Вицепрезидентът на федерацията ни по художествена гимнастика Невяна Владинова гостува в предаването "Код Спорт" по RING. Тя е една от най-магнетичните ни шампионки в този спорт, печелила е медали от световни и европейски първенства. Беше и посланик на шампионата на планетата в София миналия месец. Предлагаме акценти от интервюто с Невяна Владинова:
- Невяна, адаптира ли се към новите си отговорности на 100%? Кое се оказа най-трудно и кое беше най-голям риск от състезател да станеш директно вицепрезидент и то на федерацията по художествена гимнастика?
- Риск си беше, разбира се. Може би беше най-голям риск за Илиана Раева, която ми даде този шанс, без изобщо да знае дали аз ще се справя. Разбира се, имала е някакви наблюдения, не го е направила просто така. Но и за мен си беше риск. Най-трудно може би ми беше да успея и аз, и момичетата от отбора да свикнат с това, че аз пак съм част от тях, но съм от другата страна. Винаги ще бъда техен съотборник, но това е чисто като усещане. Този преход за мен беше труден - да се наложи да бъда от другата страна, на ръководен пост и да свикнат с това тези, с които съм се състезавала на един килим, както и треньорите ми.
- Все по-рядко наричат високите етажи на художествената гимнастика "гнездо на оси". Това само привидно ли е или наистина има някаква промяна?
- О, има огромна промяна в това нещо. Определено Българската федерация по художествена гимнастика създаде един много сплотен екип, в който всеки се подкрепя. Разбира се, не всеки е много близък с другия, но това не е и толкова важно. Важното е, че всички имат една цел, една посока. Всеки прави това, което зависи от него, не се бърка на другия, а единствено помага. Има едно спокойствие и една много приятна атмосфера за работа. Всъщност остава време единствено и само да се работи много, без да има никакви интриги.
- Имаше ли нещо инфарктно, куриозно или конфузно зад кулисите на световното първенство в София? Нещо, което не видяхме или за което не разбрахме, или може би всичко премина по ноти?
- Да, ето давам един пример. Имаше сигнал за бомба на паркинга на "Арена Армеец". Искаха да евакуират цялата зала в деня на многобоя при ансамблите. В петък се случи това нещо, когато залата беше пълна. Ние, разбира се, казахме, че няма как 5 хиляди човека да ги евакуираме и да ги закараме при бомбата. Естествено, това беше просто плик, но дойдоха полиция, линейки, пожарни, сапьори и какво ли не. Никой в залата не разбра. Дори получихме поздравления от международната федерация, че сме запазили спокойствие и хладнокръвие.
- Как се работи с Илиана Раева? Честно кажи - конфликтни ситуации дебнат ли зад всеки ъгъл или всичко е ред, ред и пак ред?
- Откакто не съм гимнастичка, много спокойно работя с Илиана Раева. Разбира се, всичко е много стриктно, много дисциплинирано. Тя е изключително взискателна, не винаги е спокойна и хладнокръвна, понякога се налага дори да повиши тон, но това винаги е в мярка, в която е полезно. Това, което тя изисква от нас и от целия екип, както и от момичетата и от треньорите, ако го нямаше, нямаше да има тези резултати.
- Какво най-много те впечатли в нашия ансамбъл на световното? Може ли с по няколко думи да определиш всяко едно от момичетата?
- Впечатли ме в нашия ансамбъл, че въпреки трудния старт в началото на годината и всичките негативи, които отнесоха, защото имаше много срещу тях... Всички очакваха веднага фурор след олимпийските шампионки. Много тежка и много отговорна задача. Имаха неособено успешно европейско първенство и въпреки това успяха да се съберат, разбира се, най-вече с помощта на Весела Димитрова и да излязат като един отбор, да си вземат това, което заслужават. Да се докажат пред себе си най-вече и да си повярват. Женина Трашлиева, която е капитан на отбора, е мъдростта в ансамбъла и това, което ги сплотява. София Иванова е артистичността в съчетанието и в отбора. Радина Томова, която е едно бижу, е цветето на ансамбъла. Маргарита Василева е крехката сила. Камелия Петрова е малкият-голям боец, защото тя на възраст е малка, но всъщност е много голяма като човек и е един истински боец. Рейчъл Стоянов е техничарят на отбора.
- Мнението ти за Стилияна Николова - бронз в многобоя ли беше максимумът на нейните възможности към момента и докъде може да стигне това талантливо момиче?
- Разбира се, че можеше и още, но това беше целта засега. Тя имаше една много отговорна задача, особено в отсъствието на Боряна Калейн. Трябваше да се пребори за олимпийска квота и това беше основната задача. Трябваше да играе умно, както ние обичаме да казваме, а не да се хвърля и да рискува безотговорно. Смятам, че тя за себе си спечели това, което тя и екипът беше поставил. Оттук нататък тя може много. Трябва да не се надува, да се успокои и да работи, както досега.
