На 27 години Асен Букарев се разделя преждевременно с футбола след операция на кръста, извършена на 17 август в швейцарска клиника. След интервенцията халфът ще бъде напълно възстановен, но лекарският съвет е да не рискува здравето си с тежки натоварвания. Въпреки тъгата от преждевременния край на кариерата си Асен гледа с оптимизъм към бъдещите предизвикателства, които ще му предложи животът. Като юноша на ЦСКА Буки е сочен за една от големите надежди на българския футбол, но не успява да се наложи в родния си клуб. После играе в Черно море и Левски, с който печели шампионската титла и достига до 1/4-финал в УЕФА.
     
- Асене, как премина операцията на кръста ти в Швейцария?
- Успешно. Засега всичко е наред. Трябва да се възстановявам физически 3-4 месеца. Имам контролен преглед в края на ноември.

- Какъв точно беше проблемът?
- Поради стара контузия се е получило изтъркване на единия диск между прешлените, вследствие на което единият прешлен се е приплъзнал напред, а другият назад и бяха кост в кост. Това засяга нервни окончания.

- Имаш ли яснотата оттук нататък какво се случва с футболната ти кариера?
- Тя на практика приключи, независимо че имам гаранциите на професора, че здравето ми ще бъде възстановено напълно. Но няма да съм професионален футболист.
 
- Беше ли подготвен психически, че тази операция е край на кариерата ти?
- Да, изцяло. Професорът съвсем откровено ми каза през юни в Базел, когато бях на преглед при него,че след операцията ще бъда напълно здрав и ще мога да спортувам за удоволствие, но че най-вероятно няма да мога да понасям вече тежките натоварвания на професионален футболист.

Като чуе такова нещо, в първия момент човек се държи мъжки. Казваш си: "Здравето е най-важното". Но по-нататък, след операцията, когато Левски играеше мачовете с Киево за класиране в групите на Шампионската лига, когато просто гледаш мач по телевизията и си даваш сметка, че повече няма да стъпиш на игрището, тогава малко се объркват нещата. Започва да ти става тъжно. Но и това се преодолява. Аз съм млад човек, има бъдеще пред мен, независимо в каква посока.

- Какви са плановете ти за бъдещето?
- След една година се дипломирам в НСА - за треньор по футбол и за учител. Това в момента е основният ми приоритет. За човек като мен е добре да остане в спорта.

- В първия ден на подготовката на Левски за този сезон ти бе съобщено, че повече няма да се разчита на теб, въпреки че имаш договор до лятото на 2007 г. Шефовете на клуба знаеха ли за здравословното ти състояние и че имаш намерение да се подложиш на тази операция?
- Искам да поясня. Моето силно желание беше да изкарам още една година с Левски.
Идеята ми беше да се опитам да играя и този сезон със синята фланелка и евентуално да преживея този емоционален момент с влизането в Шампионската лига и тогава да сложа край на кариерата си. Швейцарският професор ми беше казал, че може да отложа операцията с година. Но се случиха други събития...

От Левски ми беше предложено да бъда продаден на Черно море, Славия или евентуално някъде в чужбина. Но след като вече знаех, че със сигурност няма да мога да играя повече от година - не исках никой друг отбор да дава за мен пари, а да се окаже, че аз съм го подвел. По ирония на съдбата, след като направих операцията, стана ясно, че проблемът е бил още по-сериозен, нещата са били доста напреднали.

Така че всяко зло за добро. Колкото за това дали от Левски са знаели за състоянието ми - да, знаеха. Аз имам болки от около две години и половина. Правен ми е ядрено-магнитен резонанс. Лекарският екип имаше и снимките, и изследванията от него. Нещата бяха известни. Но становището тук беше, че мога да играя, докато имам поносимост към болките.

След като ми беше казано, че няма да разчитат на мен, беше под достойнството ми да споделям с когото и да било, че искам да изиграя още една прощална година в Левски. След това се видях с г-н Баждеков и го информирах, че ще се подложа на операцията в Швейцария, която на практика бе организирана от мен.  

- Преди да ти бъде казано, че отпадаш от плановете на Левски за този сезон, имаше ли индикации и намеци, че това ще се случи?
- Преди това година и половина имаше индикации, че съм ненужен де факто. Но най-голямата вина е у мен, тъй като явно не съм играл по начина, по който изисква отбор като Левски.

Съжалявам единствено, че когато направих една от най-силните си години - в Левски при Георги Василев, когато бях приет много добре от публиката и от всички в клуба и дори стигнах до националния отбор, счупих костица в крака на мача в Беверен. Оттогава нещата тръгнаха назад за мен, мястото ми беше заето от друг играч. Завръщането ми беше прекалено трудно. Въпреки че като факти шансове ми бяха дадени, ръка не ми беше подадена.

Но това няма историческо значение, тъй като отборът вървеше добре, стана шампион, игра в УЕФА силно. Този възход се дължи на първо място на високия морал на футболистите на Левски и на второ на стремежа на треньора Станимир Стоилов да работи по европейски.

- Каква е твоята равносметка на футболната ти кариера?  
- Откровено казано, в последните ми месеци в първенството бях много изтормозен. Настина ме бяха завладели негативни емоции, тъй като винаги съм имал амбиция да играя водеща роля, да съм част от голямото. Затова съм се занимавал с този хубав спорт, за да знам, че радвам някого, че доставям някакво удоволствие и че съм уважавам поради тази причина.

През годините много пъти се е случвало точно обратното: да усещам някаква неприязън поради чисто български причини. Но като цяло наскоро си мислех: играх в ЦСКА, след това имах една страхотна година в Черно море, играх след това в най-добрия отбор в последните години - Левски, с който направихме хубав сезон в УЕФА, бях капитан на младежкия национален отбор в много мачове, успях да стигна и до "А" тима.

Всички ме убеждават, че това е нещо голямо, че това е кариера. Съжалявам единствено, че не успях да изляза в чужбина като по-млад, когато можех да развия качествата, които имах. Но се гордея с това, което съм направил. Винаги съм го правил с идеята да давам най-доброто от себе си.

- Ти си юноша на ЦСКА, после игра и в първия отбор на "червените", след това в Черно море, накрая в Левски. Човек, като минава през различни отбори, има чувства към всички тях, но обикновено емоционално остава привързан най-много към един. При теб как е?
- Това нещо върви при мен възходящо. В последните ми два отбора съм се чувствал най-добре. Но никога няма да забравя годините ми като юноша на ЦСКА. Там мина детството ми.

Играх заедно със Светльо Тодоров, Томаш, Тодор Кючуков, Косьо Мирчев. Със Стилян Петров и Мартин Петров играхме в един период в юношите. Тогава бяхме безапелационни шампиони на България. Две-три години нямахме загуба, постигнахме велики неща.

И то много чисти неща, в смисъл, че нямаше пари тогава. Гледахме по телевизията големите отбори, копирахме големите играчи. Това беше нещо невероятно. Професионалният футбол убива това удоволствие,убива детското. Човек израства, намесват се парите, намесват се всякакви интереси... След това в мъжкия отбор на ЦСКА имах доста трудни години.

Но после дойде невероятният сезон в Черно море - с чудесните спомени за града, феновете... И още първата ми година в Левски при Георги Василев - нещо страхотно. Това беше футболът, който винаги съм искал да играя. И мисля, че щях да играя още по-добре, ако не си бях счупил крака. Но така е решил Господ. 

- В ЦСКА бяхте конкуренти в атаката с Бербатов, кажи нещо за него?
- Не сме били конкуренти, той дойде година и половина след мен в ЦСКА...


Това е Асен БУКАРЕВ

Роден на 7 февруари 1979
Първи мач в "А" група
08.08.1998 - Нефтохимик - ЦСКА 3:0
Първи гол в "А" група
06.03.1999 - ЦСКА - Левски 2:3
Дебют в "А" националния отбор 
24.01.2001 - Мексико - България 0:2 
Последен мач в кариерата
31 май 2006 - Беласица - Левски 2:1 
Мачове/голове в "А" група
1998/99 ЦСКА 19/2
1999/2000 ЦСКА  23/5
2000/01 ЦСКА 21/4
2001/02 ЦСКА 24/2
2002/2003 Черно море 25/3
2003/2004 Левски  22/4
2004/2005 Левски 13/0
2005/2006 Левски 12/0
Общо в А група 159/20
Заб.: През сезон 1997/98 Букарев играе в "Б" група за Хасково и Академик (Сф)
Мачове за "А" националния отбор 5/0
Успехи:
Шампион на България - 2006
Купа на България - 1999, 2005
Суперкупа на България - 2005