Треньорката на ансамбъла Адриана Дунавска може да се каже, че вече се е отърсила от напрежението около олимпиадата в Пекин. Както е известно, момичетата ни останаха пети, но бяха ощетени от реферите. Краят на олимпиадата бе и край на Дунавска начело на ансамбъла. Тя пое момичетата преди около година и няколко месеца, след като Лили Игнатова напусна поста. Ето какво ще запази за себе си треньорката от този период. Както е известно, съвсем скоро Адриана Дунавска ще поеме към Франция, където ще започне работа.

- Г-жо Дунавска, отминаха ли вече емоциите от олимпиадата в Пекин?
- Отминаха. За мен остава един добър спомен, едно незабравимо преживяване с положителните и не до там такива емоции. Смея да твърдя, че съм доволна от това, което направих като треньор на ансамбъла.

- Как успяхте да запазите самообладание, след като се видя, че нещата имат доста предизвестен характер. Всъщност кога разбрахте, че нещата са ясни и трудно ще ни пуснат напред?
- Още на срещата с президента на страната г-н Георги Първанов, която бе на 16 или 17 август. Събрахме се доста хора, аз обмених информация и тогава ми бе подсказано, че класирането би трябвало да е Русия, Беларус, Китай. В действителност стана Русия, Китай, Беларус. Състезателките от Беларус допуснаха грешки и просто нямаше как, но в общи линии нещата се получиха.

- Как успяхте да запазите състезателките, след като и те са били наясно, че ще има тенденция?
- Трудно. Трудно ми бе да ги мобилизирам. Те усещаха нещата. Благодаря им, че превъзмогнаха ситуацията, показаха какво могат, направиха го добре. Публиката ги оцени, това в известна степен е признание, което никой не може да ти отнеме. Още след първото изиграване усетиха нещата. Играха супер, нямаше грешки, а в следващия момент Русия бъркат и им дават по-висока оценка. Трудно е в такъв момент да им обясниш каквото и да е. Не е лесно да си обречен. Всъщност трябва да кажа, че бяхме страхотен екип. Много си вярвахме, много неща превъзмогнахме, за да покажем най-доброто от себе си. И го направихме. Момичетата много се вложиха, независимо че ще се повторя, усещаха нещата.

Преди финала им казах:"Играйте наказателно!" Исках да покажат на съдиите, на публиката, на всички, че са много добри. Исках да бъдат нахални на терена, да покажат дори агресивно поведение, да покажат самочувствие. Да бъдат освободени от всякакви форми на притеснение. Те го направиха, публиката ги хареса и ги оцени. В този момент те нищо не губеха. Можеха само да спечелят. Играха страхотно, но не ни оцениха.

- А медалът стана мираж...
- Стана, защото нещата не зависеха от нас. В момичетата не съм се съмнявала нито за една секунда. Знаех какво могат и те го показаха. Имаше и един много изнервящ момент за нас. Съчетанието с бухалки и обръч играхме под №1. В този момент обаче имаше подадена контестация от Италия. Момичетата бяха задържани 15 минути на старт до килима. Не ни пуснаха да се върнем в залата, където загрявахме. Едвам ги удържах, моментът бе доста комплициран.

- Какво ви дадоха момичетата в тази година и нещо съвместна работа?
- Много неща. Първо ми се осъществи желанието да работя с ансамбъла, защото аз кандидатствах за поста преди 4 години. Второ, четири от състезателките са ми израснали в ръцете и бе логично да ги продължа. Освен това трябва да кажа, че и те ми дадоха много. Говоря и като опит, и като преживяване. Цялата тази моя работа бе крачка напред в развитието ми като треньор. Тук трябва да кажа, че работих в екип с Мариета Пашалиева. Получи се връзката между нас и нещата ставаха. Благодаря й.

- Доказахте ли нещо на самата себе си по време на работата с момичетата?
- Определено смятам, че мога да правя нещата. Резултатите може да се различни, да има успехи и спадове, но така е във всеки спорт. Само лаикът може да смята и да вярва, че нещата ще се получат. Едно състезание може както да бъде блестящо, така и тотален срив, ако стане някакво объркване. Никой не е застрахован. С хора работим, все пак. Изминах този път с момичетата с удоволствие.

- Скандалът с есемесите отразили се на ансамбъла?
- Отрази се на европейското. В Пекин не мога да кажа. Дори смятам, че ако се бе случило на някое по-маловажно състезание, сигурно нямаше да му обърнем такова внимание. Но фактът, че бе точно на европейското...

- Нашето представяне е имало отзвук сред вашите колежки. Какво ви казаха?
- Всички ни поздравиха, включително Италия и Русия. Само с китайката не говорих, но комуникацията ни бе трудна. Да, добре е, приятно е, че ни поздравиха, но това няма нищо общо с оценката. Както се казва, добрата дума не ти решава проблемите.

- Виждате ли за вас решение проблема, който произтича за нас от съдийската маса?
- Има решение, но то за нас не може да се случи бързо. Причината е, че сме си загубили авторитета. Той се гради с години, а ние сме ги пропуснали. Трябва да имаме лоби, трябва да имаме хора, които да се борят за нас. Преди време на едно заседание на УС на федерацията се каза: „Научете ги да играят, а ние ще им вдигнем оценките!" Играхме без грешка, но нямаше кой да се застъпи за нас в Пекин.

- С Лили Игнатова говорихте ли, чували ли сте се след олимпиадата?
- Не.

- Как ви изглеждаше обстановката в Пекин. Как видяхте състезанието като организация?
- В това отношение китайците бяха страхотни. Показаха как се действа мащабно с перфектна точност. Нямаше закъснение на автобуси, разписанието в залата също се спазваше стриктно. Нещата бяха супер. Бяхме там година преди началото на Игрите, за да видим нещата, но тогава всичко бе една строителна площадка. Сега всичко бе чисто, озеленено, приятно. Обстановката ми хареса и нямам никакви забележки. В олимпийското село виждаш колоритни спортисти. Като преживяване бе страхотно.

- Сега пред вас идва предизвикателството Франция?
- Не ме забравиха нито за момент от тяхната федерация. Поддържаха постоянен контакт с мен. Отборът им се разпадна, след като не успяха да се класират за Игрите в Пекин. Сега всичко започва да се гради от начало. В момента нямат много качествени състезателки, но хванала съм се на хорото, така че ще играя. Надявам се да успея.