Последната дузпа, изпълнена от Гросо, хвърли в дива радост цяла Италия след спечеления световен финал срещу Франция. Тифозите на стадиона в Берлин започнаха да пеят химни на победата. Част от журналистическите места за печатни медии бяха близо до телевизионните студия на немския канал "Премиере". Изведнъж оттам,  разгърден, по бяла риза и дънки, изскочи Марко Тардели. С неподправената си усмивка, която не се е променила повече от 20 години. Стиснал ръце като малко бебе, опънал скулите на лицето, той сияеше. Случаят за неподправено интервю не биваше да бъде изпуснат и му пъхнах диктофона под носа.

- Марко, може ли няколко въпроса?
- (Отговаря с въпрос.) За какво?

- Как за какво...? За това, което се случи.
- (Мисли малко.) Сега съм телевизионен коментатор към италианската телевизия, поканен съм от немския канал "Премиере" и не знам колко ще мога да говоря.(Отпуска се.) Ох, най-после. Тази титла я чакам от 24 години.

- Как се чувствате?
- На седмото небе съм. Италия стана световен шампион за четвърти път.

- Не мога да не ви попитам, каква е разликата в емоциите, когато вдигнахте световната купа в Испания през 1982 и сега?
- Едно е сигурно. Щастлив съм, както през 1982 година. Даже ми се струва, че сега малко повече. Защото, когато си на терена усещаш емоцията, но не чак толкова и по-късно осъзнаваш какво си направил. Докато сега в колко моменти ми се искаше като зрител да сляза на терена и да избия топката от нашето наказателно поле или да я ритна към вратата на съперника.

- Когато Гросо вкара гола на Германия махаше с ръцете точно, както вие го направихте пак срещу немците, само че на финал?
- Гросо е едно много смело момче, което направи нещо велико на това световно първенство. Вкара безкрайно важния гол на Германия и беше хладнокръвен при последната дузпа на
финала срещу Франция.

Що се отнася до реакциите, щом казвате, може и да има прилика. В радостта си всички малко или повече сме еднакви, а и нали сме италианци.

- Вашият тим от 1982-ра не беше ли по-впечатляващ от сегашния?
- Журналистите много обичате да сравнявате. Но всеки отбор е за своята епоха. След като отмине известно време, ореолът на тези момчета също няма да е по-малък от нашия. Та те донесоха четвъртата звезда в екипа на Италия.


- Как определяте случилото се между Зидан и Матераци?
- Зизу сбърка. Много сбърка. Безкрайно много го уважавам, защото игра в Италия и бе в моя отбор Ювентус. Каквото и да му е казал Матераци, не трябваше да реагира така. Дори и по-солени да са били думите. Те са плод на емоция по терена.


- Ще се отрази ли червения му картон на неговия ореол?
- Първоначално да. Но от дистанция на времето мисля, че това, което е направил преди, това ще надделее. А той бе един от най-големите през последните години, да не кажа най-големият маестро.


- Дали Италия се мобилизира и спечели титлата и заради скандала с Моджи и ако може да коментирате последствията?
- Определено това, което стана в Италия, подейства на футболистите много мобилизиращо. Мога да твърдя, че е така, защото и ние през 1982 година тръгнахме да ставаме световни шампиони, след като на Апенините се вихреше скандалът с черното тото. Що се отнася до Юве, ще трябва да си сърба попарата която е забъркана от шефовете. Какво да се прави, ще трябва да има пречистване.


- Вашето мнение за Валери Божинов?
- Млад футболист, който ще има шанса да облече фланелката на Ювентус, макар и в труден за клуба момент.


- Спомняте ли си за мача от турнира за КЕШ, когато играхте с Ювентус срещу ЦСКА?
- Знам, че ЦСКА ни затрудни доста. Беше преди около 30 или малко повече години(б.а 1/16-финалите се играха през есента на 1975 г. В първия мач в София Тардели взе участие, а на втория в Торино - не.)

- Да ви върна пак към отминалото световно първенство. Кой от италианските футболисти бе най-добър на мондиала?
- Отборът стана световен шампион и всеки има своята заслуга за това. Но може би 
трябва да изтъкна Канаваро, Буфон и Пирло

- Кой бе най-трудният мач на Италия и съответно - най-лесният?
- Както виждате, в последните години няма вече лесни мачове. Кой е очаквал например, че Гана ще надигаре тотално чехите? Ние имахме късмет, че с тях играхме в първия мач и те още не бяха ориентирани в атмосферата на първенството като дебютанти.

За мен най-трудните ни мачове бяха срещу Германия и Франция. Най-кошмарни бяха добавените минути във второто полувреме срещу Австралия и второто полувреме и продълженията на финала срещу французите.

- Чувствате ли Италия реабилитирана за последните 24 години, в които на световни или европейски първенства губеше нещастно?
- Определено. След 1982 година, всеки път когато нещо малко не ни достигаше всички италианци си казвахме, че нещата ще си дойдат на място следващия път. И все не идваха. И точно когато бяхме изгубили надежда, отново сме първи в света. Затова сме толкова щастливи.