Бившият капитан на ЦСКА Тодор Янчев от лятото е футболист на датския Рандерс. Той бе любезен да разкаже за читателите на "Топспорт" малко повече за страната и отбора, в който играе.

- Тодоре, разкажи малко повече за Рандерс, защото клубът е сравнително неизвестно име у нас?

- Отборът е съставен предимно от млади футболисти. Миналата година е влязъл от Втора в Първа датска лига. Спечелил е купата на страната. Поради тази причина играхме в турнира за купата на УЕФА, където стигнахме първия кръг, но за съжаление бяхме отстранени от турския Фенербахче. Амбициите пред нас са да се утвърдим в Саслигата - така се казва висшият футболен елит на Дания.

Както и да участваме отново в европейските клубни турнири. Треньор ни е Ларс Олсен, известно име. Като футболист печели европейската титла с датчаните през 1992 година на първенството в Швеция.

- Колко чужденци има в тима?

- Двама сенегалци, двама бразилци, един ганаец и един швед. Но шведът и аз не се водим за чужденци.

- Защо пък ти не си чужденец. Нали влизаме от 1 януари в Европейския съюз. Би трябвало оттогава да не си със статут на чужденец?

- Ами преди десетина дни един от шефовете на клуба ми съобщи, че е така. Явно аз влизам в Европа по-рано от България. (Смее се.) Това, разбира се, е шега...

- Кой е най-добрият футболист на Рандерс?

- Ветеранът Стив Тьофтинг. Страхотен образ е!

- Да, за него се разказват легенди. Малко си пада побойник и на терена, и извън него.

- Е, с мен и със съотборниците ми се държи добре. Но когато се запознахме и той разбра, че съм българин, веднага се сети за Йордан Лечков. Каза ми: "О, Лечков! Беше страхотен футболист. Заедно играхме в Хамбургер." Стив ми разказа как с Данчо са се сбили на една тренировка. И призна, че самият той е бил виновен.

- На какъв пост играеш?

- Пак съм полузащитник, но имам малко по-офанзивни функции. При атака трябва да помагам на нападателите и на крилата.

- Колко мача и гола имаш до момента?

- Взел съм участие във всички официални срещи от началото на сезона с изключение на един мач. Отбелязал съм три гола - два за първенството и един за купата. Тази вечер (б.р.-снощи) гостуваме на Орхус  за купата. Надявам се да спечелим.  

- Какъв е форматът на първенството на Дания?

- Лигата е от 12 отбора, не като в България, където винаги са били повече. Играем по три пъти с всеки съперник. Две от срещите са при разменено гостуване, за третата се тегли жребий.

Така може да се получи повечето ни мачове да са домакински. Шампионатът е интересен, защото фаворитите често губят. Например Брьондби и ФК Копенхаген, който е най-добрият отбор според мен, загубиха точки. Тук всеки може да надвие другия. Отборите са равностойни. Никога не се знае как ще завърши една среща преди края на 90-те минути.

- Това предимство ли е в сравнение с българското първенство?

- Определено е предимство. Групата е по-малко, изпадат два отбора. Няма аутсайдери, всеки се бори да остане в Саслигата. В България е друго. Има ядро от класни състави, но те се знаят и са винаги едни и същи. Останалите след 8-о място са пълнеж. Може би и решението за нас е да намалим броя на тимовете и да се концентрират повече класни футболисти в тях.

- Направи едно сравнение, кой е еквивалентът на Рандерс от българските отбори?

- Не мога да кажа. Но Брьондби и ФК Копенгхаген са еквиваленти на ЦСКА и Левски. Бих сравнил Одензе с Литекс, те играят в турнира за купата на УЕФА. Но тук е много различно. Ще дам един пример - Брьондби има 1 точка от 6 мача. Те са в криза, но в Дания това е нормално, случва се да загубят домакински мач от не много сериозен противник.

- Дания е северна страна. Какви са температурите там?

- Да, но климатът е сходен с този в България. В момента тук е 10-11 градуса. Интересното е, че температурите не падат рязко през нощта. Разликата през деня и нощта е не повече от два градуса.

- Къде се намира Фрея, откъдето е Рандерс?

- Предполагам знаете, че Дания е разположена на полуостров Ютланд и на много острови, най-големите от които са Зееланд (или Шеланд) и Фюн.  Те са свързани помежду си с мостове. Специално Фрея се намира на Ютланд, а столицата Копенхаген е на Зееланд.

- Успя ли да разгледаш страната?

- Малко, когато гостуваме. Страната не е голяма по територия и преди мачовете не ни
събират на лагер да спим по хотели, както е в България. Тръгваме няколко часа преди мача, играем и се прибираме. Това е добре, защото по този начин сме повече време със семействата си. Имахме лагер само преди мачовете за купата на УЕФА, но това е нормално.

- След като Дания е разположена на полуостров и острови, как пътувате за мачовете?

- С клубния автобус. Споменах, че островите са свързани с мостове. И е много красиво. Пътуваш, а морето е под теб. Това не може да бъде описано. Наскоро гледах по тв канала "Discovery" предаване, посветено на Дания. В него се разказваше именно за мостовете, с които е известна страната.

- Липсва ли ти България и как се чувства семейството ти в Дания?

- България, да. Действително ми липсва. Но не мога да се оплаквам. Тук се чувстваме добре. Дъщеря ми ходи на детска градина, започна да понаучава датски. Когато бях в Гърция, беше научила гръцки. Може би звучи странно, защото тя е съвсем малка, но децата учат езиците по-бързо.

- Справяш ли се с датския?

- Имам трудности с езика. Със съпругата ми ходим на уроци, но напредваме бавно. Произношението им е много сложно. Но вече знам основните фрази, особено тези, които са свързани с играта. Опитвам се да ги употребявам, за да видят, че не съм тук само да играя и да получавам заплатата си, а да се развивам и уча.

- Вероятно следиш ситуацията с ЦСКА. Как виждаш представянето на бившия си отбор?

- Да, знам всичко, което се случва. Влизам всеки ден в интернет, следя и вашия сайт, имам българска телевизия. Така че съм информиран достатъчно. Надявам се, че в най-скоро време ще гледам този ЦСКА, който всички искаме да виждаме.

Това не е лицето на ЦСКА и искрено се надявам, че отборът ще намери облика си възможно най-скоро. Може би причината е в липсата на спокойствие. Всички тези писания и спекулации за смяната на собственика на клуба влияят на момчетата.

- А за националния отбор?

- Не искам да коментирам тази тема. Аз вече не съм част от него и не вярвам скоро това да стане. Явно в България има много по-добри полузащитници и няма нужда от мен. В националния отбор има тенденция към подмладяване.

Ако не се сетят повече за мен, здраве да е, гледам клубния си отбор, съсредоточавам се върху играта си в него. Все пак не съм на 20 години. Представянето на представителния тим засега е задоволително. Гледах мачовете. В някой от тях играхме добре, в други не чак толкова. Важни са точките и класирането.

Мисля, че накрая ще се борим с Румъния за второто място. Но трябва да се класираме на всяка цена на европейското първенство. Пропуснахме един голям форум - световното в Германия, и не трябва да пропускаме втори.

- Би ли се върнал да играеш в България?

- Да. Това може да се случи. Но на този етап предпочитам да остана тук. Харесва ми в Дания, чувствам се добре.

- Какво си пожелаваш и какво още искаш дапостигнеш?

- Здраве на първо място. Да се представям добре в моя отбор. Имам договор за 1+2 години. Не се оплаквам от кариерата си. Щастлив съм, че 5 години бях част от ЦСКА. Това е най-добрият български отбор, който продължавам да нося в сърцето си!

- А какво би пожелал на феновете в България?

- Да са живи и здрави, нещо, което е важно за всеки човек. Да подкрепят любимия си отбор, но да са по-търпеливи. Тук осъзнах, че победите и загубите нищо не променят.

В България при победа те издигат до небето, а при загуба те сриват. В Дания няма подобна еуфория при победа, нещата се приемат спокойно, не се правят трагедии от загубите.