поставени високо в йерархията от треньора.

Николай Костов не изглеждаше притеснен в началото, но още преди да изтече четвърт час, бе принуден да си сяда на скамейката и нервно да обсъжда с помощниците си, защо отборът не може да изнесе топката. Рецептата поне в началото бе проста - диагонални пасове към Велтон, а след това той да се оправя сам. Затова и до почивката отборът в предни позиции изглеждаше като банда разбойници.

Бразилското ляво крило започна да разнася като "лозунг на манифестация" десния бек на жълто-черните Николай Минков и до края на мача буквално го сдъвка и изплю. Действията му идваха бързо дори за съдията Валентин Железов, който подмина две чисти нарушения, които трябваше да бъдат придружени с картони. Фланговият нападател правеше отлични пробиви, които по правило обаче завършваха или с неточно подаване, или със слаб изстрел. От него попиваше и Роналдо, а човекът на върха на нападението Рикардиньо така и не влезе в комбинация, камо ли да отправи удар. Крилата направиха и по една отлична контра, която с удивителна лекота сами провалиха. В този хор сякаш се опитваше да влезе и Ел Джемили, въпреки че с движението си между линиите, както и от фланга към наказателното поле новоизпеченият титуляр показваше, че може да промени статуквото. Зад тях Ивелин Попов не направи нищо съществено. А младокът Асен Митков още в 18-ата минута получи жълт картон. Затова и през втората част Ботев направи едно от редките си положения с атака през него, която Митков щеше да пресече, ако нямаше официално предупреждение. За 18-те си години обаче юношеският национал действа зряло, отне доста топки и подхвана нелоши нападения.

През втората част играта на Левски бе коренно различна. И всичко тръгна от удивителна възможност на Рикардиньо да изкара нещо от ситуация, от която не мирише, и си изкара дузпа, която сам реализира. Бразилецът продължи да показва, че ще е основен източник на попадения, както и че може да реши сериозния проблем на тима при изстрелите от бялата точка.

Голът успокои сините, а хората в нападението се превърнаха от "банда разбойници" в "Али Баба и разбойниците". В ролята на главатар неочаквано влезе Джавад Ел Джемили. Испанецът с марокански корени пръв установи, че тръгнеш ли смело с топката в крака през центъра, защитата на домакините просто замръзва - стои на едно място и не знае какво да прави. Доскоро отписван, 20-годишният къдрокоско грабна диригентската палка и доказа, че на новата си позиция се чувства отлично. Той сякаш бе видял преди мача, че точно до "Колежа" има огромно казино. И знаеше магическите думи, с които да го разбие: "Сезам, отвори се!". Изтичаше 74-ата минута, когато Джавад овладя пас с пета на Митков. Още с поемането смени посоката и се обърна с лице към вратата. Роналдо отлично увлече съперник към десния фланг, а роденият в Барселона играч само това и чакаше. Напредна умело и с изстрел с десния крак от 23-24 метра я прати в горния ляв ъгъл на Ханкич - 0:2. И докато за движението си Джавад вече бе загатвал, то за първи път виждахме толкова силен и добре насочен изстрел от него (б.а. - с изключение на един в Разград, когато Левски бе заложил на странна единайсеторка). И за да е смайването пълно, той повтори упражнението до края още веднъж, но този път с левия крак в противоположния ъгъл. И така може би най-подценяваният играч на сините извади маршалски жезъл от войнишката си раница.

Със сигурност покрай разединението в публиката и протестите срещу ръководството, неуверения старт на сезона, съблекалня, пълна с играчи, които желаят трансфер, Левски се нуждаеше от точно такова избухване. "Няма ляв, няма десен" и името на Ел Джемили вече се скандира от феновете. Същият този човек, заради когото сините едва не стъпиха накриво в предишното си гостуване на "Колежа". Тогава офанзивният играч обърка всичко, каквото можеше да се обърка. Няколко месеца по-късно Джавад даде заявка за водеща роля в състава - показа визия на плеймейкър и клиничен завършек. Направи го едва в 4-ия си мач като титуляр (б.а. - общо 13-и), в който реализира и дебютните си попадения.