В днешния брой вестник „Топспорт" продължава поредицата, посветена на футболното хулиганство. Проблемът не е нов нито за България, нито за света като цяло. Вероятно тази поредица няма да намери отговор на въпроса защо се случва всичко това, но поне ще запознае читателя с футболните хулигани по света. Във всеки материал ви запознаваме с различна държава, известна с бруталността на местните фенове.

След като в досегашните части от поредицата ви показахме за какво иде реч в Англия, Шотландия, Уелс и Холандия, днес е ред на една безкрайна страна. Страна, която е родила безчет спортни таланти. Но и страна, която е известна с бруталната репутация на своите фенове. Днес сме в Русия - държавата, в която боят започва още от невръстна възраст. В безбрежната руска шир юмруците нямат за цел да носят смърт. Те са проява на чест и надмощие над съперника.

Враждата по руските стадиони не е нещо ново или непознато на хората. Всъщност едва ли има страна в света, в която боят да е нещо толкова нормално. Защо е така? В Русия насилието е обичайно, може би поради многото и кървави войни, в които е участвала страната в историята си. Това едва ли има такова значение, важното е, че боят в Русия започва още от училищата. Продължава на улиците, за да стигне до стадионите. Насилието е нещо нормално.

С какво се характеризира футболното хулиганство в Русия? В предните броеве говорихме за бомби, за ножове, за засади край баровете. Тук тези неща са рядкост. В Русия честта е най-важна. Там боят е издигнат в култ. Но в него има правила. Боят обикновено се уговаря предварително. Важното е от двете страни в битката да се изправят еднакви бройки хора и нито човек повече. Оръжието? Забранено е. В някои фракции на големите отбори е възможно дори при използване на помощни средства в схватката да бъдеш наказан от собствените ти хора. Какво да се прави, честта преди всичко.

Кои са големите тимове в Русия, които имат и най-бруталните фракции? Кръвните врагове, основополагащите тимове в руската лига са московските Спартак и ЦСКА. Те са разделяни не само от футбол, както много често се случва по тези географски ширини. Там има намесена и политика.

ЦСКА, както е ясно от абревиатурата (Централен спортен клуб на армията), е военен отбор, силно закрилян от комунистическата партия. Това го прави автоматично един от най-подкрепяните тимове, но паралелно с това и един от най-мразените. Спартак се оказва голямата алтернатива. И оттам започва омразата...

В условията на СССР съперничествата са доста - намесват и украинските тимове Динамо, Шахтьор и Днепър. Но все пак, дербито е едно. Боят обаче е доста. Известен е фактът, че поради огромните разстояния, руските фенове се придвижват основно с влакове, дори и в рамките на един град. И обикновено на гарата има „любезни" посрещачи... Винаги трябва да си готов за засада на гарата или в метрото. ЦСКА и Спартак са най-дейни в това отношение.

Фенове преграждат двата края на вагона с гостуващите привърженици, факли и димки влитат при враговете. На милицията се налага да използва брутални средства срещу буйстващите хулигани... Когато се срещнат Flint's crew (Спартак) и Red-Blue Warriors (ЦСКА), става страшно.  Мерките за безопасност по руските стадиони са изключително силни. Именно това кара от една страна феновете да са силно изобретателни в опитите да се докопат едни други, а от друга да се озлобяват още повече срещу полицията (милиция в Русия). Именно затова в Русия, подобно на много други места, войната не е само между фракциите на отборите, а и с милиционерите.

Затова феновете се мъчат всячески да унизят униформения си противник. И какъв по-добър начин от уговаряне на масов бой на един от централните московски площади, 2000 срещу 2000, с голи ръце. И полицията е безпомощна да направи каквото и да е. Ултрасите на Спартак и ЦСКА си спретват чудовищно меле, стотици са в болници.

Най-хубавото за тях е, че са много и никой не може и да си помисли да ги спре. Полицаите само отцепват района на касапницата. Площадът прилича на сцена от холивудска продукция („Бандите на Ню Йорк" например), случайни минувачи снимат биещите се ултраси. Феновете на ЦСКА печелят тази битка.

Това е признато и от ултрасите на Спартак. А войната? Тя май е вечна и победителят никога не е ясен. Но именно този случай е изключително важен, за да се усети психологията на руския хулиган. Там всеки мач е като отделна битка. Целта е не да убиваш съперника, а да го надвиеш. Също като на терена, но с малко по-други средства...

Московските фракции далеч не се изчерпват с привържениците на Спартак и ЦСКА. Феновете на Локомотив, Динамо и Торпедо (а в последните години и на ФК Москва) също заслужават внимание. Но когато търсим най-сериозния съперник, банда, която иска да даде отпор на столичните грандове, няма как да не отскочим до втория по-големина град в Русия - Санкт Петербург.

Там ни чакат лошите „сини" момчета от Зенит. Тяхната фракция е значително по-млада, феновете им са доста по-малко, но са горди и добре организирани. Целта? Да се спечели голямата битка с московските грандове. Противопоставянето е на същата основа, както между Ротердам и Амстердам в Холандия - не само на спортно, но и на икономическо ниво. Отличителният белег на момчетата от Петербург е техният расизъм.

Именно затова и до момента трудно може да се види тъмнокож играч в тима... Руското хулиганство в последните години прелива и извън границите на страната. Примерът е прост - организиран бой между поддръжници на „Сборная" и немски ултраси на Вердер след световната квалификация между двата тима през декември миналата година (2:1 за Бундестима). Според информацията е имало уговорка между двете страни да са в състав от 40 души. От едната страна били ултрасите на ЦСКА (Москва) от фракцията "Ярославка", а от другата - тези от Бремен.

Крайният резултат - разгром над домакините, като руснаците ги пречупват за само 45 секунди... Дежурният въпрос, с който завършваме всяка поредица, е изкоренено ли е хулиганството в съответната държава? В Русия определено не е, дори става по-брутално. Допълнителен фактор за това е нарастващата вълна от неонацисти по стадионите и в руското общество като цяло...