Човечеството можеше да стъпи на Марс още преди 30 години. В пика на епохата Аполо в началото на 70-те години на 20 век НАСА вече планираше следващата си стъпка в неизвестното.
Плановете й включват изграждане на многобройни космически станции, продължителни екскурзии до Луната и първата мисия с човешки екипаж до Марс през 80-те. Светът можеше да види как космонавтите се разхождат по повърхността на Червената планета по същото време, когато се появиха уокмените.
Но НАСА така и не изпрати хора на Марс през 80-те. 30 години по-късно човечеството все още мечтае за тази възможност. Причината не е непременно липсваща технология или иновации, а всъщност се свежда до политика.
Целите на космическата агенция се определят от изпълнителната власт в САЩ. От създаването й в Щатите са се сменили 12 президенти, но не всеки от тях еднакво е подкрепял дейността на НАСА.
До края на управлението на Ричард Никсън през 1974 г. бюджетът на космическата агенция е спаднал от 4% до по-малко от 1% от държавния бюджет. Напълно финансираните мисии Аполо 18 и 19 са изоставени заедно с Аполо 20.
В същото време Никсън оттегля вниманието на НАСА от Луната и Марс, насочвайки го към ниската околоземна орбита. Неговият прощален подарък е програмата на НАСА за космически совалки.
"Това, което се случи в цялата космическа история, след като програмата Аполо приключи, бе да бъде започната, спряна, започната, спряна и накрая прекратена", разказва Питър Диамандис, американски физик, предприемач, изследовател на космически технологии и автор на научнофантастични бестселъри.
"Президенти като Буш идваха на власт с идеята да стъпим на Луната и Марс, а след това идваше следващият президент и отменяше тази цел. Агенцията не е в състояние да поддържа последователно финансиране, за да направи каквото и да е", обяснява Диамандис.
Едва докато програмата за космически совалки се приближаваше към края си, възможността за изпращане на човек на Марс най-после бе разгледана и финансирана от американски държавен глава.
"Ще дадем на НАСА нов фокус и визия за бъдещо проучване. Ще построим нови кораби, за да пренесем човека напред във вселената, за да стъпим отново на Луната", заяви президентът на САЩ Джордж Буш-младши през 2004 г.
В резултат на това се появява програмата "Съзвездие" на НАСА, която също е прекратена няколко години по-късно. Целта й е да изпрати екипаж на мисията до Луната през 2020 г. и да заведе първите хора на Марс в десетилетието след 2030 г.
Докато Барак Обама положи клетва, програмата "Съзвездие" вече изостава от графика и надхвърля бюджета. Една година по-късно Обама прекратява финансирането на програмата.
"Всичко това трябва да се промени. И аз ще го променя със стратегията, която представям днес", казва той през 2010 г.
Обама се отказва от изпращането на хората до Луната, избирайки в крайна сметка космическото пътуване само до Марс. По време на процеса той иска от Конгреса да увеличи бюджета на космическата агенция с 6 млрд. долара през следващите 5 години.
В резултат на това НАСА стартира своята инициатива "Пътуване до Марс" през 2010 г. с цел да изпрати хора в орбита около Марс до началото на 30-те години. И доскоро космическата агенция беше на път да го стори.
Поредният обрат
Но после се стигна до нов обрат. "Президентът Тръмп стартира Националния космически съвет. На учредителното заседание през октомври единодушно одобрихме препоръка да инструктираме НАСА да върне американски астронавти на Луната и оттам да положи основите за мисия до Марс", съобщи вицепрезиденът на САЩ Майк Пенс в края на 2017 г.
Странно, но космическата политика на Тръмп и Обама изглежда почти идентична, с изключение на 63 думи. С тези 63 думи администрацията на Тръмп отново се фокусира върху плана първо да се отиде на Луната, а по-късно на Марс.
Това не е нещо ново за НАСА. С годините тя се научи да рециклира стари проекти, за да паснат на нови мисии. Например капсулата Орион първоначално е разработена за "Съзвездие" и после е преработена за "Пътуване до Марс".
Но дори и това не може да попречи на неизбежните промени, които НАСА вече преживява при новия президент.
"Ние ще пренаредим и организационната структура, за да отговорим най-добре на този нов изследователски фокус. Помолих Стивън Юрчък, сегашният ръководител на изследванията на космическото пространство, да поеме ръководството и да се опита да създаде нов организационен подход", обяви през 2018 г. Робърт М. Лайтфут-младши, ръководител на НАСА.
Докато НАСА напредва, на хоризонта се появява нова възможност. Частните космически компании като SpaceX на Илън Мъск също са насочили поглед към Червената планета.
"Учените и инженерите в НАСА са невероятни и са постигнали изключителни неща. Но те ненавиждат риска. Това не ни позволява да правим иновации и нововъведения, които са на ръба (на риска).
Правенето на нещо голямо и смело в космоса е трудно и рисковано. Така че предприемачите, които поемат рисковете в наши дни, са готови да рискуват всичко", обяснява Диамандис.
Надпреварата за Марс е в ход. НАСА работи в тясно сътрудничество със SpaceX и други частни космически компании в последните години. В крайна сметка държавната космическа агенция може би няма да е тази, която ще напише следващата глава в изследването на космоса.
Cantona7
на 13.03.2018 в 13:10:39 #5Не разбрахте ли вече,че всички тези теми за далечни космически пътешествия са просто едни романтични приказки плюс немалка доза конспирация. Няма Марс,няма Сатурн,няма Венера.Няма дори и Луната,колкото и вече 50 години след театрото с мисиите АПОЛО, все още да има наивници,които да вярват в тях. Всички космически мисии с пилотиран екипаж в цялата история на космонавтиката са се извършвали не по-далече от високата земна орбита. Няма технология,която да обезпечи придвижването,приземяването и обратното излитане на космически кораб от повърхонстта на друго космическо тяло.Няма технология,която да осигури поне елементарен комфорт на екипажа по време на един евентуален 6-месечен полет до Марс.Няма технология,която да защоти екипажа от радиацията в открития Космос. Човечеството никога няма да разгадае тайните на Вселената,всичко ше си остане само в сферата на теоротичните изчисления и хипотези на Айнщайн,Тесла,Хохинг и други учени.
Beco
на 06.03.2018 в 03:16:29 #4... но не разбрах- защо, защо никой, никой човек не е още стъпил на Марс? Кво става тука???
Beco
на 06.03.2018 в 03:11:28 #3...Tpъмп oтнoвo ce фoĸycиpa въpxy плaнa пъpвo дa ce oтидe нa Лyнaтa, a пo-ĸъcнo нa Mapc...в краен случай, на Луната може да се спре и на връщане от Марс, не е кой знае какво
jasentcho
на 05.03.2018 в 23:16:28 #2Тия неща са ужасно скъпи и даже ентусиасти и милиардери няма как да отидат там. Това не са Маршалските острови или Таити. Там има радиоактивност, все едно си до работещ ядрен реактор, ускорение до 20 пъти повече от земното. Храната е ужасна, банята и простото ежедневно миене са неописуеми. Истинска мивка и душ няма. Технологията на изстрелване е от 30-те години на ХХ век с подобрения. Не знам още какво да добавя. Щом правилното позициониране на телекомуникационен спътник все още е новина, наистина нямам думи...
anton-todorov-4R1r268n
на 05.03.2018 в 21:06:25 #1Сигурно не им дават