Въпреки че е най-успешният пилот във Формула 1 Михаел Шумахер не е чужд на скандалите, често предизвиквани от самия него на пистата и извън нея.

Шуми бе освиркан на влизане в пресцентъра на Гран при на Монако заради спирането му на завоя "Раскас", а репутацията му на безскрупулен пилот, който откровено лъже и нарушава правилата, ако може да получи изгода от това карат медиите да търсят умисъл във всяка негова грешка.

На същото мнение са и съперниците му - от пилоти, които имаха шанс за полпозишън в събота до шефове на отбори, които се почувстваха ощетени. Тук се включи и президентът на ФИА Макс Мозли, който не посмя на нарече Шуми "мошеник", но обясни, че наказанието му е справедливо.

Невинното "паркиране" на "Раскас" в събота възроди някои от кошмарите на британската преса, свързани с Михаел Шумахер. Ще припомним само 3, които са показателни.

През 1994 г. той спечели първата си световна титла след удар с Деймън Хил в последното състезание за сезона в Аделаида. Михаел бе начело, излетя от пистата, удари се в стената и когато се върна на трасето бе застигнат от Хил.

Британецът се опита да го изпревари, Михаел го удари, а в резултат на инцидента отпаднаха и двамата, но Шуми стори това като световен шампион. Макар и да трябваше да изчака Хил да се добере до бокса.

Британската преса полудя. Шуми унищожи труда на Хил и Уилямс, след като британецът бе поел да е лидер на разбития след смъртта на Аертон Сена отбор и го бе върнал в битката за световната титла. А Mихаел си спечели най-лошия враг на света - вестниците на Острова.

През 1997 г. всичко изглеждаше забравено, а Михаел отново бе претендент за титлата, този път срещу следващата звезда на Уилямс Жак Вилньов. Отново една точка аванс за Михаел преди последното състезание - Гран при на Европа на пистата "Херес".

Но Вилньов бе по-бърз и лесно догони Михаел, когато обаче се опита да го изпревари, Шуми го таранира в опит да го изнесе от трасето. Съдбата реши Михаел да спре в зоната за сигурност, а Жак стигна до финала трети и стана световен шампион. Реакцията на световната преса бе убийствена, а Шуми за първи път в кариерата си сериозно наказан от ФИА - лишаване от всички победи и точки. И преди е бил наказван, но доста по-скромно, най-вече заради шмекерии на тимовете, за които е карал.

В следващите години покрай титлите на Мика Хакинен блясъкът на злодея Шумахер помръкна, но след това дори и петте му поредни световни титли не успяха да изчистят имиджа му. Напротив.

Стигаме до 2002 г. Гран при на Австрия. Начело до последната обиколка е вторият пилот на Ферари Рубенс Барикело, но малко преди финала той получава заповеди от бокса да пусне пред себе си Михаел. Рубенс го направи, след което отказа да проговори на Жан Тод след финала, а на подиума Шуми направи няколко нескопосани опита да покаже на феновете, че Рубенс е истинският победител. Същият ден Михаел влезе в историята като първият освиркан пилот във Формула 1. Жан Тод също - но като тим мениджър.

Тогава Шуми обясни, че не е знаел, че от бокса са наредили на Рубенс да го пусне и дори обясни, че не е искал това от шефовете на тима. Когато обаче Ферари представи записите на радиовръзката с двата болида стана ясно, че михаел лъже без да му мигне окото. Всъщност в думите му нямаше и капка истина.

Случката в Монако само даде повод да се припомнят някои от "изпълненията" на германеца, нищо повече.