Сезон 2006-07 г. в италианската Серия "А" премина под тоталното превъзходство на Интернационале (Милано). "Нерадзурите" не само спечелиха по категоричен начин 15-ата си титла, но счупиха купища рекорди. Тимът, воден от Роберто Манчини нито за миг не остави съмнение в превъзходството си, налагайки невиждано на Апенините Интернационално иго.


С победата на старта като гост на Фиорентина с 3:2, "нерадзурите" дадоха ясна заявка, кой ще командва парада. По чиста случайност Интер през есента гастролира на всичките си евентуални претенденти за титлата, като до един ги победи. Това вля допълнителна сигурност и спокойствие в тима, който започна да

унищожава
рекорди

В началото победите не можеха да скрият една слабост - "нерадзурите" лесно инкасираха голове. До миналия сезон играч, а сега пръв помощник на Манчини, сърбинът Синиша Михайлович се зае специално с доскорошните си колеги в ариергарда и работата му даде резултат.

Нещо повече - Интер разполагаше и с най-резултатните бранители в елита, на чиято сметка стоят цели 21 гола (б.р. точно 2 пъти повече имат нападателите), а Марко Матераци с 10 не само се доближи до рекорда си в Перуджа (12, 2000-01 г.), но и сложи в джоба си доказани стрелци (Ф. Индзаги (Милан, 2), Оливейра (Милан, 3), Роналдо (Милан, 7), Карачоло (Палермо, 5), Виери (Аталанта, 2), Макароне (Сиена, 6), Ди Микеле (Палермо, 9), Вентола (Аталанта, 6).

Така 8-те основни защитници, на които разчиташе треньорът Манчини успяха да поразят вратата на съперника, като само Кордоба го направи за купата на страната. Петимата нападатели също не пропуснаха да се разпишат.

Невижданата в Италия доминация се дължи на вече сработения отбор, към който се присъединиха ключови попълнения - Патрик Виейра и Златан Ибрахимович от Ювентус, националът Фабио Гросо от Палермо, Ернан Креспо от Челси, Майкон от Монако и даденият под наем в Емполи Максуел. Дакур (Рома) и Мариано Гонсалес (Палермо) заради травми не можаха да дадат максимума си, но безпорната звезда на тима бе шведският национал.

Ибрахимович стана голмайстор на тима, вкара решаващи попадения и придаде
блясък и

красота
на атаката

Лъжицата катран в "черно-синия" мед бе отпадането на 1/8-финал в Шампионската лига без загуба от Валенсия (2:2, 0:0). На жребия през декември шансовете на Интер бяха 95:5, но през февруари палачинката се обърна, 15-ината контузени "прилепи" се възстановиха и обратно - травми на ключови играчи налегнаха миланци.

Следващият сезон обаче тимът няма да има никакво оправдание и или ще гони участие на финала в Москва на всяка цена, или ще затвърди европейските си комплекси.

Куриозното е, че след като Интер отрано превърна в протоколен спора за титлата, остана немалка радост и за останалите грандове. Подгласникът Рома успя да нанесе единственото поражение на "нерадзурите", при това на "Меаца" (3:1), след което се подигра с тях във финала за купата на страната.

След 6:2 в Рим победителят бе ясен още преди реванша (б.р. утешителен успех с 2:1 за домакините), като куриозното бе, че до този момент "нерадзурите" не бяха инкасирали попадание в турнира... Така "вълците" спечелиха за 8-ми път купата и първи от 1991 г. насам.

Лидерът на Рома Франческо Тоти стана за сефте "капоканониере" с 26 гола. Принца на Рим спокойно можеше да направи място у дома си за "Златната обувка" за голмайстор в европейските шампионати, ако не бе пропуснал 5 (!?) пъти от бялата точка...

Лишените от евроучастие миналия сезон заради

скандала
"Калчополи"

и започнали с наказание настоящия Лацио (-3 т.) и Фиорентина (-15 т.) взеха континентални визи, съответно за Шампионската лига и Купата на УЕФА.

"Виолетовите" завършиха с най-добрата защита (31 допуснати гола), пред Интер и Рома (с по 34). Седмият Емполи пък ще дебютира във втората по важност надпревара, заедно с 6-ият Палермо, който ще запише трето поредно участие.

Но най-голямата радост бе за Милан. "Росонерите" се измъкнаха "сухи" от скандала, започнаха само с -8 точки и против всякакви правила и етика, макар и уличени в корупция, бяха допуснати в Шампионската лига.

Тимът на Анчелоти плати данък за участието на националите си при триумфа на "скуадра адзура" на Мондиал 2006, а умората и травмите отрано го отказа от спора за титлата.

В Европа обаче Милан плуваше в свои води и не сбърка във важните си мачове тази година срещу Селтик, Байерн, Манчестър Юн, като и на финала в Атина срещу Ливърпул.

Футболът обаче не носи само радост, а и мъка. След 6 сезона в елита, Киево изпадна. Така скромният тим от Верона сложи край на възходящото си представяне от сезон 1988-89 г., когато спечели промоция за трета дивизия.

От тогава Киево вървеше само нагоре, за да стигне до миналия сезон, когато заради "Калчополи" "жълто-сините" финишираха четвърти и дебютираха в Шампионската лига. Отпадането от Левски (0:2, 2:2) и напускането на звездата Амаури беляза (за сега) края на приказката за симпатичните "летящи магаренца".

Сезонът бе белязан и от трагедия. На 2 февруари при инциденти след мача Катания – Палермо (1:2) бе убит полицейският инспектор Филипо Рачити. Това наложи 10-дневно прекъсване на всички шампионати, а “слоновете” изиграха оставащите си 8 домакински мача на неутрален терен и без публика.

Правителството пък взе мерки за сигурност, като на много стадиони бе редуциран капацитетът или пък бяха допускани само абонати.

Кого подпираха реферите

В трите спортни вестника - "Гадзета дело спорт", "Тутоспорт" и "Кориере дело спорт", чиито симпатии трайно клонят съответно към Милан, Ювентус и Рома, се прокрадваше идеята, че този сезон съдиите са благосклонни към Интер.

Дали обаче това е така? Нека фактите да говорят как свириха реферите в мачовете на най-силните отбори.

Отбор Дузпи за Дузпи против Червени картони
ИНТЕР 8 6 5
РОМА 10 6 2
ЛАЦИО 7 5 11
МИЛАН 7 4 4
ФИОРЕНТИНА 6 5 4



Ролята на наказанията

Наложените в началото на сезона наказания безспорно дадоха своето отражание. Но нима трябва да съжаляваме някой, който е уреждал мачове? След смазващият старт на Интер, някои веднага определиха първенството за слабо, едва ли не за нелигитимно, особено след заточаването на Ювентус в Серия "Б".

Колкото и да е субективно всякакво сравнение, то някои факти се набиват на очи. Интер завърши сезона с 97 т. от 38 кръга, а Ювентус за 40 мача събра 85 (б.р. с отнетите -9 стават 94). Миланци са с повече победи 30 срещу 28), по-малко равни (7 срещу 10) и загуби (1 срещу 2). При това "нерадзурите" спориха с Милан, Рома, Лацио и Фиорентина, а "бианконерите" с Албинолефе, Фрозиноне, Кротоне и Арецо...

След напускането на Тюрам, Дзамброта, Канаваро, Емерсон, Виейра и Ибрахимович, дори и да бяха останали в елита, торинци нямаше да са конкурентни на най-добрите. Друг е въпросът, дали тогава биха дезертирали...

Ето и как би изглежвало класирането в челото на Серия "А", ако не бяха отнети точки.

1 (1). ИНТЕР 97 т.
2. (2) РОМА 75
3 (5) ФИОРЕНТИНА 73
4. (4) МИЛАН 69
5. (3) ЛАЦИО 65
Забележка: В скобите е посочено истинското класиране.


Шампионска статистика

Отбелязани голове по постове

Нападатели - 42 (Ибрахимович 15, Креспо 14, Хулио Крус 7, Адриано 5, Рекоба 1)
Халфове - 13 (Станкович 6, Камбиасо 3, Фиго 2, Виейра 1, Солари 1)
Защитници - 21 (Матераци 10, Самуел 3, Гросо 2, Бурдисо 2, Майкон 2, Санети 1, Максуел 1)

Счупените рекорди

* Най-много победи - 30 (29, Торино 1947-48)
* Най-много победи като гост - 15 (14, Ювентус 1949-50)
* Най-много поредни победи - 17 (11, Рома 2005-06)
* Най-голям аванс пред втория - 22 (16, Торино 1947-48)
* Най-много спечелени точки - 97 (91, Ювентус 2006-07)
* Най-много точки като гост - 34 от 38 възможни (32 от 38 възможни Ювентус 1959-50 при 2 т. за победа)
* Най-малко загуби като гост - 0 (1 Ювентус 1949-50, 2005-06, Милан 1950-51, 2003-04, Интер 2004-05)


Факти

* В Серия "А" бяха отбелязани 909 гола (средно по 2,4 на мач).
* Отсъдени бяха 131 дузпи (средно по 0,34 на мач), от които 97 реализирани.
* Показани бяха 147 червени картона (средно по 0,4 на мач).


Класациите на Телевидео

Единадесеторката на сезона


Фонтана (Палермо), Панучи (Рома), Мексес (Рома), Матераци (Интер), Санети (Интер), Станкович (Интер), Корини (Палермо), Кр. Дони (Аталанта), Муту (Фиорентина), Ибрахимович (Интер), Тоти (Рома)


Най-добър играч


1. Муту (Фиорентина) 6,50
2. Ибрахимович (Интер) 6,48
3. Матераци (Интер) 6,43
4. Тоти (Рома) 6,41
5. Кр. Дони (Аталанта) 6,40
6. Фонтана (Палармо) 6,39
7. Станкович (Интер) 6,39
8. Корини (Палермо) 6,37
9. Куалярела (Сампдория) 6,36
10. Ди Натале (Удинезе) 6,36
11. Камбиасо (Интер) 6,35
12. Де Роси (Рома) 6,34
13. Фрей (Фиорентина) 6,33
14. Жулио Сезар (Интер) 6,31
15. Санети (Интер) 6,31


Най-добър чужденец


1. Муту (Рум, Фиорентина) 6,50
2. Ибрахимович (Шв, Интер) 6,48
3. Станкович (Сър, Интер) 6,39
4. Камбиасо (Арж, Интер) 6,35
5. Фрей (Фр, Фиорентина) 6,33
6. Жулио Сезар (Бр, Интер) 6,31
7. Санети (Арж, Интер) 6,31
8. Фиго (Порт, Интер) 6,27
9. А. Дони (Бр, Рома) 6,26
10. Виейра (Фр, Интер) 6,25
11. Креспо (Арж, Интер) 6,25
12. Алмирон (Арж, Емполи) 6,25
13. Мансини (Бр, Рома) 6,18
14. Мексес (Фр, Рома) 6,18
15. Мудингай (ДР Конго, Лацио) 6,18

Забележка: Оценките са средни.