"По-добре малко, отколкото николко" пише на един плакат, който следва играчите на Албинолефе из цяла Италия. Написан на бергамски диалект той е като мото на тифозите на тима, които при гостуванията могат да се съберат в един лек автомобил.

Албинолефе може и да няма много привърженици, но тимът вече привлече вниманието на футболната общественост на Апенините. Само девет години след основаването си, клубът е начело на Серия "В". Неочакваният успех породи сравнения с Кастел ди Сангро. Селският тим прекара два сезона във втора дивизия в края на 90-те и бе описан в приветствана от критиката книга на американския писател Джо Макгинис.

Подобни истории не са рядко явление в Италия, точно както Киево се изкачи от долните дивизии до Серия "А" и дори игра в евротурнирите, преди да изпадне през миналия сезон. Преди месец Албинолефе победи с 1:0 "магаренцата" като гост.
Любопитен факт е, че "светлосините" не разполагат със собствен дом. След като влезе в Серия "Б", клубът напусна скромния си 3000-стадион и се премести да играе на "Атлети Адзури д'Италия" близо до Бергамо, като съоръжението е домашният стадион на Аталанта. На мачове вкъщи се събират около 3000 души.

"Те имат много малко собствени фенове. Повечето зрители са привърженици на Аталанта, които са решили да запълнят съботния следобед с посещение на стадиона", твърди Лоренцо Амуцо, журналист от Бергамо.

Обединението

Албинолефе е обединение на два тима, които се състезаваха в Серия "С2" (четвърта дивизия) - Албинезе Калчо и СК Лефе. Произлизащи от два малки града от изпълнената със заводи долина североизточно от Милано, двата тима впрегнаха сили и започнаха атака на горните лиги. Сливането срещна силно противопоставяне както в 15-хилядния индустриален град Албино, така и в предалпийския Лефе, който има само 5 000 жители.

Още в първия си сезон (1998/99) новосъздаденият клуб спечели промоция за Серия "С1" и никога не се върна назад. През 2003 г. тимът победи с 4:2 Пиза в плейоф за влизане в Серия "В" пред 10 000 тифози от града с наклонената кула и едва 1000 собствени фена. Въпреки редовните прогнози за изпадане, Албинолефе се задържа във втора дивизия. През миналия сезон тимът записа 2 равенства с Ювентус и може да се похвали, че в историята си няма загуба от най-успешния отбор в страната.
В приказката, наречена Албинолефе изпъкват четирима герои, които са прехвърлили 30-те.

Родените в Бергамо Иван дел Прато, Мирко Полони, Роберто Бонаци и Рубен Гарлини намериха спокоен пристан, но звездата несъмнено е талантливият плеймейкър Полони. Започнал кариерата си в престижната школа на Аталанта, той понижава резултатите си след сърдечна драма, породена от раздялата с гадже като тийнейджър. След като отново успя да се фокусира върху футбола, Мирко получи перфектна платформа за реализация в Албинолефе.

Вдъхновение

Клубът печели и от проницателните ходове на собственика Джанфранко Андреолети, който кани за треньор Елио Джустинети, архитектът на промоцията в Серия "В". Джустинети се върна в клуба в началото на сезона, след като Емилиано Мондонико напусна, и под негово ръководство тимът записа 10 победи и 2 загуби в първите си 14 мача от старта на първенството.

"Нашето основно оръжие е сплотеността, твърди капитанът на тима Дел Прато. - Ние сме здрав колектив, който споделя едни и същи амбиции и мечти. Имаме и няколко наистина добри играчи."

Един от тях е Марко Челини, който е сред голмайсторите на Серия "В" с 11 попадения. Също както и своите съотборници, той печели по 210 000 евро на година, което е почти седмичната заплата на играч от големите отбори в Серия "А".
Дали Албинолефе, който е с точка преднина пред Пиза, ще успее да се класира в елита е въпрос на бъдеще. "До момента показахме, че не сме случайно начело в класирането, заяви Дел Прато. - Все още обаче не знаем докъде се простират силите ни. Ако и след Коледа сме на сегашното си място, това ще е сигнал, че можем да стигнем далеч."