Смъртта на полицая Филипо Ракити след мача Катания - Палермо (1:2) накара италианците да се замислят дали футболните власти ще овладеят насилието по стадионите.

Мачът започна с минута мълчание в памет на Ермано Ликурси, който загина миналата събота, докато се опитваше да предотврати сбиване в мач от аматьорската лига в южния град Луци.

Нацията започна борба с насилието, но изглежда не постигна нищо, след като феновете на Катания започнаха да хвърлят факли, когато Палермо поведе.

Използването на сълзотворен газ и 40-минутното прекъсване на мача не успяха да предотвратят смъртта на Ракити. За хората, които следят отблизо италианския футбол, инцидентът е ужасяващ, но не и изненадващ. Насилието е епидемия, която върлува по стадионите от професионално до аматьорско ниво. Феновете се бият помежду си или с полицията. Факли, фишеци и други взривни материали са част от мачовете в серия "А" така, както знамената и песните.

Тези проблеми датират от дълго време. През 1979 г. привърженикът на Лацио Винченцо Папарели бе убит от сигнална ракета, изстреляна от противников фен по време на дербито с Рома. През януари 1995 г. запалянко на Дженоа Винченцо Спаньоло загина, намушкан преди мач с Милан. Неотдавна феновете на "нарадзурите" внесоха на "Меаца" мотопед, който хвърлиха от третото ниво на стадиона. Като по чудо жертви нямаше.

През септември 2004 мачът от Шампионската лига на Рома с Динамо (Киев) бе прекратен, след като шведският съдия Андерс Фриск бе ударен със запалка, хвърлена от трибуните. По- късно същия сезон на полуфинала между Милан и Интер феновете на "нерадзурите" хвърляха факли по Нелсон Дида, а тимът им бе наказан.

Тези инциденти обаче са върхът на айсберга. Не толкова сериозни проблеми има всеки уикенд, но информации за тях не се появяват по медиите извън Италия, тъй като не са с летален край.

Миналата неделя например, само ден след смъртта на Ликурси, фенове на Фиорентина намушкаха привърженик на Ливорно преди мача във Флоренция. Ултраси на Аталанта се сбиха с полицаите, охраняващи гостуващата агитка на Катания. Мач от серия "D" бе прекратен, след като страничен съдия бе ударен от барабан, хвърлен от трибуните.
Смъртта на Ракити може да бъде повратна точка в Италия.

Също както и английските им колеги в годините, довели до нещастието от "Хейзъл" през 1985 г., държавните футболни власти бяха предупреждавани многократно да се погрижат за "собствената си къща". Пречките обаче са много. В Италия повечето от стадионите са собственост на общините, които ги дават под наем на клубовете. В резултат на това те не виждат смисъл да инвестират пари за подобряване на безопасността на съоръженията.

Стюардите водят зрителите до техните места, но често остават на трибуните да гледат мачовете и също като феновете се катерят по оградите и хвърлят сигнални ракети по противниковата агитка. В същото време полицаите, които получават минимално възнаграждение за извънредния труд да охраняват мачовете, концентрират усилията си да следят за буйства на гостуващите агитки.

В Италия съществуват и "ултра"-феновете, които са превърнали критичните зони на стадионите в места, недостъпни за полицията.

Изправена пред тези проблеми федерацията отмени всички мачове, давайки сигнал, че държавата е готова да предприеме твърди мерки. След смъртта на Ликурси комисарят Лука Панкали предупреди, че друга подобна проява на насилие ще доведе до спиране на първенствата. В петък той просто удържа на думата си. Сега всичко е в ръцете на президентите на клубовете, които трябва да гарантират, че в бъдеще такива случаи няма да има.