Антонио Конте положи основите на днешния Ювентус. Спецът от Лече обаче достигна тавана си и взе най-правилното решение през лятото на 2014 г. да напусне. Малко случайно отборът се озова в ръцете на Масимилиано Алегри. Изборът на бившия треньор на Милан бе приет скептично от бяло-черната общност. Дори спечеленият дубъл мина под знака на инерцията, оставена от Конте. Антонио обра симпатиите с тоталната са отдаденост и ангажираност, а също и с емоционалното водене на мачовете. Алегри е по-сдръжан, макар да има моменти, когато изпада в бяс. С представянето на тима в Европа, тосканецът показа че е надградил наследството на предшественика си и разсея всички съмнения, относно червено-черното си минало на опонент на Ювентус. Страницата, която Алегри отвори обещава успехи навън, след като тези в Италия вече не задоволяват тифозите на бианконерите.

Събуждането на Госпожата

През 2011 г. Конте пое Юве на дъното. За рекордьора по спечелени местни трофеи две поредни 7-и места са дори повече от дъно. В ерата на миланското господство - след 5 поредни титли за Интер цикълът продържи Милан, надигането на Страта госпожа бе прието като свеж полъх. Антонио се опря на заварено ядро, в лицето на Буфон, Бонучи, Киелини и Маркизио начело с легендата Дел Пиеро. Моментално пък се вписаха новите попълнения Лихтщайнер (Лацио), Пирло (Милан), Видал (Леверкузен) и Вучинич (Рома). Юве детронира росонерите, изпревавайки ги с 4 т., при това без да допусне нито едно поражение (23-15-0)!
Еуфориято от чаканото 9 г. скудето (б.а. титлите през 2004/05 и 2005/06 г. бяха отнети заради скандала Калчополи) бе огромна. На крилете на вдъхновението Конте бисира успеха, а бианконерите взеха почти като подарък (срещу 1 млн. евро) малко известен играч, превърнал се впоследствие в ключова фигура - Пол Погба (Манчестър Ю). В същото време клубат се раздели по не най-коректния начин с легендата Дел Пиеро. Макар и с 5 загуби титлата бе спечелена още по-убедително с 9 т. пред Наполи. Конте вдигна класата, привличайки Карлос Тевес (Манчестър С) и Фернандо Йоренте (Атлетик Б)
Сезон 2013/14 г. бе апогеят на Антонио. Юве окончателно наложи диктатура в Серия А, торинци финишираха с рекордните 102 точки, на цели 17 пред Рома. След този хеттрик Конте реши, че се е изчерпал и изненадващо напусна. На практика остави готов отбор, с избистрена схема на игра, залагайки твъдро на 3-5-2. Който поемеше тима бе изправен пред деликатна задача - при евентуален успех голямата заслуга шеше да бъде прехвърлена на предшественика, а при провал рискуваше да срине реномето си.

Свежест от Тоскана

В тази обстановска къде изненадващо, къде логично Масимилиано Алегри се озова във Виново. При идването си Конте бе с реномето на бивш работлив халф на бианконерите, а треньорският му опит бе с втородивизионните Арецо, Бари и Сиена, както и за кратно в елитния Аталанта. Алегри, който бе безработен след уволнението му от Милан пък бе със самочувствието от спечелена титла с росонерите и 1/4-финал в ШЛ (0:0, 1:3 срещу Барселона) през 2012 г.
Макс прояви дипломатичност и не тръгна веднага да налага идеите си. Първоначално запази стила и схемата на игра, което му спечели доверието на футболистите. Постепенно тосканецът започна с експериментите, освежавайки станалата вече достатъчно предвидима игра на бианконерите. За това му помогнаха и новите попълнения в лицето най-вече на Алваро Мората (Реал М) и Патрис Евра (Манчестър Ю) и не чак толкова Кингсли Коман (ПСЖ).
Оказа се, че разчупвайки оковите на 3-5-2, бианконерите могат да се справят успешно и с 4-4-2, 4-3-3, 4-3-1-2 и дори 4-2-3-1. Алегри се нуждаеше от разбъркване на картите, но нито един играч не надигна глас. В крайна сметка четвъртата поред титла бе спечелена с лекота и комфортен 7-точков аванс пред Рома.
Алегри обаче успя да стори в дебюта си нещо, което в Юве чакаха от 20 г. Последният, който направи дубъл бе Марчело Липи през сезон 1994/95 г., а Макс го повтори след 2:1 срещу Лацио във финала за Купата на Италия.
След триумфа бионконерите бяха напуснати накуп от фундаментално за тима трио - Видал пое към Байерн, Тевес към любимия Бока Хуниорс, а Професор Пирло смени обстановстата с Новия свят в Ню Йорк Сити.
С 11 нови сезон 2015/16 г. Юве нямаше как да не започне със известни сътресения. Чак в 4-ия кръг тимът би за първи път, смъкна се до 17-ато място. Мнозина отписаха щампионити, само Алегри повтаряше като мантра, че нещата ще дойдат по местата си. Новите и по-специално - Дибала (Палермо), Манджукич (Атлетико М), Кедира (Реал М), Сандро (Порто) и Куадрадо (Челси), постепенно се вписаха и бианконерите започнаха уникарлния си поход, който в крайна сметка ги изведе до върха. С 15 поредни победи бе поставен нов клубен рекорд, а Буфон стана №1 по сухи минути (973) в историята. Само чудо може да попречи на бианконерите да спечелят петата си поредна титла, за което огромна ще е заслугата на Алегри.

Тестът „Байерн"

Най-важното, което тосканецът свърши обаче е впечатляващото завръщане на еврпейската сцена. Конте не успя да направи нещо значимо, върхът му бе 1/2-финал за Лига Европа. Постигнатото от Алегри не се изчерпва само с миналогодишния финал в ШЛ, а с играта срещу континенетланити гранодеве. При Антонио впечатлява 3:0 срещу Челси в Торино и донякъде 1:0 срещу Шахтьор в Донецк, но в също време има колебливи резултати срещу средни по класа отбори (по 1:1 срещу Нордселанд и Копенхаген) и откровени провали (0:1 срещу Галатасарай).
При Алегри такива амплитуди липсват. Макс отстани Реал М (Конте не успя!), разби Борусия в Дортмунд (3:0), записа двоен успех срещу Манчестър С (2:1, 1:0), би носителя на Лига Европа Севиля (2:0).
Но най-добрата оценка за работата на двамата специалисти дава тестът „Байерн". Преди 3 г. тимът на Конте (със 7 от сегашните играчи) в нито един момент от двата 1/4-финала не бе равностоен и баварците ги спечелиха с по 2:0.
В сегашния сблъсък Юве у дома възкръсна за 2:2, след като губеше с 0:2. Още по-впечатляващо тимът се представи в Мюнхен, при положение, че заради контузии не играха Киелини и Дибала, а Манджукич не бе възстановен. С 0:2 до 73-ата минута „Алианц Арена" бе в тотален шок, чак в добавеното време домакините се добраха до равенството, а в продълженията стигнаха и до обрата с 4:2. Алегри стори всичко по силите си и можеше да разчита на играчи, като Стураро, Перейра, Дзадза или Асамоа. За сравнение колегата му Гуардиола бе спасен от резервите Тиаго и Коман (под наем от Юве), а на пейката остана световният шампион Гьотце...
В момента Ювентус е хамелеон в тактическо отношение и липсата на една или друга звезда не се отразява фатално на представянето. В Италия бианконерите нямат комплекси от никого, а вече респектират и съперниците си в Европа.