Аржентинският Естудиантес е първият финалист в турнира за купа Либертадорес (Южноамериканската версия на европейската Шампионска лига), след като победи Насионал от Уругвай и в реванша, този път с 2:1.

В първата среща аржентинският тим се наложи с 1:0. Автор и на двата гола за Естудиантес във втория мач бе Мауро Босели. Въпреки отсъствието на контузения си капитан Хуан Себастиан Верон гостите стояха по-добре на терена още от началото на мача. Аржентинците направиха и първия пропуск.

В 12-та минута Мауро Босели бе близо до откриването на резултата, но вратарят Родриго Муньос се хвърли самопожертвователно в краката му и спаси. Две минути преди почивката пък пред Енцо Перес се откри голова възможност, но Муньос отново бе на мястото си и улови топката.

Въпреки подкрепата на 70-те хиляди зрители домакините бяха сковани в своите действия и трудно създаваха опасности пред вратата на съперника. Двубоят на практика бе решен в 53-та минута, когато Естудиантес откри резултата. Фернандес се освободи от опеката на защитника Себастиан Коатес и подаде към Мауро Босели, който прехвърли Муньос - за 0:1.

Това вече означаваше, че на Насионал са необходими три гола, за да острани Естудиантес. Александър Медина все пак даде надежди на уругвайския отбор с изравнителен гол в 76-та минута, като по този начин сложи край на серията на вратаря на гостите Мариано Андухар от над 800 минути без попадение във вратата си.

В последните минути домакините се хвърлиха напред и оставиха много свободни пространства за контраатаки на гостите. При една от тях в добавеното време Босели отбеляза втори гол и донесе победата на Естудиантес с 2:1. Това бе седми гол в турнира за Мауро Босели, който бе част от тима на Бока Хуниорс, спечелил трофея през 2007-а година.

Съперник на Естудиантес на финала ще бъде победителят от бразилския сблъсък между Гремио и Крузейро. Естудиантес е трикратен носител на трофея - 1968, 1969 и 1970, но не е достигал до финал от 1971-а година насам, когато загуби от Насионал.