31-и май 2009 година ще остане паметна дата в историята на Милан. След 8 години, през които клубът спечели всички възможни титли, „росонерите" и старши треньорът Карло Анчелоти се разделиха по взаимно съгласие. Сега щафетата е предадена в ръцете на Леонардо, който никога в кариерата си е практикувал треньорската професия.

НЕИЗБЕЖНИЯТ КРАЙ:

След втори „нулев" сезон подред, шефовете на Милан бяха принудени да предприемат радикални мерки. Участието в турнира за Купата на УЕФА, ранното отпадане от надпреварата, както и от битката за титлата в Италия, коства на Карло Анчелоти мястото на пейката в Милан. Роденият в Реджиоло специалист сякаш загуби доверието на шефовете на „росонерите" и вярата, че може отново да върне тима на върха в Европа и Италия. И това е нормално. Всяка ера има своя неизбежен край, а в случая, промяната в Милан бе повече от задължителна.

Да, през целия сезон „червено-черните" страдаха от контузии на редица основни състезатели, което се отрази и на качеството на игра на отбора. В крайна сметка обаче големият отбор е голям, когато намира правилното решение на всяка една ситуация, както на терена, така и извън него. Тази година обаче в Милан се провалиха и някой трябваше да поеме отговорността. В такива ситуации жертвата винаги е една и съща - треньорът. За тези 8 години на „Сан Сиро" Карло Анчелоти даде много на Милан. Клубът спечели всичко възможно, а освен това имаше периоди, през които „росонерите" диктуваха модата в европейския футбол и бяха страшилище за всички останали грандове на Стария континент. Всичко това бе с основна заслуга на Карло Анчелоти, за което феновете на клуба трябва вечно да са му благодарни. Последните две години в „червено-черния" клуб бяха по-скоро черни, но и те не могат да заличат светлата диря, която остави Карлето в историята на този велик отбор. Единственото, за което алармираха въпросните проблематични последна два сезона бе, че е време за промяна. И то сериозна промяна, която включва както старши треньора, така и някои от „златните" момчета на Милан, които вече надхвърлиха предела на най-силните си години във футбола.


НАСЛЕДСТВОТО НА АНЧЕЛОТИ:

През последните няколко години средната възраст на футболистите на Милан стана пословична. И за феновете на бейзбола стана ясно, че „росонерите" имат нужда от подмладяване, от нови футболисти на всички позиции, които да изградят един нов Милан. Нов Милан, който ще трябва да върне радостта у тифозите на отбора. И все пак, „росонерите" ще могат да използват едно ядро от футболисти, около които да се гради новия облик на тима.

Абиати, Тиаго Силва, Фламини, Кака и Пато са достатъчно солидни играчи, около които може да гради бъдещето на тима. Дида, Неста, Пирло, Индзаги и Шевченко години наред радваха всички фенове на Милан, но като че ли тяхното време на „Сан Сиро" изтече. Като че ли дойде време те да предадат щафетата на наследниците си.

НОВОТО НАЧАЛО:

Леонардо Нашименто де Араужо, или просто Леонардо официално е новият треньор на Милан. След като изкара 12 години в клуба като футболист и ръководител, дойде моментът бразилецът да застане начело на представителния тим. Леонардо все още няма треньорски лиценз, който трябва да изкара до края на юни 2009 година, и определено е едно сериозно предизвикателство пред Милан.

Бразилецът е поредният случай, в който се вижда пряката намеса на президента Силвио Берлускони и неговото назначава за старши треньор не трябва да се приема като изненада. Преди време Дон Силвио реши Фабио Капело да наследи Ариго Саки, а за успехите на този експеримент е меко казано неуместно да говорим.
Разбира се, това не означава със сигурност, че Леонардо ще се превърне в новия Фабио Капело. Но в крайна сметка след толкова много години в клуба, Силвио Берлускони и Адриано Галиани са доказали уменията си във взимането на решения. Щом техният избор сега е Леонардо, значи в момента бразилецът е най-доброто решение за клуба. И феновете на Милан трябва да подкрепят новия си треньор и да повярват в неговите идеи.

Едно е ясно - Леонардо преди всичко е миланист и със сигурност ще успее да вдигне настроението в съблекалнята на тима. А понякога, когато разполагаш с добър състав, просто трябва да си добър мотиватор. Не е задължително да имаш богата треньорска визитка и куп титли в занаята, за да изведеш един отбор до върха. В доказателство за това се превърна Гуардиола и годината, която имаше начело на Барселона. Испанецът използва футболистите, които бяха и при предшественика му Рийкард (изключение в стартовия състав прави само Пике), но само за няколко месеца успя да открие правилния баланс и точните 11, които да покорят Европа. Това сега трябва да направи и Леонардо. Бразилецът разполага с малко повече от 2 месеца, за да изгради боеспособен състав, който да върне усмивките по лицата на феновете и всички обичащи клуба. Милан имаше нужда от ново начало и то вече е дадено. Всичко друго е въпрос на време...