На 9 октомври 2024 г. в зала "Арена София" се състоя галапремиерата на филма "Гунди - легенда за любовта", който започна да се прожектира по кината в България от 18 октомври. Досега той е гледан от над 500 000 души и е най-гледаният и най-касовият филм в страната след 1989 г. За него се написаха много положителни и възторжени отзиви и имаше в медиите няколко интервюта със съпругата на Аспарухов Величка Маркова - Лита, за любовта на които се разказва във филма.
Няма да го гледам филма. Защото разбрах, че в него тенденциозно се разказва как "зловещата" Държавна сигурност е притеснявала Гунди и семейството и се е опитвала безуспешно да го вербува за свой агент. И как неуспелият да го вербува млад оперативен работник бил уволнен заради това. Разбирам, че тове е не само биографичен, но и художествен филм и неговите автори са се подвели по шаблонното вече представяне на Държавна сигурност като "коварна", "жестока система", която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда масово хората. Това ми е познато клише. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 г. също един от постоянните им герои бе "фашистката Държавна сигурност и полицията", представяна по подобен начин.
Няма да го гледам и заради твърденията на Величка Маркова, че "Системата в България беше ужасна по това време", че "Георги живееше тук в клетка, и то не златна" и "... мога да кажа, че системата беше отвратителна". И че ако са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб "Милан" да играе в Италия, но отказал) "... нашите семейства нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи". "Беше много черно време. Здрава ръка, която ти казва какви книги да четеш, какви филми да гледаш...". И заради нейните твърдения, че "били подслушвани и преследвани от ДС", че след смъртта му "комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите", а "ударите на властта се изсипаха върху нас".
Няма да го гледам и заради опитите на някои медии да представят неговите години като време на "...ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща действителност на цензура, забрана, сивота, еднаквост и идентична кошмарност", а Гунди бил като "...една твърда стена, в която се разбива цялата идеология на несвободата".
Нямам намерение да опонирам на тези тенденции, които се прокарват във филма и покрай него. Но като бивш служител на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 г. е бил в тази система, ми се иска да изкажа благодарност към авторите на филма: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са създали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни успехи по това време като футболист. Защото и двамата герои на филма са били мои колеги - служители на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ главно управление, който отговаряше за гранично-пропускателния контрол и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в управлението, но единственото, което мога да кажа за нея е, че бе действително красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни колеги от управлението, че след смъртта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Георги Аспарухов - Гунди, след обединяването на футболните отбори "Спартак" с "Левски" през януари 1969 г., заедно с други футболисти е назначен на щат към МВР и конкретно към Държавна сигурност. Има служебна карта на служител в ДС и това му се признава за бъдещото пенсиониране като "първа категория стаж". В официалното съобщение на в. "Работническо дело" от 1 юли 1971 г. за катастрофата се казва: "На 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков... Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на дружеството "Левски", квартал "Подуяне". Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища".
Гунди не е бил оперативен работник, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-добрият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любимец на тогавашния министър на вътрешните работи генерал-полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е организатор на 150-хилядното поклонение на стадиона, дори в един момент лично е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обкръжение (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си "че на погребението са участвали спонтанно и неорганизирано повече хора, отколкото на всички организирани, включително и на Тодор Живков митинги, че България в цялата си история не помни такова събитие". Месец след това Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвинението за това е неговото пристрастие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те "бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а само партията може да издигне някого в кумир". Самият Солаков в неговата автобиографична книга "Председателят на КДС разказва..." (1993 г., с. 51) пише за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го цитирам дословно: "Малко са хората, които знаят за нашите отношения с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го преди всичко за неговата скромност, човечност, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше надарен от природата и които излъчваше навсякъде, където се намираше. Той нямаше "противници". Най-големият му противник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, но той в същото време бе и най-големият му приятел! Аз си спомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната процесия и със сълзи на очи постави цветя на гроба на своя незабравим приятел. Поставих цветя и аз." Между другото и аз бях на поклонението, заедно с мои колеги от Шесто управление, но спонтанно, без да ни е наредено това.
И още един покровител е имал Аспарухов. Това е генерал Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто управление, който е имал слабост към футбола и конкретно към "Левски-Спартак". Поне така знаехме в управлението. Израз на тази негова слабост са назначаването на няколко известни футболисти от "Левски-Спартак", след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни работници в управлението.
Но да се върнем към филма за Гунди. Този изключителен интерес към него се дължи не само защото е добре направен филм, и не толкова заради любовната история, а преди всичко заради носталгията на тези зрители - и стари и млади. Носталгия по славното време на успехите на българския спорт и конкретно на българския футбол, които се олицетворяваха тогава, та и до ден днешен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави между състоянието на футбола тогава и сега. Спомнете си, че нашите футболисти участваха в световните първенства по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), ФРГ (1974), Мексико (1986), че социалистическите поколения футболисти ни изведоха на четвърто място в САЩ през 1994 г. и класираха България на световното първенство през 1998 г. във Франция, а вече двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да участва в световно и европейско първенство по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са последователите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в "онова време", които се боготворяха от феновете. Те се превърнаха вече в легенди, за които непрекъснато се пише и говори с тъга по медиите. Не се учудвам от състоянието на футбола ни при тази политика на държавата, на клубовете, а донякъде и на БФС. Че той, българският футбол, отдавна вече не е български, след като започнаха да прииждат масово в отборите чужденци. Няколкократният ни шампион "Лудогорец", а и други отбори, включително "Левски" и ЦСКА излизат понякога на терена изцяло или с преобладаващи чужди футболисти, това не е български отбор и футбол. Как да има успехи, когато само се говори за детски, юношески и младежки състави, но реално те са пренебрегвани в мъжките отбори. Нали ръководството на "Левски" се кълнеше, че ще изгради отбора си само от своите юноши, какво стана с това обещание. Докато не се прекъсне тази порочна практика и не се намалят играещите чужденци до двама-трима в отбор, няма да има успехи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат повечето от футболните клубове, ако държавата и общините застанат зад тях. Разбира се има и други причини за това националният ни отбор да пада и от най-слабите отбори на Европа, но спирам дотук, има си специалисти за тези обяснения. Тази моя болка е болка на милиони фенове на футбола. И те отиват да гледат филма, за да си припомнят или да се запознаят с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което създаде двамата най-добри футболисти на България за всички времена - Аспарухов и след това Стоичков.
Та си мисля, дали все пак да не отида да гледам филма, за да се полюбувам и порадвам на успехите на българския футбол от този период?
Материал на Бончо Асенов, 24may.bg
Кой е Бончо Асенов:
Бончо Асенов е роден през 1946 г. в Перник. Завършил е тригодишен курс във Висшата специална школа на МВР и право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1970 до 1992 г. работи в Шесто управление на Държавна сигурност и като преподавател по специални дисциплини във Висшия институт на МВР. През 1996 - 1997 г. е експерт в Дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет. От 1998 до 2016 г. е преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Чел е лекции в Нов български университет, а последните години - в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Доктор по философия, доктор на науките, професор.
Автор е на 28 научни, научно-популярни и документални книги по проблеми на религията, национализма и защитата на националната сигурност, на две краеведчески книги и на шест сборника с разкази.
nugovedi
на 15.11.2024 в 16:06:43 #23Тия същите погубиха и Георги Марков, само защото заяви в прав текст че подуенския тумор е отбор на ДС.......
iliev_72
на 15.11.2024 в 15:55:36 #22Още се чудя защо се коментира това , а не мнението на хората които са го познавали ! https://www.marica.bg/sport/futbol/ricarqt-bez-bronq-v-gundi-legenda-za-lyubovta-go-nqma-georgi-asparuhov мисля , че това е по-важно отколкото дали е бил част от ДС !
filo-123
на 15.11.2024 в 15:19:21 #21И какво, като Гунди е бил формално в ДС!? За времето си е било нормално. Хайде стига с евтини сензации.
cvetomirmagnitski
на 15.11.2024 в 15:17:25 #20Колегата?
sssauron
на 15.11.2024 в 15:00:28 #19Иначе съм впечатлен от колегата Ватерло как съумява за всеки исторически момент да извади куп писмени доказателства, макар разбира се винаги да ползват неговата теза
Не знам дали има агентурно минало, както твърдят опонентите му, но очевидно е усвоил най-важните уроци в службите относно подаването на информация и съответно на дезинформация
sssauron
на 15.11.2024 в 14:52:34 #18Е аз не мога да разбера какво се горещите по темата, логично е, че Гунди се е ползвал с привилегии навремето, самият факт че е карал Алфа е показателен, бил е и офицер в МВР, дали в ДС или не, то е ясно, че офицерството е проформа, за да взима заплата. Мисля на всички е известно, че всички спортисти навремето не взимаха пари като такива, а като служители на съответни ведомства, Левски беше към МВР. Прав е този дърт комунист от статията, че сега е модерно да изкарват ДС като голямо страшилище, но реално много хора се ползваха от привилегии покрай тях и не ми се струва логично Гунди и Лита да са били репресирани по какъвто и да е начин, склонен съм да вярвам на жената на Котков относно морала на Величка и въобще на картинката, която представя за тогавашното положение, докато филмът си е филм, художествена измислица с пропагандна цел, нещо като македонските "исторически" пасквили за "окупацията" им през ВСВ от "бугарите фашисти"... Та колкото и добър футболист и човек е бил Гунди, това не изключва негативните коментари относно жена му, относно привилегированото му положение в обществото в следствие симпатиите на Солаков и други висши партийни функционери... Такъв човек не е бил репресиран по никакъв начин и коментарите на Величка в тази насока звучат неубедително и нелогично.
german
на 15.11.2024 в 14:42:44 #17#4 **** бончо асенов, не може се сравнява с мен и Негова чест, щото не е разбил толкова човешки съдби, еле пък с яковлевич в., дето има на съвестта си милиони
cvetomirmagnitski
на 15.11.2024 в 14:27:01 #16Хор, от линч го е спасил, но близък приятел на баща ми е гледал от няколко метра, как съпругата на местен партиен велможа, налага Солаков с чадър. Било е невиждан цирк.
tundzhaka
на 15.11.2024 в 14:25:06 #15не само че ще изгние, ами всеки публично ще има достъп до гниешия труп и може да го препикава.
Хор
на 15.11.2024 в 13:57:25 #14Ако има български спортист наистина обичан от целия български народ без изключение, това е Боян Радев - полковник от ДС. Само огромната любов на хората от Ст.Загора спасява същия този министър А.Солаков от публичен линч след мача Берое-Левски-Спартак. Никой и при никакви обстоятелства не е вдигнал ръка при появата на Боян Радев, тогава телохранител на министъра на МВР, благодарение именно на огромната любов на обикновените хора към него. Благодарение на Катя Коткова и на Бончо Асенов разбрахме, че тази мелодрама е плод на художественият екип работил по темата.
waterloo
на 15.11.2024 в 13:54:09 #13Андолчо Акиеф извади свинската си зурла от оср@ните с кюлоти на осеменената от случаен м@нгал шосейна мургава труженичка изср@ла го в крайпътна канавка за да осведоми какво е било на мача с ИНТЕР... Аз пък ще използвам случая за да му припомня какво още се е случило на мач с ИНТЕР: През 1967 година ЦСКА се превръща в символ на позорна продажност, когато вместо да изиграе третия си мач в КЕШ срещу италианския Интер на неутрален терен в Австрия, се съгласява мача да се проведе в Болоня Италия, като за съгласието си получава от тогавашния собственик на италианския клуб милиардера Анжело Морати шестцифрена сума в долари. С тези пари армейския клуб купува нов автобус, като тогаашната клубна върхушка се оправдава с аргумента, че са взели доларите на капиталиста Морати. Знаменития мач в Болоня, вкарва звинаги червените комунистически свине в златната история на Купата на Шампионите.:Така армейския клуб ЦСКА си спечелва прозвището на "футболната ковра на социалистическия лагер"! По-унизително продажничество не е познато в историята на Европейските клубни турнири!
waterloo
на 15.11.2024 в 13:46:32 #12Обикновено като се каже МВР (Министерство на вътрешните работи) всички онези, чиято обща култура е на необичайно ниско ниво веднага говорят за Държавна сигурност и "ченгета". Истината обаче е друга: През 1954 година, след смъртта на Йосиф Сталин и последвалите я политически промени в Съвтския съюз и България, организацията на работа на Държавна сигурност е сериозно реформирана. Създадени са нормативни документи, които да регламентират нейната дейност, службата е поставена под по-строг контрол от апарата на БКП и е изолирана от политическите борби вътре в партията, преките насилствени методи са ограничени за сметка на агентурната работа През 1962 година е утвърдена нова структура на МВР, разграничаваща в него две основни служби – Народна милиция и Държавна сигурност, а през следващата година Дирекция „Държавна сигурност“ става Комитет за държавна сигурност. За кратко през 1965 – 1968 година КДС е на пряко подчинение на Министерския съвет.
На 3.III.1974 г. Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение „Б“ №4 за одобряване на: „Основни положения за указ за Държавна сигурност“ и секретни „Основни положения за указ за Държавна сигурност“.
С решението е узаконена пряката подчиненост на Комитета за Държавна сигурност на Тодор Живков с формулировката, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП“.
Към МВР остават Следствието, КАТ, Пожарна команда, Стопанска милиция, Граничните войски.
Повечето от спортистите на обединенито след 1969 година "Левски-Спартак" имаха чинове към Пожарната команда. Например Христо Илиев-Патрата и Александър Костов-Сашо бяха с чин капитан. Имаше и катаджии, но никога не е имало офицери от Държавна сигурност.
tundzhaka
на 15.11.2024 в 13:40:31 #11и аз и пожелавам да пукнат изоставени в гарсониерата си и съседите да разбият вратата чак когато дни наред се носи непоносима смрад.
waterloo
на 15.11.2024 в 13:22:36 #10Какво може да се коментира за тази изключителмно гнусна и клеветническа статия, която топаджиите пуснаха целенасочено след като благосклонно поместиха памфлета на Георги Марков (агент Ставрий)?
Съпругата на Георги Аспарухов Величка (Лита) била офицер в 12-ти отдел на Второ главно управление, който отговарял за гранично-пропускателния контрол и обслужваше КПП-та на България. Виждал я бил Бончо Асенов в управлението (кое в Пловдив или в София?) но забравя да спомене какъв чин е имала.
След като цитира официалното съобщение на в. "Работническо дело" от 1 юли 1971 г. за катастрофата в което се споменава за служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков, Бончо Асенов срамейливо премълчава, че двамата са произведени посмъртно в чин майор!
С една дума хем Аспарухов (за Котков не говори) е бил офицер от Държавна сигурност, хем не се бил занимавал с агентурни-оперативна или друга работа.
Но дотук! Толкова смрад, толкова гадост лъха от тази статия на другаря-комунист Бончо Асенов защитавал режима в ония прекрасни времена на социализЪма!
А в днешно време "демократа" и вероятно и "дисиден" Бончо Асенов си е намерил своето закътано местенце в обществто и с ярост защитава своите бивши и настоящи работодатели от накогашната Държавна сигурност!
MM61
на 15.11.2024 в 13:12:20 #9Това не е тайна.Само дето в съвремието бързо я забравиха(скриха).Лека им пръст на майор Аспарухов и на майор Котков!Бяха много добри футболисти!Ама чак пък култови-малко прекалено!Свидетел съм и на играта им и на смърта им,'71 год бях 13 годишен и действително беше шок катастрофата.Ама чак пък да ги издигат в култ...Филма го гледах.Хубав е.Но филм,направен за да прави пари.Нормално.
ChernotoVlechugo
на 15.11.2024 в 13:08:14 #8Те така отричат за Пеевски и Тиквата в новата си история, дори когато Черепа им каза от кой е получил акциите и Сашо Диков ги подритваше в посока Тиквата
CSKArcho
на 15.11.2024 в 13:02:09 #7Няма лошо, не са правили поразии, просто играчите на Левски-Спартак винаги са били служители на МВР/ДС, както играчите на ЦСКА, Тракия, Славия и други на армията.. Иначе филма си е една приказка на Дисни, почти нищо общо с реалността извън любовните трепети. Гунди е една по-стара версия на Бербатов, ту играе, ту не играе, единствената разлика е, че Гунди е можел да се глези и да играе когато си иска, а на Бербатов му се налагаше поне да се напряга винаги. Иначе ми е любопитно защо във филма я няма петицията на съотборниците на Гунди от националния отбор, с искане той да не бъде викан. Защото в 9 от 10 мача отбора е играел с 10 души, не случайно нито националния отбор, нито Левски имат някакви генерални успехи с Гунди в състава, епизодични наистина гениални проблясъци и пълна дупка през останалото време. А знаете ли кой можеше да има Алфа-Ромео по онова време, да не говорим да пътува за мачове на отбора с нея
yavor-politilkanski
на 15.11.2024 в 12:59:53 #6Разбира се. Всички селяндури са се довлачили до ДС да тормозят и разгонят работливите и почтени хора от страната им. Затова България днес е кочина управлявана от диви прасета
staroto
на 15.11.2024 в 12:51:49 #5Старите знаем.
VLAD
на 15.11.2024 в 12:13:56 #4Тоест, били са колеги и на Яковлевич. Е, той е бил обикновен доносник на някой оперативен работник де.