Последното за сезона състезание от Формула 1 - за Голямата награда на Бразилия, бе едно от най-драматичните в историята на надпреварата. Съдбата на титлата бе решена в последните два завоя от състезанието на пистата "Интерлагос", като съдбата бе благосклонна към британския пилот на Макларън Люис Хамилтън, който стана най-младият световен шампион в историята на Формула 1. Люис е 30-ият пилот в историята на надпреварите със световна титла. Часове след финала, все още под влияние на емоциите от случилото се на пистата в Бразилия, новият световен шампион коментира сезона и случилото се в последното състезание.

- Люис, как се чувствате вече като шампион?
- Това не може да се обясни с думи. Тук в Бразилия е цялото ми семейство, най-близките ми хора. Всички дълго мечтаехме за това и имахме подкрепата на страшно много хора, които също искаха това. През целия сезон всички в Макларън свършиха невероятно много работа, жертвайки много, за да стигнат до този момент. Изключително съм развълнуван, че успях да им се отплатя по най-добрия начин.

- Разкажете за ситуацията в последната обиколка на надпреварата в Бразилия!
- Преди да завали над пистата, се чувствах изключително добре и сигурен в това, че ще постигна целта си. Наистина гумите бяха доста износени, но контролирах напълно положението и поддържах високо темпо и не позволявах на Фетел (Торо Росо) да ме изпревари въпреки атаките му. С появата на първите капки над пистата бях наясно, че тактиката се променя. Бях длъжен да не рискувам. Той мина напред, а малко след това по радиото ми казаха, че трябва да си върна позицията, ако искам да съм шампион. Не можех да повярвам, че отново титлата ми се изплъзва. В последните завои успях да изпреваря Тимо Глок (Тойота). Сега мога да ви кажа, че това бе невероятно. Мога само да благодаря на Бог!

- Бяха ли ви предупредили, че Глок губи скорост и трябва да атакувате?
- Малко преди да го видя пред себе си, ми казаха, че трябва да направя всичко възможно за да го изпреваря. Целта бе да догоня Фетел, но той бе прекалено бърз. Това бе едно от най-тежките състезания в кариерата ми, ако не и най-тежкото.

- Какво бе усещането когато пресякохте финала и разбрахте, че сте световен шампион?
- Нямах никаква представа какво се случва. В последните метри крещях по радиото "Какво става? Успяхме ли? Направих ли го?". Тишината отсреща бе невероятно мъчителна. Когато ми казаха, че съм шампион, изпаднах в невероятна еуфория. Аз съм доста емоционален. Започнах да крещя от радост. Бях безкрайно щастлив.

- Мислите ли, че днес успяхте отчасти да върнете вярата във Вас от страна на ръководството на Макларън?
- Това бе мечтата ми. Бях длъжен да направя това заради всички в екипа и около него, които вярваха в мен.

- Давате ли си вече сметка, че сте част от историята на Формула 1?
- Все още е твърде рано. Това бе наистина едно от най-напрегнатите състезания в кариерата ми. Все още съм под емоцията на надпреварата. Сърцето ми бие в ритъма на състезанието. Трябва ми малко повече време. Страшно съм благодарен на отбора на Макларън за шанса, който получих. Благодаря и на семейството ми, което по време на целия сезон бе близо до мен и ме подкрепяше. Поклон и пред феновете. Без тях едва ли бих стигнал до тук.

- Състезанието в Бразилия не бе за хора със слаби нерви. Как се отрази цялото това напрежение върху вас в болида?
- Сърцето ми биеше толкова силно, че мислех, че ще изскочи. Не знам как успях да запазя концентрация. Наистина имах страхотен късмет, най-вече в последните метри. За такова нещо само бих могъл да си мечтая преди състезанието.

- Как ще отпразнувате титлата?
- Разбира се, с най-близките ми хора - със семейството ми и с хората от тима.

- Вече сте шампион. Какво мислите в момента?
- Дължа успеха си в най-голяма степен на екипа. Гордея се с тези хора и съм невероятно щастлив, че успях да им се отплатя за всичко, което сториха. В последното състезание имах проблеми с гумите, колата ставаше неуправляема и нищо не можеше да се направи. Единственото, което можех, бе да опитвам да удържа болида на трасето колкото се може по-дълго. Правех това, което трябваше и накрая се получи. Бяхме дошли със задачата да се преборим за титлата и го сторихме. Сега можем да си тръгнем удовлетворени от постигнатото. (Смее се.)

- Не бяхте ли прекалено нервен?
- Нервен? Ситуацията бе инфарктна. Под такова напрежение доста хора на мое място също щяха да са на ръба. Нямам представа какво щеше да се случи, ако бях изпуснал целия сезон само за няколко обиколки. Всичко бе доста критично - колата бе нестабилна, Фетел бе с нови гуми и бе много бърз. В същото време прекият ми конкурент за титлата Фелипе Маса правеше перфектно състезание и всичко се развиваше така, както искаше той. Поздравявам го за напълно заслужената победа в Бразилия. Този сезон проведохме с него невероятна битка. Титлата обаче е само една и шампионът съм аз, което е невероятно.

- Какво си помислихте, когато малко преди финала Фетел ви изпревари? Казахте ли си, че това е краят?
- Изобщо не разбрах какво става. Имах проблеми с колата и нищо не можех да направя в тази ситуацията, освен да го пусна пред мен.

- Това е странно, защото по принцип на мокро трасе сте доста бърз...
- Може би прекалено натоварих колата. С всяка следваща обиколка бях все по-нестабилен. Целта бе просто да финиширам.

- Люис, доколко е важно за Вас, че станахте шампион в Бразилия?
- Разбира се, че е важно. Да стана шампион на домашната писта на Айртон Сена е нещо много специално за мен.