У нея се появи акцент, започна да забравя руски думи. Но в деня, в който Олга отново стъпи на Червения площад, тренираното й сърце заби бясно.
А сякаш беше вчера: "Олга Корбут! Съветски съюз!". Залите във всички точки на света замираха от възторг и изненада, когато гимнастичката изпълняваше на успоредка знаменитото "салто Корбут".

В гимнастиката Олга дошла сама. В секцията я приели неохотно, защото била прекалено охранена.За щастие в родния й град Гродно работел легендарният треньор Реналд Книш, който огледал пълничката шампионка. Подкупило го трудолюбието на ученичката. Връщайки се вечер от тренировки, Олга нямала търпение на сутринта отново да изтърчи до залата. В тясната едностайна квартира мама, татко и трите й сестри се прилепвали до стените, докато Олга демонстрирала новите елементи.

Знаменитото й салто "примката" се ражда на тренировка. Стъпила на върха на по-високия лост на смесената успоредка, Олга прави задно салто и се приземява отново на горния лост. Явно не й действал законът за земното притегляне. Пет години обаче минали преди презентацията, която се състояла на шампионата на СССР, където никому неизвестната 14-годишна Корбут произвела фурор.

Две години по-късно, през 1972, Олга заминала на олимпиадата в Мюнхен. Западните средства за масова информация пишели с възторг: "Съветското врабче скочи право в сърцето на публиката". Олга спечелила злато на греда и земя, но на коронния си уред смесена успоредка... паднала. В многохилядната "Шпортхале" настъпила гробна тишина. "В този миг ми се искаше да избягам накрай света", спомня си Олга. Слизайки от сцената, тя заридала. Операторът доближил камерата плътно до лицето й. Милиони зрители видели сълзите на врабчето и още повече я обикнали. Не свръхсложните елементи в изпълнението й поразили публиката, а горчивите сълзи на малката гимнастичка. Нейната неудържима реакция разтопила и най-суровите сърца. Гимнастичката от непристъпния Съветски съюз мигновено се превърнала в световна знаменитост. Корбут манията добила такива размери, че през 1973 г. Олга била призната за спортистка на годината.

В разгара на студената война Олга посетила 6 пъти САЩ на различни турнири. На нейно име били кръстени повече от 200 гимнастически зали. На афишите пишело: Олга и отборът. Станало й неудобно, че останалите гимнастички от националния отбор на СССР оставали в сянка. От друга страна, на 17 г. тя откровено се наслаждавала на подобно обожание.

Раздала хиляди автографи в деня на срещата с президента на САЩ
През 1976 г. по време на полет до Америка Олга се запознала със солиста на "Песняри" Леонид Борткевич. "Нашите музиканти и гимнастички организираха весело парти, само аз и Олга седяхме усамотени - спомня си Леонид. - Тогава Корбут каза: "Виждам, че скучаете. Хайде да скучаем заедно. Поговорихме си седем часа и тя записа телефонния ми номер. Година по-късно ми позвъни, за да ми каже, че при тях, в Минск, има състезание. По това време първата жена ми изневери и заедно с приятели поливахме обидата. Изведнъж на прага се появи Корбут. Влезе, отиде в кухнята и свари бульон. На следващата вечер беше мой ред да я поканя и отидохме в хотел. Сутринта позвъних на мама и изкрещях в слушалката: "Ще се женя!" А тя избухна в сълзи: "Ама ти още с първата си жена не си се развел!".

Разводът минал бързо, но заради гастролите на "Песняри" сватбата все се отлагала. В края на годината позвънили роднини и уточнили датата. "Очевидно ни подслушваха, защото на следващата сутрин дойде човек и каза: Вторият секретар на ЦК на Беларус предложи за сватбата нов ресторант.

Поканени бяха десетки кореспонденти - разказва Леонид. - Олга напусна големия спорт и пътуваше с нас на гастроли, като междувременно ни готвеше. Боях се, че след толкова години в гимнастиката няма да може да забременее. Бог чу молитвите ни и така се роди Ричард. После на бял свят трябваше да се появи неговият брат. Дори и име му бяхме избрали - Ваня. Детето обаче се роди мъртво. По-късно и самата Корбут едва не загина. Загърбвайки гимнастиката, Олга започна сериозно да се занимава с конен спорт. По време на една тренировка падна от коня и попадна под копитата. За секунди посиня от силното вътрешно кръвотечение. Седях до болничното й легло и плачех. Колосалната сила на волята й помогна да се възстанови".
Олга била пълна със сила и енергия. Но в спортната гимнастика на СССР за нея не се намерило място.Пратили я в пенсия и я отписали. Впоследствие тя разбрала, че на нейно име редовно пристигали покани и дарове от САЩ. Като легенда в спорта я награждавали ту с автомобили, ту с пари. Съветските чиновници обаче присвоявали всичко. Едва в разгара на перестройката през 1988 г. разрешили на семейството й да замине отвъд океана.
Спортистката получила куп предложения да остане на работа. Олга се съгласила преди всичко заради Ричард. Искала да заведе момченцето колкото се може по-надалеч от Чернобил, чиято авария сериозно засегнала Беларус. Леонид пък захвърлил успешната си кариера в "Песняри" заради семейството. Заедно заминали през 1989 г.

"Олга наистина бе много търсена в Щатите - разказва Леонид. - Тя успя да се впише в задокеанския живот, аз - не. Изхарчих хиляди долари за телефон и често запивах с приятели. В Америка отдавна не бях пял, когато ме поканиха в Москва за юбилея на "Песняри".

Запях "Берьозовий сок" и залата стана на крака.Разбрах, че тук ми е мястото. Получих и разрешението на Олга".

Леонид се върнал в Белорусия през 2000 г. и оглавил ансамбъл "Песняри". С Корбут се развели официално. "С него си останахме близки приятели - споделя Олга. - Льоня е първият, на когото звъня в случай на беда. Свързва ни Ричард. Синът ни също живее в Минск".

В американския дом на Олга обитават само тя и котката й. "Кръстили са любимеца ми съвсем неприлично - Сиси-Писи - смее се Олга. - В САЩ нямам нужда от нищо. Разполагам с апартамент, кола. Макар че щастието съвсем не е в тях."

В края на 2008 г. Олга за първи път след 20 години пристигна в Москва за две седмици. Разхождайки се из града, в един момент тя си помисли: защо е нужно да развивам гимнастиката на други страни? Днес руската гимнастика съвсем не е в завидно положение, което показа и лятната олимпиада. Олга отиде на прием при министъра на спорта г-н Мутко и сподели, че иска да бъде полезна на Русия. "Мисля, че ще дойда пак през есента", каза тя, на което министърът отвърна: "Няма да се наложи да чакате толкова дълго".