Лионел Меси и Кристиано Роналдо са властелините на съвременния футбол. Суперзвездите. Веднага след тях идат Неймар, Суарес, Ибрахимович, Рууни... Нито един от тези великолепни кавалери на Цар футбол обаче не са и близо до Мирослав Клозе, голмайстор №1 в историята на световните първенства. Никога не е бил под прожекторите, но винаги е бил безценният.

Последният му гол, №16 на Мондиал в националния отбор, бе срещу Бразилия. За легендарното 7:1 в Велу Оризонте. А в последния мач вдигна най-ценния трофей във футбола - световната титла на най-митичния стадион "Маракана". От миналата седмица Клозе вече не е футболист. Започва работа като асистент в националния отбор. Нова кариера, стартираща с много носталгия.

Мирослав Клозе е последната суперзвезда от своя вид. Иначе казано - антизвезда. Когато през 2000 година нападателят събра очите на Бундеслигата с първия си сезон в "Кайзерслаутерн", авторитетното списание "Шпортбилд" го покани за интервю. Какво направи Миро с първата си заплата? Помогна на родителите си да боядисат семеен дом, за който почти бяха събрали парите си. Само няколко седмици по-рано 20-годишният Клозе играеше в седма дивизия, в никому неизвестния "Блаудах-Диделкопф".

Извъртяха се 16 години. Клозе вече е световен шампион, голмайстор на мондиалите, голмайстор №1 на германския национален отбор (71 попадения), втори по мачове за бундестима (137), двукратен шампион на Германия с "Байерн", жива легенда на "Лацио". Етническият поляк остана винаги здраво стъпил на земята. Затова и не позволи да има тежко пропадане в кариерата. Дори най-взискателните не могат да си спомнят за скандал с марката "Клозе". Може би след половин век освен рекорда ще се помни само радостта от головете му - с марково салто. Което дори не направи срещу Бразилия - на 36 години се страхуваше да не се контузи. Винаги е бил професионалистът за пример.

Клозе е единственият футболист в света, който има четири поредни медала от световни първенства. Също така никой друг не е играл в полуфинали на 4 поредни мондиала. Миро има по пет гола на две световни първенства, както настоящата немска звезда Томас Мюлер и перуанецът Теофилио Кубиляс. Абсолютен рекордьор по голове с глава на един Мондиал - пет през 2002-ра.

Всичко това е на терена. Но когато не става въпрос само за голове, Клозе е джентълмен от най-висша класа. Срещу "Наполи" на 26 септември 2012 година германецът вкара гол с ръка за "Лацио", а съдията не видя - посочи центъра. Миро обаче не удари топката нарочно, изтича към рефера и му каза за провинението си. Арбитърът стисна ръката му. "Попита ме дали съм играл с ръка и за мен не бе проблем да кажа "да", направих го", обясни Клозе. Цяла Италия се поклони на феърплея. Това обаче не бе инцидент. Седем години по-рано, докато играеше във "Вердер", Клозе падна в наказателното поле и реферът отсъди дузпа. Миро обаче скочи срещу съдията - нямало нарушение. Получи приз за феърплей. "Гордея се с наградата, но не я заслужавам. Просто направих каквото трябваше", рече Клозе.

Година по-рано в продължението той вкара победен гол в Битката за Рим срещу "Рома" - 2:1. Известните като неонацисти фенове на "орлите" издигнаха плакат "Клозе с нас", което бе прието като хитлеристки поздрав. Клозе размаха ръце към трибуните с молба да го свалят. А после каза: "Политиката няма място на стадиона!"

"Понякога се питам дали съм мечтал за всичко това - казва Клозе. - Аз исках само да съм част от националния отбор на нашето Световното първенство през 2006-а в Германия."

Всъщност Миро постигна много повече.