Дарко Тасевски започна да навлиза в позната си форма. Халфът на Левски отбеляза първия гол при победата над Пирин с 2:0. Пред "7 дни спорт" македонецът говори за личните си амбиции и затова защо не бе повивкан в националния отбор.

- Върна ли се старият Дарко Тасевски?
- Вече двайсетина дни тренирам наравно с останалите. Играх в четири мач. Горе-долу навлизам в ритъм, но има какво още да се желае.

- Сякаш прекалено лесно победихте Пирин. Как видяхте мача отвътре?
- Отстрани може да е изглеждало леко, но на терена е друго. Пирин е стойностен отбор и откакто съм в Левски, играем много трудно срещу тях, особено навън. Знаехме, че трябва да победим и да продължим добрата серия. Може би си дадохме сметка, че ни чака труден мач и подходихме максимално сериозно и концентрирано. Това явно улесни работата ни.

- Спомена добрата серия. Означава ли тя, че вече сте преодолели кризата?
- Трябва да печелим мач след мач. Все още е рано да се каже дали сме излезли от кризата. Мисля, че мястото ни в класирането на полусезона ще покаже най-добре. Ако сме на първо или второ място, значи отново сме на прав път.

- Как си обяснявате лошия старт на сезона?
- И аз не знам точно. Трудно е да обясня. Може би не знаехме точно какво се изисква от нас. Освен това имаше и много контузени, а мачовете си минаваха. Получиха се загуби, които никой не е очаквал.

- Защо Ратко Достанич не успя в Левски?
- Смятам, че Ратко е добър треньор. Има собствена философия за футбола, свои методи, но не знам защо не проработиха при нас. Може би не е само до възможности, а и до късмет. Видяхте, че срещу Локомотив (Пловдив) получихме гол в 95-ата минута, а в някои други мачове ни вкараха от нищото. Създавахме много положения, но не успявахме да отбележим.

- Какво промени Георги Иванов?
- Доскоро играехме рамо до рамо с Гонзо. Приятели сме. Той ни познава отлично, знае всеки един от какво се нуждае и му го предоставя. Заедно с Тони Здравков успяха да ни върнат самочувствието, върнаха спокойствието и настроението в съблекалнята. Ние го пренесохме на терена, надявам се да продължим в този дух.

- Преживяхте ли загубата от Ред Бул?
- Жалко е, че загубихме по този начин - играхме добре, при това с десет души, но нелеп гол в края ни коства хикса. Последните 15 минути изгледах от скамейката и бях сигурен, че няма да загубим. Вярно е, че направихме грешки. Особено в атака пропуснахме много положения. Видяхте, че и срещу Лацио и Виляреал имахме шансове, но не се получи.

- Как оценявате представянето на Левски в евротурнирите досега?
- Хората, които не следят мачовете на отбора отблизо, ще кажат - Левски е много слаб. Няма точка, нито отбелязан гол. Аз като част от тима, мога да кажа, че въпреки лошите резултати, се представихме прилично. Пак казвам - бяхме креативни, но неефективни.

- Преди първия мач с Баку ви набедиха за симулант...
- Не съм симулирал. Получих травма и не искахме да рискуваме. В реванша бях решен да докажа, че съм пределно мотивиран да играя за Левски. Двете ми асистенции го показаха.

- Остава ли Левски в борбата за титлата?
- Естествено, нищо не е загубено. До края на полусезона предстоят мачове между преките ни съперници. Разбира се, трябва първо ние да си свършим работата и да побеждаваме. Вярвам, че можем пак да станем шампиони.

- ЦСКА ли остава основният ви съперник за златните медали?
- Да, но към тях трябва прибавим Литекс и Черноморец. Тази година повече отбори имат апетити за титлата. По-голямата конкуренция е добре дошла за първенството.

- Говори се, че мениджърът ви е в Русия, за да ви търси нов клуб?
- Не се интересувам от това и не мога да коментирам. Ако има конкретна оферта, която да удовлетворява и мен, и ръководство, можем да седнем и да говорим. Аз лично се чувствам отлично в Левски и искам да продължа да играя със синята фланелка.

- Спрягат ви за Металург Запорожие - отбора, от който дойдохте в Левски.
- Няма как да се върна там. Не са лош тим, на средното ниво в Украйна, но за мен ще е крачка назад.

- Предстоят мачове на националните отбори. Какво ви спря за контролата на Македония?
- Контузията, която имах. По-добре, че не ме извикаха. Все още не съм физически готов на сто процента и с този мач рискувах травмата да се обади отново.

- Близък сте с Горан Пандев, какво можете да кажете за него?
- Близък е силно казано, но го познавам достатъчно добре. Той е страхотен човек, голям пич. Много съжалявам за проблемите му в Лацио, защото е голям футболист. Стискам му палци да издържи още месец и зимата да премине в отбор, който отговаря на класата му.

- Не е ли редно България и Македония да са по-близки във футболно отношение? Все пак сме съседи.
- Така е, и на мен ми се иска. Има обаче съществена разлика. Тук футболът малко или много върви нагоре, докато в Македония не е така. Там само два отбора са в състояние да плащат - Работнички и Ренова, другите едва кретат. Много ме яд, че Вардар, отборът, който ми отвори вратите за футбола, е в много тежко състояние и се бори за оцеляване.