Дончо Донев даде обширно интервю в предаването "Код Спорт" по ТВ+, в което обсъди случващото се в Левски и ЦСКА, където играе през годините му като футболист.

Някогашният нападател сподели, че, според него, "сините" започват да губят идентичността си, след като в отбора се налагат повече чужденци, отколкото българи и даде оценка за работата на Делио Роси на "Герена".

Той не пропусна да коментира и голмайсторът на ЦСКА - Фернандо Каранга и поведението му на терена през последните месеци.

Здравей, Дончо! Миналата седмица се изигра дербито между ЦСКА и Левски. "Червените" победиха с 1:0. Каква оценка даваш на епизод 1 от петте мача, които ни предстои да наблюдаваме през пролетта?

- Смятам, че имаше обективни причини, поради които мачът нямаше как да премине на високо техническо ниво. Имаше много дъжд и наводнен терен, но и двата отбора дадоха всичко, на което са способни и имаше битка. Радващото в този двубой е, че нямаше контузии, разправии и скандали. А в годините назад сме виждали такива неща дори и на хубави терени. Браво на футболистите за проявения характер и мъжество! В крайна сметка, като че ли малко по-добрият отбор победи, макар и с голяма доза късмет.

ЦСКА разполага с един изключителен нападател - бразилеца Фернандо Каранга. Какво го прави толкова специален за тима на Стамен Белчев?

- Обикновено за един централен нападател е важно да вкарва голове. Именно това го прави специален - важните попадения в точните моменти. ЦСКА никога не е бил клуб и отбор, който зависи само от един човек, но в случая може би Каранга е безценен за "червените". Спечели доста важни точки в последните минути в много от мачовете и вече има 23 гола. Въпреки че има някои недостатъци в психологически план, доста удари без топка и жестове към публиката, той си остава безценен играч за ЦСКА в момента.

Стамен Белчев: Не оправдавам Каранга, но някои си постигнаха целите (ВИДЕО)

Стамен Белчев: Не оправдавам Каранга, но някои си постигнаха целите (ВИДЕО)

"Няма нужда от истерията, която се получава около"

Какво ти липсваше на теб като зрител на дербито?

- Липсваше ми качественият двубой, насладата от футбола, въпреки че през тази година в много малко от мачовете и на двата отбора се виждаше настроението и удоволствието, което трябва да изпитват футболистите. А това естествено се предава и по трибуните. Но на този терен няма как и ни остава да чакаме следващите четири мача. Надявам се, че ще запазят желание и мотивация и ще наблюдаваме добри дербита.

Много се говори, че трябва да се дават шансове на българските футболисти. В дербито Левски започна с трима българи и завърши с двама, в ЦСКА имаше шестима чужденци. Как виждаш бъдещето на младите играчи?

- Може би при Левски този проблем се наблюдава в много по-голяма степен. Като че ли по този начин доста се губи от идентичността на клуба, от хъса и желанието, което трябва да имат футболистите. Докато при ЦСКА играят пет-шест човека - Десподов, Малинов, както и националните състезатели като Чорбаджийски, Бодуров и Манолев. Това са момчета, които знаят какво представлява ЦСКА, знаят как трябва да играят за този клуб. Настроението и духа, които проявяват на терена, естествено се предава и на чужденците. Може би Левски трябва сериозно да се замисли, защото това наистина е проблем.

Какво мислиш за отдавна наложилото се мнение, че Левски върви силно, само когато има типичен централен нападател - голмайстор като Гонзо и Дембеле в по-близките години? Може би такъв тип играч, какъвто е Каранга за ЦСКА.

- Случайно или не, наистина през годините Левски в голяма степен е разчитал на своите централни нападатели. Те винаги са били голмайстори на отбора, а в много случаи и на България. След Карвальо, който игра през 2012 година в Левски и имаше около 25-26 гола, "сините" нямат такъв център-нападател. Но щом отборът върви с типичен централен нападател, върху това трябва да се замисли ръководството на Левски. Аз не смятам, че това е голям проблем. Ако имаш трима раздвижени нападатели, играят добре и вкарват голове, не е задължително да търсиш типичен таран. Но в крайна сметка Левски е имал силни централни нападатели и е време да се помисли по този въпрос.

Психологически може би влияе?

- При всички положения го има психологическият момент, защото и феновете, и отборът, и клубът знаят, че в годините е имало такива добри център-нападатели и сега, когато ги няма, това като че ли малко ги натиска, губи се настроението в играта. Все пак, когато имаш човек отпред, който да реализира голове от създадените ситуации, е съвсем различно.

Как виждаш работата на Делио Роси?

- За съжаление до този момент не я виждам. Да, наистина той има своите качества, спечелил е купата на Италия, но до този момент поне по играта на Левски, не си личи той да е допринесъл с нещо по-добро за развитието на отбора. Още повече - имаше няколко неща в месеците, в които е треньор на "сините", които на мен ми направиха изключително лошо впечатление. Първо, преди зимния лагер в Малта, той до последно не знаеше кои ще бъдат противниците в контролните мачове. Второ, загубихме доста несериозно от един малтийски отбор Хибърниънс с 0:3. Този резултат за него също нямаше значение, но за клуба е от огромно значение. По този начин пада нивото на клуба, не на отбора. Отборът може да загуби от всеки и може да спечели срещу всеки и Делио Роси най-вероятно ще си замине след година, два месеца или пет години, но реномето на клуба си остава. И когато следващия път Левски замине на лагер в Малта, може да не намери дори Хибърниънс за противник.

Мениджърът на Габриел Обертан разкри защо французинът е подписал с Левски

Мениджърът на Габриел Обертан разкри защо французинът е подписал с Левски

"Президентът му гарантира игрово време", заяви Жером Лансери

Как гледаш на призивите, че феновете трябва да имат търпение?

- Да, в повечето случаи трябва да имат търпение, но когато виждат, че отборът дава всичко от себе си. Може би 90% от феновете на Левски, пък и футболната общественост знаят много добре с какви възможности разполага клубът. На всички е ясно, че Левски тази година няма как да бъде шампион, въпреки че е нормално да обявява такива цели. Но с потенциала, с който разполага и с играта, която показва до този момент, няма как да бъде шампион. Браво на феновете, че проявяват търпение, но имаше други моменти, когато трябваше да има търпение, а и отборът беше много по-добър - имам предвид през 2012 година. Тимът бе на второ място, на точка след Лудогорец и беше стигнал полуфинал за купата. Имаше намеса на феновете, когато спряха автобуса след един мач с Пирин Гоце Делчев, искаха да се правят някакви рокади в клуба, треньорски смени и т. н. В такъв момент трябва да се проявява търпение, според мен.

Тогава ти работеше в клуба, нали?

- Аз бях в клуба и до последно бяхме шампиони. Но тогава отборът наистина разполагаше с много голям капацитет и много сериозни играчи, а и бъдещето го показа, защото имаме футболисти, които играят на много добро ниво.

Трябва ли Наско Сираков да е част от ръководството на Левски?

- Наско Сираков е една от най-големите легенди на Левски, дълги години е бил голмайстор и национал. Вие споменахте Делио Роси, аз не искам да говоря за никой, който работи в клуба. Но гледам играта на отбора и оттам си правя изводи за хората, които ръководят този тим. За Наско Сираков не мога да кажа. Знаете, че в днешно време, а и в миналото, хората, които определят съдбата, те дават посоката накъде вятърът ще задуха. Това е изключително и само решение на ръководството - кой ще работи в клуба и кой не. В последно време забелязвам, че много в бивши играчи на Левски и хора, които са работили в клуба, се наслагва мнение, че трябва да има спортен директор и т. н. Аз смятам, че нито спортният директор ще играе, нито ние, които искаме да помогнем в някаква степен на футболната игра. Във футболния процес най-важни са играчите и публиката. Всички останали сме приставка към футбола и се мъчим с нещо да помогнем. В много отбори има спортен директор, но и в много тимове няма такава позиция. Това е решение на ръководството на клуба.

Преди четири години ти беше главен скаут на клуба. Защо се раздели със "сините"?

- Според мен тогава клубът направи една стратегическа грешка. След един автогол няма как да се позволи на един такъв голям клуб и голям отбор да рухне изведнъж. Не беше нормално. Тогава Левски разполагаше с много сериозни играчи. Да, сега ми е по-лесно да говоря от дистанцията на времето. Много от тях преминаха в силни отбори. Някои дори в момента струват милиони. Имам предвид Гари Родригес, който беше закупен от Галатасарай за 3,5 млн., а в момента турският клуб иска 30 млн. за него. Нюкасъл е кандидат за неговите права. Също и Карвальо, който вкара 25-26 гола в първенството, а клубът се раздели с лека ръка с него. Жоао Силва също не беше лош играч. Като имате предвид, че средната възраст на този отбор беше 22 години и 9 месеца, този отбор имаше развитие. Да, наистина шокът беше голям, но това не ти дава право да разваляш готов отбор. Може би ще прозвучи наивно, но аз бях убеден, че ако тогава бяхме станали шампиони, до ден-днешен със същия отбор Левски щеше да е първенец, разбира се с една-две добавки на година.

Да уточним, че говорим за мача Левски - Славия.

- Да, в последните години не е имало толкова важен мач, който Левски да загуби.

С какви чувства си тръгна от стадион "Георги Аспарухов"? Обиден ли беше?

- Не, аз така или иначе работя във футбола. Президент съм на Асоциацията на професионалните футболисти. Бях поканен от ръководството на Левски да помогна. Доста ми беше трудно, много работих, мъчих се да направя какво ли не. Направих една много сериозна структура в скаутското звено в клуба. Когато трябваше да започнем да берем плодовете на този труд, стана така, че изведнъж всичко рухна. Но няма как да съм обиден. Има една стара приказка, която много хора използват, че никой не е женен за Левски или за ЦСКА. Животът продължава, но съжалявам, че много се мъчихме да направим нещо, стигнахме на 99% от успеха и всичко изведнъж рухна.

Делио Роси решава бъдещето на Антонио Вутов в Левски

Делио Роси решава бъдещето на Антонио Вутов в Левски

Ръководството на "сините" очаква отчет от старши треньора

Да се върнем към началото на твоята кариера. Интересното е, че до 13-годишен тренираш лека атлетика и треньорите в този спорт ти чертаят блестящо бъдеще. Как стана така, че избра футбола?

- Стана съвсем случайно. Наистина не само бях лекоатлет, но и бях шампион на 400 м. Но тогава всички лекоатлети, пък и състезатели от всички останали спортове, играеха футбол в дадени тренировки през седмицата. Тогава съм направил впечатление. Извикаха ме и ми казаха: "От теб лекоатлет може и да не стане, но футболист ще стане със сигурност". Дали толкова са разбирали или е плод на някаква случайност, но след този разговор започнах да тренирам футбол и така натрупах над 500 мача на професионално ниво, което никак не е малко. Дали са били качествени или не чак толкова, хората, които са гледали, ще кажат.

Как се озова на "Българска армия"? Тогава двата гранда бяха разформировани...

- Да, знаете за скандала през 1985 година на финала за купата между ЦСКА и Левски. За нещастие точно тогава трябваше да влизам в казармата. Освен това бях и юношески национален състезател. Всички национали ни събраха в "Армейска школа за високо спортно майсторство - Чавдар". Направиха военно първенство. Спомням си, че бяхме доста сериозен отбор с Радко Калайджиев, Кольо Ганев, Краси Балъков, Илиян Киряков... Играехме контроли срещу елитни клубове и ги побеждавахме. Така или иначе изтече двегодишният срок, в който бях в казармата. Бях капитан на този отбор, получих покана от първия отбор на ЦСКА и така се озовах на "Армията".

Кое бе първото ти дерби Левски - ЦСКА с екипа на "червените"?

- Мисля, че първото дерби ми беше много неприятно. Загубихме от Левски на "Армията" с 0:3 или с 2:3. Тежко беше, а и бях малък. Знаех какво е ЦСКА, но не го осмислях 100%. След това научих какво трябва да се прави в тези мачове.

Преминаване от ЦСКА в Левски и обратно не е много здравословно за всеки футболист, но странно теб феновете на "червените" не те освиркаха.

- В днешно време виждаме и тази пошла тенденция - много хора плюят срещу противника, само и само да се харесат на своите, което според мен не е правилно. Това се забелязва в някои от футболистите, да не говорим за ръководители. Тези престрелки са пълна глупост и няма смисъл от тях! Моята работа е да играя на терена за отбора, с който имам договор и където се храня. Най-нормалното нещо е да давам всичко от себе си. Дай Боже, наистина да съм се харесал на публиката - и на ЦСКА, и на Левски. Разбира се, играх и за двата отбора в различни времена. В ЦСКА бях в ерата на комунизма. Много силен отбор, с полуфинал за КНК, четвъртфинал за КЕШ. Мачовете с Барселона и Олимпик Марсилия са незабравими спомени. В Левски отидох в ерата на демокрацията - отбора на народа, имаше и малко политика - СДС и "синята лавина" и т. н. Но се радвам, че ме приеха, защото наистина има опасност, когато преминаваш от единия отбор в другия. Надявам се, че съм се справил добре и с играта си съм показал, че всички отминали времена, са забравени.

Няколко думи за турския ти период, игра за 4-5 клуба. Как видя футбола в Турция тогава, точно когато започна много да се комерсиализира?

- Моето отиване в Турция беше точно в преломния момент, когато местният футбол набра много сериозна скорост. Държавата, а и самите хора почнаха много да се интересуват от футбол, започнаха да се наливат сериозни финансови средства в клубовете. Моята първа година беше и много добра, и много лоша. Бях голмайстор на Саръерспор, мисля с 14 попадения, но за нещастие отборът ни изпадна. Бяхме малък клуб и бе трудно да останем в групата. Направихме всичко възможно, но изпаднахме. След това имах много добри периоди в Денизлиспор - отбор, в който бяха събрани доста добри играчи. Направихме равен с някои от грандовете като Фенербахче и Галатасарай. Бяхме хит на сезона!

Чия беше идеята за създаването на синдиката на българските футболисти? Как започна всичко?

- Честно казано, имаше събиране на професионалните футболни лиги в Румъния. Тогава шеф на ПФЛ беше Валентин Михов и беше отишъл в Румъния. Но се оказа, че това не е събиране на професионалната футболна лига, а на синдикатите на футболистите на европейските организации. След неговото завръщане, той спомена, че в България моментът за това е назрял. Идеята дойде съвсем случайно от него. Направи се среща с капитаните на всички отбори. Проведохме разговори с играчите и с хора от футболните среди. В същия момент се обадих на Христо Стоичков, споменах му за тази идея. Той каза, че е прекрасно и стана патрон на нашата организация. Почетен президент е на Асоциацията на професионалните футболисти. Смятам, че е най-подходящ от всички. Общо взето и до днес работим добре. Вече сме доста напред - един от членове на ФИФПро, които най-добре изпълняват своите задачи.