- Г - н Баия, изминаха 6 месеца, откакто прекратихте кариерата си. Липсва ли ви играта?

- Ако трябва да бъда честен, мислех, че ще ми липсва много повече. Завърших кариерата си с ясното съзнание, че правя нова крачка в живота си. Но в деня, в който моите съотборници започнаха подготовка за сезон 2007/08, трябваше да спра и да си кажа: "Това беше".

- Пред Вас и ново предизвикателство. Станахте директор по международните отношения в Порто. Каква точно е дейността Ви?

- Сенят ми е разделен на две: сутрин посешавам курсове по спортен мениджмънт в колеж, а следобед изпълнявам задълженията си в клуба. Представлявам Порто на срещи на УЕФА, Г - 14 и винаги присъствам на жребия за Шампионската лига.

- Много бивши футболисти се захванаха с треньорството. Минавала ли Ви е подобна мисъл?

- Не всеки играч може да стане треньор. Ако беше така, много хора щяха да са без работа. Мисля, че от мен би излязъл добър треньор, но, честно да ви кажа, мисля, че ще съм по - полезен на клуба си, а и на португалския футбол, в настоящата ми роля.

- Ако се вгледаме по - детайлно в кариерата Ви, Вие вкусихте доста от успеха?

- Не искам да се хваля, но наистина бе страхотно. Спечелих почти всичко, което можеше да се спечели и тези титли ще увековечат името ми. Не всеки ден се печели Шампионската лига, Купата на УЕФА, Интерконтиненталната купа и още много други.

- Кой от тези трофеи Ви направи най - щастлив?

- Емоционално и предвид факта, че играех с тима на сърцето ми, това бе Купата на УЕФА през 2003г. Това бе първият ми международен трофей с Порто и той дойде след невероятен мач срещу Селтик, който спечелихме с 3:2 след продължения. Тогава бях полудял от радост. Следващата година спечелихме и титлата в Шампионската лига. Това е нещо, за което всеки играч мечтае. Тогава бяхме много силен отбор и финалът бе лесен за нас.

- Какво е усещането да бъдеш символ на Порто и португалския футбол изобщо?

- Това може да стане единствено чрез спечелване на титли. Футболистите трябва непрекъснато да се доказват, за да не бъдат забравени от хората. Кариерата на един играч зависи от титлите. Аз спечелих много и никой не може да ми ги отнеме.

- В днешни дни като че ли не е много често срещано даден играч да прекара кариерата си само в два отбора, както Вие го направихте в Барселона и Порто....

- В някои отношения Барса и Порто много си приличат. И двата тима са далеч от столицата на страните. За мен бе удоволствие да науча нови неща за Барселона. Играх в клуба 2 години и половина - не е толкова много, но достатъчно, за да вдигна два пъти Купата на Испания и веднъж Суперкупата на страната. Не бях много щастлив, когато напусках Барса. Това се случи, защото имах търкания с треньора Ван Гаал, но винаги ще помня хубавите моменти.

- Имаше ли нещо, което искахте да постигнете, но не успяхте?

- Да. Исках да спечеля международна титла с националния отбор на Португалия. Винаги сме имали много силен отбор, но все нещо липсваше. Мислех, че с играчи като Луиш Фиго, Руи Коща и Пауло Соуса това ще се случи, но не стана, така че трябва да съм доволен на третото място от Евро 2000.

- Кои бяха най - важните моменти в кариерата Ви извън терена?

- Подписването с Барса бе много важно за мен, защото станах национал. Също така винаги ще помня момента, в който се завърнах в Порто. Беше незабравимо. Улиците бяха изпълнени с хора, дошли заради мен. Бях понесен на ръце от феновете, а местата на стадиона бяха тотално разпродадени за моя повторен дебют в тима.

- Както в живота, така и във футбола има тежки моменти и Вие преживяхте няколко такива......

- Имах 4 операции на коляното, заради които не играх в продължение на 2 години. Мислех, че кариерата ми приключва, но успях да се възстановя. В това време имах възможност да погледна на нещата от друг ъгъл.

Тъжен съм и от начина, по който приключи кариерата ми на международно ниво. Имам 80 мача за Португалия, но след Световното първенствопрез 2002г. бях изваден от отбора от Сколари без никакво обяснение. Това бе странно, защото през сезон 2003/04 бях обявен за най - добър вратар, а няколко дни преди обявяването на състава на Португалия за Евро 2004, спечелих титлата в Португалия и Шампионската лига. Въпреки това не бях повикан.

Според мен няма страна, която да не включи в състава си най - добрия вратар в Европа, но това се случи точно на мен. Като се обърна назад си мисля, че националният тим загуби повече, отколкото аз. Но за мен бе голямо разочарование, че не представлявах страната си на Европейското първенство.

- Подписахте с Порто едва 14 - годишен, а и самата история е доста интересна........

- Да. Играех за Академика де Лека и знаех, че на наш мач има скаут на Порто, който е дошъл да наблюдава мен и Домингош (бъдещ португалски национал). Нашият отбор бе много силен и не даваше шансове на съперника за атака, така че аз рядко имах работа.

След края на срещата скаутът каза, че ще вземе Домингош, който отбеляза доста, но и вратарят на другия отбор, защото той трябваше да се намесва много повече от мен и така се изяви. Въпреки това, треньорът ми в Академика настоя Порто да подпише с мен и след няколко дни това се случи. Странно е, като си помисля колко различен можеше да бъде живота ми.

- Направихте дебют в португалското първенство на 19 години, а 2 години по - късно станахте и национал. Винаги сте носел фланелката с №1, допреди да напуснете Барселона и да се върнете в Порто. Защо тогава избрахте №99?

- Това е забавна история. Когато се върнах в Порто през януали 1999г, фланелката с №1 вече бе заета. Тогава се обърнах към маркетинговия отдел на Порто и ги попитах дали са съгласни да играя с №99. Те приеха идеята и продажбата на фланелки се оказа доста успешна. Фондацията ми също има този номер - казва се "Витор Баия 99".

- Какви са целите на фондацията Ви?

- От няколко години чрез фондацията ми помагам на деца, които имат най - различни проблеми. Създаването на фондацията бе една от първите ми цели. Вярвам, че професионалните играчи са носят голяма отговорност пред обществото и аз винаги съм се стремял да помагам на онези, които имат нужда.