Божидар Митрев ще започне като титуляр на вратата на "сините" за пръв път в кариерата си срещу Берое. 19-годишния вратар, който направи дебюта си за мъжкия тим на Левски през второто полувреме на двубоя с Вердер, стана обект на сериозен журналистически интерес след последната тренировка на шампионите.

- Божко, предстои ти първия официален мач като титуляр, как се чувстваш?
- Чувствам се спокоен. Надявам се да покажа една добра игра и да победим Берое.


- Как прие реакциите на публиката, която аплодираше всяко твое докосване до топката срещу Вердер?
- Това ми даваше една по-голяма сигурност и ми беше приятно.

- А беше ли притеснен, когато влизаше на полувремето, защото провала преди теб на Ники Михайлов, когото трябваше да заместиш, може да повлияе негативно психически на млад и неопитен вратар като теб?
- Не, не бях притеснен изобщо. Бях много спокоен и излязох просто да играя.

- Как се чувстваш в тази ситуация, в която изневиделица  получаваш шансове да играеш - срещу Вердер и сега срещу Берое?

- Животът винаги предоставя такива изненади, които не очакваме.

- На твоята възраст по много сходен начин дебютира преди време и Димитър Иванков?
- Да, и той, както и аз сега започнахме така, но тава е съдба. Щастлив съм от шанса, който се отваря пред мен. Всеки вратар би се опитал да го използва.

- Как намираш в психологически план отбора на Левски след неудачите ви в Шампионската лига?
- В отбора сме амбицирани да станем шампиони. И смятам, че няма да има проблем. Двойно сме амбицирани да спечелим срещу всеки, който се опита да ни отнеме титлата.

- Останаха ви два мача в Шампионската лига срещу Барселона и Челси...
- Ще направим всичко възможно да победим в тези два мача. Имаме си своите шансовете.

- Кои са тези, от които си се учил?
- От много хора съм се учил. Благодарен съм на всеки човек, който е работил с мен, стремил съм се да взема най-доброто. Шмайхел на времето ми беше любим вратар. Възхищавах се на Иванков, защото съм левскар от дете. По-късно и на Петков.

- Справедливо ли беше отношението към Ники Михайлов?
- Доста беше тежко. И на мен ми стана криво.

- Говори ли с него?
- Да, говорим си с него. Казах му да гледа напред, така се е случило. Аз съм зад него, подкрепям го. Все пак ние се познаваме от толкова много години. Двамата сме тръгнали по един много труден път и трябва да вървим заедно. Да си подаваме ръка.

- В последните дни хората коментират много връзката Николай-Борислав Михайлови, разкажи нещо и ти за твоето семейство?
- Няма какво да разказвам. Аз съм си от обикновено семейство. Срещу Вердер майка ми и баща ми бяха пред телевизора, трепериха за нас.

- Кои бяха първите ти съотборници, които дойдоха да ти вдъхнат кураж, когато влизаше на полувремето срещу Вердер?
- Излязох от тунела и на терена по пътя към вратата се срещнах с Топузаков. Той ми каза: "Спокойно, играй си играта и не се притеснявай".

- По време на тренировъчните мачове не цепиш басма на никой пред теб, командваш съотборниците си на висок тон, това важно ли е за играта?
- Важно е. На терена всички сме равнопоставени, няма значение, че аз съм на 19 години, а Боримиров например - на 36.