Биляна Проданова е име, което със сигурност не само спортната, но и по-голямата част от аудиторията в България трябва да запомни. Започнала да се занимава с художествена гимнастика години след своите връстници, грацията ни, обявената от Илиана Раева за най-голям талант в историята на българската художествената гимнастика, настига и дори задминава останалите български гимнастички за изключително кратък период от време.
Във върховия етап от развитието си, две седмици преди Световното първенство в Япония през 2009-а година, Биляна претърпява възможно най-тежката травма в света на гимнастиката - скъсана кръстна връзка и менискус. Контузия, която е позната в спортните среди като „Прекъсвач на кариери", независимо дали става дума за художествена гимнастика, баскетбол, тенис или футбол.
Нежната ни, грациозна и талантлива състезателка показва нечовешка воля и въпреки че никой не вярва, че тя ще се върне в залата, Биляна го прави, започвайки наново от нулата, от самото начало. Грешка в операцията на коляното й обаче довежда до нова травма на същото място, като дори и сега - година и половина след повторната контузия - Биляна е готова да продължи професионалния си възход, посрещайки тежките удари на съдбата с обезоръжаваща усмивка и позитивизъм.
Всичко това нямаше как да не ни накара да поканим Биляна в студиото ни, като тя прие с удоволствие, а с историята си ни трогна, вдъхнови и мотивира до крайна степен, оставайки ни впечатлени от силата на волята и характера й.
Ето и втората част от интервюто ни с нея:
"Получих травмата си по време на съчетание, от един скок, който е с ротация. Просто коляното ми, при приземяването поддаде. Чух че то изпука, при което аз знаех, че в художествената гимнастика винаги са ни учили да не мрънкаме, да бъдем дисциплинирани и да не се оплакваме, да стискаме зъби, дори и нещо да ни боли. Първоначално не мислехме, че е нещо сериозно. Аз просто не успях да стана след това. Надявахме се кръстната връзка на коляното да не е скъсана. Започнахме да обикаляме по лекари и един момент казаха категорично, че е скъсана връзката.
В крайна сметка като ми отвориха крака ми казаха в прав текст, че вече няма да ставам за голям спорт. Аз можеше и да не се оперирам при тази травма. Много хора живеят със скъсани връзки.
Благодаря на майка ми, че тогава застана зад решението ми и ми позволи да се оперирам. Тя много добре знае какво е за мен гимнастиката, но ми каза да бъда спокойна и че здравето ми трябва да е преди всичко останало. Аз й споделих, че искам задължително да се възстановя и да се върна. Жалкото наистина беше, че всичко това се случи седмица преди Световното първенство в Япония.
Това нещо цял живот после ти тежи. Всички - Илиана, индивидуалните състезателки, ансамбълът, не знаеха какво се случва. Всички си дадоха сметка, че не са презастраховани. Истината е, че аз бях пренатоварена тогава, не беше моя грешка или невнимание. Усещах се изморена. Приех, че просто така е трябвало да стане.
Когато се натъжа за всичко случило се, си казва, че просто така е трябвало да стане, за да се случи нещо хубаво след това. За мен това наистина е най-сериозната травма, защото особено за жена е много по-трудно възстановяването след това. Операцията е тежка, но възстановяването е 90% от успешността на самата манипулация. Говорим за 6 месеца възстановяване, за месеци наред с патерици, шини... Един ден си добре, един ден не си. Това влияе много и в чисто психологически план на човек. За мен - момиче на 18-19 години, това наистина беше най-тежкото нещо, което ми се беше случвало до момента, а и след това. За жалост, на всичко отгоре нямах и късмета да ми бъде направена както трябва операцията. Не ми беше извадена частицата от увредения менискус. Това усложни всичко до максимална степен.
Не, не искам да коментирам при кого си направих операцията и чия всъщност е грешката, заради която не успях да се възстановя както трябва. Гледам да не се връщам назад. Няма смисъл да търся виновен. Да речем просто, че не съм имала късмет и така е трябвало да стане. Не съм от хората, които биха завели дело по въпроса и биха търсили сметка на някой, който не си е свършил работата.
За мен беше много тежко да се върна след това отново в залата. Беше ме страх. Страхът винаги остава. Тази травма винаги остава трайна следа у теб. Все си мислиш, че кракът отново ще поддаде, че отново ще минеш през всичко, през целия този ад.
За съжаление така и стана - през 2013-а скъсах отново връзка на същото коляно, именно защото менискусът не беше правилно опериран преди това. От хрущяла не ми беше останало почти нищо. Иван Василев ме оперира и заради не добре свършената работа преди него, се наложи да ми прави три пъти по-сложна операция. Беше голям шок да ми кажат, че отново съм скъсала връзка на същия крак. Веднъж човек може да се справи с това, но вторият път беше просто голям срив за мен, научавайки че отново трябва да мина през целия този ад. Казах, че просто няма нужда отново да ме оперират, не исках да преживявам всичко от самото начало. Този път обаче операцията беше задължителна и аз по-скоро нямах избор. Толкова лошо беше състоянието на крака ми. Понеже стана много усложнена травмата, ми беше този път година и половина възстановяването. Така че в момента съм горе-долу в края на този етап - ходя на фитнес и поддържам мускулатурата си.
Миналата година се явих на състезание. Станах републиканска шампионка в „Б" категория. Това разбира се не е моето ниво. Аз не скачах, не се въртях на този крак. Може би излязох с 30% от възможностите си, но въпреки това станах първа. Нямах каквато и да било конкуренция. Играх чисто, въпреки че не бях добре подготвена, не бях тренирана, но рутината и опитът ме спасиха в тази ситуация".
