Тази седмица италианският Интер подписа договор за партньорство с руския Криля советов (Самара). По този повод руският в. "Спорт Експрес" интервюира треньора на нерадзурите - Жозе Моуриньо.

- Как виждате сътрудничеството между двата клуба?
- Засега е рано да се говори за това, защото отношенията между клубовете са в началния си етап и аз в този процес още не съм участвал. Но съм готов да отида в Русия, да се запозная със структурата на клуба от Самара. С удоволствие ще поговоря с треньорите, ще разкажа своята концепция за работа с отбора, ще споделя методиката си, опита и разбирането за играта. С това на Криля советов мога да помогна лично аз.

- Знаете ли, че в руската преса наричат колегата ви Леонид Слуцки руския Моуриньо? Също като вас той не е играл футбол на високо ниво.
- (Усмихва се) Не, това за мен е новина. Ще се учим един от друг. Това, че по-дълго от колегата работя на високо ниво, не значи, че знам всичко и няма на какво да се поуча от другите. Затова вече се съгласих да посетя Самара.

- Изрази като "руския Моуриньо" значат, че името ви вече е един вид запазена марка.
- Не мисля, че съм запазена марка. Не се смятам за част от новото поколение треньори, защото от своите 46 години 9 съм работил на високо равнище. Когато дебютирах като треньор, никой не ме знаеше, но после спечелих Купата на УЕФА, Шампионската лига, две титли на Англия... Това се случи много бързо и също толкова бързо разбрах, че мога да съм треньор на такова равнище. Моят колега трябва да си има собствено име, собствена индивидуалност. Щом го сравняват с мен, това за него не трябва да е проблем, а само допълнителна мотивация. Надявам се да направи фантастична кариера.

- Не ви ли учудват успехите на руския футбол в последните години - два пъти Купа на УЕФА, Суперкупа на Европа, полуфинал на европейското?
- Ни най-малко. Нещо повече, радвам се за Русия. Тамошният футбол се намира на високо равнище. Това е хубаво не само за вашата страна, но и за играта като цяло. Русия е огромен регион, който по този начин става пълноценна част от световния футболен пазар.

- Какво мислите за Гуус Хидинк, който понастоящем е едновременно мениджър на Челси и селекционер на Русия?
- Челси е голям отбор. В случая, с такъв добър и опитен треньор като Хидинк, няма да се учудя, ако той се справи прекрасно и на двете места.

- Нима работата в национален отбор не се различава коренно от това да си треньор в клубен тим?
- Да, има огромна разлика. Но Хидинк е работил в клубни отбори през голяма част от треньорската си кариера. Затова не виждам нищо невъзможно. Той може много добре да се справи в Челси. Не виждам никакви проблеми.

- Бихте ли могли да си представите, че сте на мястото на Хидинк, като човек, който съвместява два поста?
- Не обичам националните отбори. Харесва ми да работя всеки ден.

- Какво е мнението ви за уволнението на Луис Фелипе Сколари от Челси?
- Това е част от играта. Този въпрос е по-уместно да се задава на ръководството на Челси - Роман Абрамович, Евгени Тененбаум, Питър Кениън. Свикнал съм да приемам такива ситуации учтиво, с разбиране. Всеки треньор знае, че днес седи на стола, а утре този стол ще го измъкнат изпод него. И трябва да сме готови за това във всеки момент.

- Какво почувствахте, когато Джон Тери пропусна решаващата дузпа във финала на Шампионската лига?
- Това още си беше моят отбор, моите играчи. Хора, с които немалко съм живял и преживял. Затова ми стана жалко. Върнах се в мислите си 12 месеца назад - същото им се случи на полуфинала предишния сезон срещу Ливърпул.

- Наистина ли мечтаете да се върнете един ден в Челси?
- Да.

- След колко години?
- Не знам. Сега съм на 46 и искам да работя до 96! Така че имам още половин век пред себе си.

- Свикнахте ли с живота в Италия?
- Да. Той е много лек и комфортен както за мен, така и за семейството ми. Футболът тук не е лесен, но от гледна точка на личния живот всичко е идеално. Живея близо до Швейцария и прекарвам много време там, даже повече, отколкото в Италия. Радвам се, че там никой не ме безпокои.

- По-лесно ли е на един знаменит треньор да живее в Италия, отколкото в Англия?
- Да, по-лесно е. Напрежението на Острова е много по-високо, отколкото на Апенините. Макар че италианският футбол е по-сложен. Тук по-голямо внимание се отделя на тактиката, на организацията на играта. Няма такива емоции, такава зрелищност като в Англия. Но всеки детайл трябва да го премислиш по-внимателно. Тук големите отбори като Интер много трудно бият по-малките, защото те отлично построяват играта си в защита.

- Мнозина твърдят, че в Шампионската лига има три фаворита - Интер, Манчестър Юн и Барселона. Два от тях се срещнаха още на 1/8-финал.
- Не мисля, че в Шампионската лига има само три фаворита. Безусловно Панатинайкос, Виляреал и Порто не са фаворити. Но защо Челси да не е фаворит? Или Ювентус? Или Ливърпул? Или Реал М? В турнира има 8-9 отбора, амбицирани да спечелят. Разбира се, жалко е, че един измежду Интер и Манчестър Юн ще отпадне рано, но такъв е животът в Шампионската лига. Преди мача казах, че в този сблъсък нищо няма да е ясно до последната минута на реванша. Готов съм да го повторя и да добавя, че имаме големи шансове да се класираме.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".