Интер много разчиташе на историята, за да отстрани Ливърпул. Понякога нещата се повтарят, друг път - не. Аналогиите между двата сблъсъка срещу Ливърпул с 33-годишна давност обаче са несъстоятелни.

Защото онзи тим на Магьосника Херера, макар и подкрепен с легионери бе съставен от италианци, при това повечето дошли от клубната школа. А в този на Манчини местни няма, най-много обявеният нежно за „точилка" от тифозите Марко Матераци. Когато си дърво без корен е наивно да се връщаш за помощ от историята. Защо Роберто е такъв италианофоб - за сега е въпрос без отговор.

А че специалистът от Йеси има вина за това положение, е безспорно. От 2004 г., когато пое Интер, над 30 момчета от школата са дебютирали в първия тим, без НИТО ЕДИН от тях да пробие в него.

Откакто купи клуба през 1995 г., Масимо Морати обърна сериозно внимание на подрастващите. Постепенно школата на „нерадзурите" се превърна в една от най-добрите в страната, не закъсняха и успехите.

През 2002 г. „примаверата" стана шампион и спечели международния турнир във Виареджо - еквивалент на световно клубно първенство до 21 г. И какво стана после с талантите? Перфети, Паскуале, Беати, Куадри, Франкини, Пандев, Мартинс, Коне, Елиакву, Ребеки, Руло, Потенца и Велингтон вече нямат нищо общо с клуба. За едни вече не се говори, някои правят кариера с други клубове (Паскуале в Ливорно, Пандев в Лацио, Мартинс в Нюкасъл), а други като Елиакву се пробваха на екзотични места (Амкар Перм).

През миналата година младежкият тим на Интер отново стана шампион, а в началото на тази вдигна и трофея от Виареджо. Каква ли съдба сега очаква Балотели, Пучо, Фаутарио, Бумсонг, Рибас, Фатич, Филкор, Славковски, Болцони, Еспозито и компания?

В същото време е показателно как постъпва със собствените си играчи Ювентус. През 2006 г. младите „бианконери" спечелиха титлата. Седем от тях трупаха опит
с Ювентус в Серия „Б". След завръщането в елита торинци ги пратиха под наем, но държат правата им и е твърде вероятно от юни да си ги приберат. Става дума за Кришито (Дженоа), Маркизио (Емполи), Джовинко (Емполи), Де Челие (Сиена), Ландзафаме (Бари), Паолучи (Аталанта) и Венитучи (Тревизо).

Гръбнакът на „Старата госпожа" в момента е от италианци - Буфон, Молинаро, Легроталие, Киелини, Дел Пиеро, Паладино, Ночерино, Дзанети, Каморанези, Якуинта. И не случайно повечето от тях вадят тима в трудни ситуации.
На този фон най-големият грях на Манчини към Интер е, че обезиталианчи тима.

Днешната клубна легенда пък е аржентинец - капитанът Хавиер Санети. По принцип - нищо лошо, но каквото и да говорим, чужденецът си остава легионер, който се вълнува най-много от чековата си книжка. Стилът на Роберто би бил оправдан, ако бе печеливш. Ако с този потенциал бе донесъл на „Дурини" 24 „купата с ушичките". Иначе сам си режеш корените...