Симона Пейчева: Искам да запазя допирна точка със спорта

- Симона, какво ви липсва най-много от предишния начин на живот?

- Адреналинът. Емоцията не от тренировката, а от състезанието. Иначе сега се наслаждавам на свободното си време, защото знаете ли колко пъти преди съм си мечтала, ей така, нищо да не правя. Вече не тренирам половин година - наспах се, наизлизах се, намотах се, наядох се и вече започва нещо да ми се прави. Но след 2-3 месеца определено ще съм много ангажирана.

- Кога сте се чувствала най-нещастна?
- Май много пъти. Защото аз съм такава - като си навия, че съм нещастна, разбира се, често пъти без да има за какво, и започвам да се самосъжалявам. Правя трагедии от нищо. Но тези състояния главно са били свързани със спорта. Пред лесното съм слаба, пред трудностите -много силна. Хората са казали за такива като мен - от мухата слон прави!

Нито веднъж не сменихте треньорката си, нито клуба. Защо?
- Имах 2-3 предложения да сменя клуба. Отказах, при това без много- много да се замислям. Работата в художествената гимнастика е малко като съжителство в брак - в един момент започваш да се изнервяш и тогава с треньорката ми си „взимахме" 2-3 дни почивка. Но не повече. Отдавна бях си дала сметката, че единственият треньор, който може да ме тренира добре и аз да му имам пълно доверие и респект - това е г-жа Дукова. А иначе ние сме имали много търкания, кавги, но винаги съм знаела защо съм с нея.

- Привързвате се силно и може би това е разковничето за стабилната ви връзка с Горан?
- Запознахме се преди две години и половина, съвсем случайно. Горан е по-голям от мен със седем години и работи в една автокъща. Далече е от спортните среди и никога не беше чувал коя е Симона Пейчева. Харесал ме и се наложило да изчете всичко за мен в Интернет.

Нещата тръгнаха малко на майтап, защото аз месец преди това бях приключила сериозна връзка. Пък и си мислех, че като съм спортистка, само спортист може да ме разбере - кога съм уморена от тренировки, кога ме болят краката, цялото тяло, а и ме нямаше със седмици, с месеци. Но всичко се оказа много различно. Ама хората са казали - като не търсиш, намираш.

Мисля, че още на четвъртия или петия месец заживяхме заедно и нещата ни тръгнаха. У него харесвам спокойствието му, уравновесен е, всичко, свързано с мен, за него е много важно. Има ми пълно доверие. Угажда ми, иска да живея разнообразен живот.

- А знаете ли какво харесва той у вас?
- Твърди, че първото нещо, което му прави впечатление у една жена, е дали тя е усмихната и лъчезарна. А аз много съм говорела, разказвала, усмихвала.
Бебето планирано ли е или е случайност?

- Абсолютно планирано.

- А не ви ли се искаше няколко свободни години?
- Никога не съм се ограничавала и независимо от ангажиментите ми винаги съм намирала време за всичко, включително и за човека, който е до мен. Реших, че след олимпиадата в Пекин слагам край на гимнастиката и с Горан си мечтаехме за дете. Мисля си, че добре преследвам мечтите си!

А сменяте ли ги често?
- За големите неща не. Винаги съм била наясно какво искам. Още от малка - влизам в залата и вече искам да стана световна шампионка. За по-дребните неща може и да настъпи някаква промяна. Например ние с Горан още на първата половин година бяхме абсолютно уверени, че сме един за друг и знаехме какво искаме през следващите години - моята кариера, моето отказване, Животът ни заедно, бебето.

- А то е...
- Момче. Мислим вече и за името, но още не сме го избрали. Иначе се подготвям, накупих много неща, след като влязох в четвъртия месец. Чета много специална литература, дори ходя на лекции. Имам бременни приятелки и от тях черпя опит. И много ми е интересно.

Направо нямам търпение. Ще родя със секцио. Много искам да имам дете, но си признавам, че очаквахме момиче. И все пак полът е последното нещо, което може да има значение за нас. Пък ще се появи и второ дете.

- Лесно ли се сприятелявате и имате ли много приятели?
- Лесно стигам до контакт, но не е така с приятелството. Много бързо разбирам този човек може ли да бъде в трудните моменти до мен. Около мен има много познати, но много по-малко са приятелите.

- Какво мислите за самотата?
- Тя ме разстройва. Но говорим за осезаемата самота, а не за часовете или дните, когато оставам сама.

- Обичате много автомобилите!
- От малка тормозех баща ми да ме научи да карам. Нямах търпение да стана на 18 години и да взема книжка. Със счупения крак не тренирах, но имах смелостта да натискам педала. Сега карам беемве, някои казват, че това е голяма кола за мен, ама се свиква.

- Разумен шофьор ли сте?
- В никакъв случай не мога да кажа, че карам бавно, но определено не съм и екстремен шофьор. Най-честите ми нарушения са, че влизам в автобусната лента. Днес е трудно да се шофира, защото не знаеш отсрещният какви ги е намислил.
-

Какво предпочитате -шумна дискотека или уюта на приятелската компания?
- Спокойна приятелска среда определено. Спомням си, че бях някъде 17-18-годишна и това беше периодът да излизам по дискотеките. Но Желанието ми мина много бързо. Сега предпочитам ресторантите, пиано бар.

- Какви цветове преобладават в гардероба ви?
- Черно, бяло, кафяво.

Страстта към магазините отмина ли?
- Не, не! Понякога Горан не ме изтрайва и ме оставя сама. Но пък тогава и аз съм по-спокойна.

- Без какъв предмет не може да си представите живота си?
- Без телефона. Свикнала съм да чувам най-близките си хора непрекъснато. Прочетох за някаква статистика, че влюбените трябвало по три пъти на ден да казват „обичам те", да се чуват между 3 и 5 пъти на ден. Ние с Горан правим това по 20 пъти.

 Сега променен ли е начинът ви на хранене?
- Не, нищо. Пак си ям плодове, зеленчуци, много сирене и кашкавал, месо - не. Не съм вегетарианка и понякога си позволявам бяло пилешко месо. Но рядко. Имала съм случаи да ми замирише на месо и да започна да повръщам. Риба също не ям. Преди много пъти съм си мечтала, че като се откажа, ще ям, ям, ям. Нищо подобно. Даже се храня много по-малко от времето, когато бях състезателка. Е, сега никой не ме мери на кантара и мераците ми за храна не се ограничават, нали?

Никога не сте се страхувала от...
- От състезанията. Лошото е, че трябваше и да тренирам. Иначе с удоволствие само щях да се явявам по турнири.

- А от какво изпитвате страх?
- Близките ми, хората около мен, да не им се случи нещо лошо.

- Колко пъти на месец ходите на фризьор, на козметик, на маникюристка?
- Ходя може би два пъти месечно. Като цяло прическите сама си ги правя, не ходя на маникюр всяка седмица, справям се и сама. На козметик съм по-редовна. Не влизам в солариум. А сега ми е и забранено.

- Бихте ли уголемила бюста си и какво мислите за силикона?
- По принцип не съм против козметичната хирургия, но смятам, че промените трябва да стават само при нужда. Например, ако имам някакви проблеми след раждането, мога да прибягна, но това ще бъде за корекция, а не за уголемяване.

- Какъв народ сме?
- С много акъл, но го използваме често в неправилна посока. В Америка може 30 пъти да разкажеш един виц и да ти се чудят защо се смееш. Но си подреждат правилно нещата. При нас тръгнеш ли да правиш добро, намира се веднага някой, който прави всичко възможно да те надхитри.

- А българката?
- Хубава. Но има 13-15-годиш-ни момичета, които се правят на 35 - деколтета, прическа, маникюри. Ужас! А мен полицаи редовно ми искат личната карта за проверка.

- А българинът?
- Аз съм намерила най-добрия. И си мисля, че поведението на мъжа се определя от това на жената. Днес за момичетата са важни парите, колата, дрехите, телефонът... А другите качества нямат особено значение. Вярно, че Живеем в материален свят, но това ли е критерият? Марката на дрехите, на колата! Таткото е напълнил джобчето на синчето и той се прави на велик. Стойностните мъже учат, работят, изглеждат добре.

- Какво ще посъветвате младите спортисти, за да успеят!
- Нужна е цел и постоянство. Не ден за ден. Това май важи не само за спорта.

- Според Мариета Дукова запазената марка на Симона е инатът...
- При мен нещата стават опасни, ако си наумя, че аз съм правата. Нищо не може да ме разколебае. Дори с Горан първата стъпка е да се джанкаме, после започвам да си мисля и накрая аз трябва да реша, че не съм права. Иначе от едното ухо - в другото.

Красива, грациозна, лъчезарна, контактна, артистична - не сте ли мислили за сцена?
- Не. Но зная, че няма да стана треньорка например. Привлича ме телевизията. Искам да запазя допирни точки със спорта.

- Журналистка?
- Не звучи лошо!