Сезон 2006-07 г. бе исторически за Ювентус. За първи път торинци усетиха що е Серия "Б", при това, без да минат по обичайния ред. След 29-ото си "скудето" през лятото на 2006-а избухна скандалът с уредените мачове "Калчополи" и като основен организатор на далаверата, "бианконерите" го отнесоха най-тежко. Тимът бе пратен в Серия "Б", 2 титли от короната на "Старата госпожа" бяха шкартирани, отнети бяха точки.

Но това не бе най-лошото - клубът загуби основни играчи, които моментално се разбягаха при очертаващата се перспектива. Начело с треньора Капело си тръгнаха Тюрам, Дзамброта (Барселона), Виейра, Ибрахимович (Интер), Канаваро и Емерсон (Реал). Преотстъпеният румънец Муту се прибра във Фиорентина, а оттам (отново под наем) пристигна Валери Божинов.

Първият българин в най-титулувания италиански отбор обаче не успя да остави значима следа там. Родният талант не можа да се пребори за титулярно място, записа 18 мача, като престоят му на терена бе едва 12 часа, вкара 5 гола. Около Нова година Божинов необмислено изригна срещу статута си на резерва, влезе в конфликт с треньора Дешан и съотборниците си, което съвсем редуцира изявите му до края. Съвсем логично после "Госпожата" не пожела да го задържа за кавалер и нападателят смени Апенинския полуостров с британския Остров.

Бившата звезда на тима Дидие Дешан изпълни задачата да върне гранда там, където му е мястото. Това обаче не стана лесно. Юве финишира първи в Серия "Б" с 85 точки, преодолявайки санкцията от -9 т. На второто ниво на италианския футбол, с 28 победи, 10 равни и 4 загуби торинци не предизвикаха особен възторг. От Италианската федерация коригираха наказанието до почти символично, защото ако бе останало първоначалното (б.р. -30 т.), то "бианконерите" щяха да правят компания на 8-ия в класирането Мантова.

За битките в елита Юве не привлече големи звезди. Андраде (Ла Коруня), Григера (Аякс), Салихамиджич (Байерн), Алмирон (Емполи), Тиаго (Лион) и Якуинта (Удинезе) трудно може да предизвикат особена тръпка в тифозите на тима. По-скоро прав ще се окаже новият треньор Клаудио Раниери, който около Буфон, Каморанези, Недвед, Трезеге и капитана Дел Пиеро (голмайстор на Серия "Б" с 20 попадания), заедно с новите ще гони не титла, а попадане в четворката за Шампионската лига. 22-годишният халф Антонио Ночерино (Пиаченца) и собственият кадър - защитникът Доменико Кришито (20 г, Дженоа), обаче загатнаха за голям потенциал в летните контроли, така че "бианконерите" със сигурност ще объркат нечии сметки...
Ювентус, заедно със завърналите се в елита Наполи и Дженоа, имат общо на сметката си 38 титли, което е повече от половината (68) спечелени трофеи. С такъв "багаж" Серия "А" никога в досегашната си история не е била стимулирана...

Успехи
Шампион 27 пъти (2 отнети титли)
Купа на Италия 9 пъти
Суперкупа на Италия 4 пъти
КЕШ/ШЛ 2 пъти
КНК 1 път
Купа на УЕФА 3 пъти
Суперкупа на Европа 2 пъти
Междуконтинентална купа 2 пъти
Алпийска купа 1 път
Интертото 1 път


Наполи събуди Везувий


След 6-годишно отсъствие Наполи най-после успя да се завърне в италианския елит. За този период "синьо-белите" преживяха какво ли не - дори изпадане в Серия "С" заради финансови проблеми. Градът и тифозите обаче не зарязаха отбора, дори и в трета дивизия 40-50 000 пълнеха "Сан Паоло".

През сезон 2005-06 г. Наполи категорично спечели битката в Серия "С", група "Б" с 13 точки аванс преди Фрозиноне. Президентът Аурелио де Лаурентис обяви целта веднага да се атакува елита, но това се оказа сложна задача. Попадането на Ювентус сред кандидатите реално сви до 2 свободните визи за Серия "А", а претендентите за тях освен "синьо-белите" бяха поне 8 (Дженоа, Пиаченца, Бреша, Болоня, Мантова, Лече, Тревизо и Бари). В крайна сметка двукратните шампиони успяха и станаха първи подгласник на торинци със 79 точки (21 победи, 16 равни, 5 загуби).

Опитният треньор Едоардо Рея правилно разпредели силите и неаполитанците изпълниха целта без особени сътресения по трасето. 51-годишният спец по този начин короняса работата си в Наполи, след като пое тима в Серия "С" през 2004 г. и успя да го изкачи до елита. Рея, който е родом от Гориция (б.р. от близко селце е и Фабио Капело), има дълга кариера и опит във втора дивизия, а сега е изправен пред третото си предизвикателство сред най-силните. Едоардо се пробва в елита с Виченца (1998-99 и 2000-01), но и в двата случая "бяло-червените" изпаднаха. С традициите и историята на Наполи третият път може да се окаже по-продължителен във времето.

"Синьо-белите" обикновено използват актуалната днес схема на игра 3-5-2. Тимът разполага с опитен вратар, като Йецо, а в защита блести завърналият се у дома след 6-годишна авантюра в Парма и Верона Паоло Канаваро, брат на №1 в Европа за 2006 г. капитан на "скуадра адзура" Фабио Канаваро. В средата на терена конците дърпат Болячино и Руло, а в атака са опитните Калайо, Де Дзерби и аржентинецът Роберто Соса. Лятото халфовата линия бе укрепена с нашумелия словак Марек Хамсик (Бреша), а неотдавна с тима подписаха уругвайският нападател Марсело Салайета и халфът Мануеле Блази от Ювентус. Откритието за тима обаче може да се окаже аржентинският таран Иван Есекиел Лавеси (Сан Лоренсо, 22 г.), който вкара хеттрик при успеха с 3:1 срещу Пиза преди дни за Купата на Италия.

"Най-важното е да се задържим в елита. Но ако успеем да се преборим за място в горната половина, ще бъде чудесно. След това идват мечтите за евроучастие", многозначително заяви треньорът Рея. Едно обаче е сигурно - в подножието на вулкана Везувий се надига "синьо-бяла" сила и за никой гостуващ тим няма да е лесно.

Успехи
Шампион 2 пъти
Купа на Италия 3 пъти
Суперкупа на Италия 1 път
Купа на УЕФА 1 път
Алпийска купа 1 път
Англо-италианска купа 1 път


Дженоа възкреси дерби №4

Появата на Дженоа в елита върна четвъртото култово дерби на Ботуша. След миланското, торинското и римското, генуезкото е следващато, което спира дъха на тифозите. За да се съберат обаче Дженоа и Сампдория в Серия "А", трябваше да минат 12 години, като причината е в 114-годишния клуб.

Привържениците на "червено-сините" вероятно са най-многострадалните в Италия. Последната от 9-те си титли тимът печели през 1924 г. и клубът се разминава да сложи мечтаната жълта звезда на екипа си (б.р. символ на 10 титли). Единствената купа на страната пък датира от 1937 г. Явно клубът, чиято история се простира вече в 3 века, е орисан да преодолява трудности. През сезон 1994-95 г. когато генуезците изпаднаха, те не го сториха по обичайния начин, а се наложи да изиграят бараж за оцеляване с Падова. Във Флоренция мачът завършва 1:1, а при дузпите Дженоа губи с 4:5.

Скандалният президент на Комо Енрико Прециози потърси ново предизвикателство на лигурското крайбрежие. Босът обаче не се отказа от стила си, от което Дженоа си изпати. През сезон 2004-05 г. "червено-сините" завършиха на първо място в Серия "Б" със 76 т, пред Емполи (74). Италианската федерация обаче разкри далавера с купуването на мача срещу Венеция (3:2) и вместо в елита, генуезците поеха към Серия "С-1". През 2006 г. "червено-сините" се класираха втори, след Специя, което наложи да изиграят баражи за втора дивизия. Със Салернитана си размениха домакински победи с по 2:1, но генуезците продължиха по правото на по-предно класирания отбор. Финалният плейоф срещу Монца също бе инфарктен, но след победа навън с 2:0 и загуба на "Луиджи Ферарис" с 0:1, завръщането в Серия "Б" бе подпечатано.

Дженоа успя да се закачи за Юве и Наполи, завършвайки трети със 78 точки (23 победи, 9 равни, 10 загуби), като удържа на 10 т. четвъртия Пиаченца. Заслугата е изцяло на непознатия треньор Джан Пиеро Гасперини (на снимката). 49-годишният спец от Грулиаско (Пиемонт) имаше единствено опит с Кротоне (2003-06), изкачвайки тима от Серия "С" до Серия "Б". Миналия сезон пое Дженоа и спечели веднага елитна промоция.

Генуезците обикновено играят по схемата 3-4-3. На вратата е бразилският страж Рубиньо, в защита до ветерана Де Роза (34 г.) са новите попълнения Бово (Палермо) и Сантос (Албинолефе). В средата на терена най-често са Роси, Милането, Фабиано и дошлия от Ювентус Паро. Атаката на Дженоа е твърде любопитна - опитният Ди Вайо плюс дошлите Бориело (Милан) и 185-сантиметровият сенегалец Папа Вайго (Чезена), който завърши последния сезон като трети стрелец (15) на Серия "Б", след Дел Пиеро (20) и Белучи (Болоня, 19).

Днешният Дженоа се люшка между амбициите (и далаверите) на президента Прециози, като дългото отсъствие от елита със сигурност ще се отрази. "Червено-сините" обаче безспорно ще придадат допълнителен колорит на Серия "А".

Успехи
Шампион 9 пъти
Купа на Италия 1 път
Алпийска купа 2 пъти
Англо-италианска купа 1 път