В навечерието на мача за световна квалификация Италия -  Ирландия римският всекидневник "Темпо" помества критичен коментар за ръководството на италианския футбол.

Може да прозвучи богохулствено, но нашето калчо е болно от демокрация. Тази безмилостна присъда се налага от обстоятелствата, които от години предопределят номинирането на президенти на италианските спортни федерации. Най-важният и
безспорен симптом на трудноизлечимото заболяване е резултатът от неотдавнашните избори в някои федерации, пише "Темпо".

Особено ярък е примерът с преизбирането на Джанкарло Абете за президент на футболната федерация, която е най-важната сред нашите спортни федерации. Нямаме нищо против личността на Абете, но изхождаме от съображението, че става дума за човек, който през последните двайсет години премина през всичките структури на организирания футбол - от президент на Лигата на серия С (трета дивизия) до вицепрезидентския пост във федерацията, когато я председателстваше Франко Караро, който той наследи след скандала с "калчо далаверата" (избухнал през 2006 г. с главен "играч" генералният директор на Ювентус Лучано Моджи, който само за един сезон беше успял да уговори 19 мача в серия А -
бел.кор.), се посочва в коментара.

Приемствеността гарантира опит и компетентност, но промяната носи жизненост и обновление. Дори повърхностен поглед върху света на нашия най-популярен спорт ни кара да не се чувстваме спокойни и не ни дава основание да мислим, че всичко работи безупречно и всички са доволни.

Абете беше преизбран с над 98 процента от гласовете. Основният проблем тук, който е характерен не само за калчото, се състои в невъзможността спортът да даде
реална представителност на всичките си компоненти. Получава се така, че трима-четирима души се договорят и крайният резултат е, че заприличахме на България, изтъква всекидневникът.

През последните 35 години, като изключим мимолетните появи на някои безлични фигури, президентството на футболната федерация и на професионалната лига, която е още по-важна, си го поделят все същите лица. Франко Караро и Антонио Матарезе си предаваха щафетата, начело на тези два важни органа.

Има и друг фундаментален проблем и той е, че хората с качества да ръководят
една важна спортна федерация, а футболната е най-важната, вече заемат отговорни места в обществото. Ето защо в крайна сметка се въртят все едни и същи имена, които биват преизбирани с резултати близки до 100-те процента, заключава "Темпо".