Легендата на Левски и българския футбол Даниел Боримиров днес празнува своя 50-годишен юбилей. Борето говори пред "24 часа" за успехите си, Левски и родния футбол.

Ако успееш да настроиш мозъка си, че усмихнатият и изглеждащ винаги във форма Даниел Боримиров вече е на 50, какви са първите мисли, които нахлуват в главата ти?

- Не мога дори да си представя, че съм на 50. Някак неусетно мина времето. Живеем в толкова динамичен свят, че дори не осъзнаваме как времето лети. И трябва да си призная - не го усетих и аз. А толкова много вода изтече...

Коя бе най-сладката вода, която пи през тези години?

- Благодарен съм на съдбата за всичко, което ми се е случило, но най-вече за прекрасното семейство, което имам. Това е най-голямото ми щастие.

Снимка 311375

Източник: LAP.bg

С кои 5 думи би описал успеха си през тези 50 години?

- Първата е Левски. Първата дума и първата голяма любов, защото, идвайки в Левски, не бях срещнал съпругата си. Една година след като пристигнах в София, се запознахме с Афродита. И тя се превърна в най-важната дума, в най-важния човек в живота ми. Тя е моята опора. Заедно сме посрещали всичко. Затова казвам голямо благодаря на съдбата - за семейството, което имам. И ако продължа да наричам щастието с имена, логично стигам до Джулия и Алекс. Прекрасните ни деца. А те се родиха на паметни дати - Джулия след победата ни с Левски над ЦСКА със 7:1 през 1994 г., а Алекс точно в деня, в който Левски би ЦСКА 5:0 през 1998 г. Сякаш съдбата пак имаше пръст. Бихме ЦСКА 7:1 на 23 септември 1994-а, даже още се чудя как жена ми издържа онзи мач, неописуемите емоции онзи ден. А три дни по-късно, на 26 септември, се роди дъщеря ни. Синът ни пък се роди точно на 13 май 1998 г. - деня, в който Левски спечели финала за купата на България срещу ЦСКА с 5:0 - "подарък" за 50-годишния юбилей на вечния съперник. И пак стигам до съдбата. Първо съм благодарен, че ме е дарила с деца и съм изпитал това огромно щастие от живота. Но не мога да си представя, че съдбата няма пръст и в другото. Такива важни лични събития точно след паметни, исторически победи на любимия ми Левски, и то не срещу кой да е, а срещу големия съперник. Логично идва и петата дума, с която свързвам успеха си през изминалите години - България. Изживях незабравими емоции, пазя фантастични спомени, каквито пожелавам на всеки да има в живота си. Успехите с националния отбор са се запечатали в съзнанието ми и също са се превърнали в част от мен.

Снимка 356640

Източник: LAP.bg

Би ли направил своеобразна класация на петте ти най-паметни футболни спомена?

- Ще започна с преминаването ми от Бдин (Видин) в Левски благодарение на Павел Панов, който беше треньор на Левски, и Стефан Грозданов, който беше треньор на Бдин. Един ден Стефан Грозданов дойде при мен и ми каза, че ако продължавам да се представям по същия начин, ако продължа да вкарвам голове, скоро може да заиграя в един от столичните грандове. Не ми каза кой, не ми каза нищо конкретно, нищо повече. Три месеца по-късно играехме контрола с младежкия национален отбор срещу Левски. Бихме 3:2, а аз отбелязах един от головете във вратата на Левски. След мача при мен дойде Павел Панов и ми каза, че ме е наблюдавал и много харесва играта ми. Попита ме дали бих имал желание и как бих се почувствал, ако скоро заиграя в Левски. В онзи момент се почувствах на седмото небе от щастие.

Бих продължил с шампионските ми титли с Левски. Имам общо пет като футболист и една като спортен директор. Но няма да забравя първата през 1993-а - дотогава не познавах това уникално чувство. А ето че заслужихме да го изпитаме и през 1994-а, и през 1995-а. В онзи период имахме уникален колектив и играехме много добър футбол.

Селекцията в Левски не е приключила, "сините" преговарят с двама футболисти

Селекцията в Левски не е приключила, "сините" преговарят с двама футболисти

Столичани искат халф и защитник

1994 г. и триумфът на България на световното първенство в САЩ. Бях най-младият в националния отбор при този футболен поход, който завинаги ще остане в историята на българския футбол. Първият ми гол на световно първенство за 4:0 срещу Гърция оформи крайния резултат на първата българска победа на световни финали. След това и вкараната дузпа срещу Мексико. Незабравими мигове. И разбира се - цялостното постижение на невероятния национален отбор на България, в който имах честта да бъда и аз. Четвърти в света, но със златен етикет - и в нашите сърца, и в сърцата на милиони българи. Безценно.

Преминаването ми от Левски в Мюнхен 1860 година след САЩ94 също е значим футболен момент в живота ми. Неописуемото чувство да се превърна в любимец на феновете в Мюнхен. Левски и Мюнхен 1860 - това са двата клуба, които са ме изградили и като характер, но са изградили и моя футболен образ.

Европейската приказка с Левски - няма как да не отлича и невероятните мигове през 2005, 2006 и 2007 г., след като се завърнах на "Герена". През сезон 2005-2006 стигнахме до 1/4-финал за купата на УЕФА, а през 2006-2007 г. станахме първият български отбор в групите на Шампионската лига.

За какво мечтаеш през вторите 50?

- Да съм жив и здрав. И дай боже да разполагам със силите да успявам с всичко, с което се захвана.

Снимка 408575

Източник: LAP.bg

Имаш ли амбиции за работа във футбола и след 50-ата си годишнина?

- Радвам се, че още кипя от енергия и имам какво още да дам на футбола.

Как ще коментираш процесите по високите етажи на българския футбол?

- Надявам се да се избере личност, която да поведе България към оттласкването от футболното дъно

Имаш ли фаворит за човек, който би бил успешен президент на БФС? Какво би посъветвал делегатите на предстоящия конгрес?

- Ако спомена конкретно име, само ще дам повод за спекулации на едни и може би ще разсърдя други. А всъщност няма нужда нито от едното, има нужда от много работа и гледане в една посока в името на българския футбол. Нека делегатите, хората, които се занимават с футбол в България, преценят отговорно кой е най-подходящият човек да поведе всички по въпросния път напред и нагоре.

Левски платил по-малко от 500 000 евро за Спиерингс

Левски платил по-малко от 500 000 евро за Спиерингс

Твърди директор на Валвайк

Не само на футболните хора, на всички хора в България пожелавам да сме по-положителни и да си помагаме. Пожелавам на всички да сме здрави. А ако сме и по-позитивни и си помагаме, това вече ще е предпоставка за по-добри дни.