Филмът е базиран върху истински събития.

Този надпис може да се прочете в началото или края на много хитове. Има обаче човешки истории, които демонстрират точно обратното - все едно нечий живот е прекопиран от Холивуд. Такъв е случаят с Клинт Демпси, американеца, който като дете се влюби в "грешния" футбол, преживя ужасна семейна трагедия и от време на време усеща ледения дъх на съдбата.

Днес 26-годишният нападател излиза срещу петкратния световен шампион Бразилия във финала за Купата на конфедерациите, като вече е реализирал своя, неамерикански вариант на американската мечта.

Клинт Демпси може да се похвали с богат репертоар от жестове, с които отбелязва всеки вкаран гол. Понякога танцува, друг път се майтапи със съотборниците и публиката, трети път прави непонятни жестове, които вероятно само той разбира.

Между всички тях обаче има един особен ритуал, който има много по-дълбок смисъл от обикновената радост. Устременият нагоре поглед и вдигнатите ръце към небето връщат американеца мислено в родните му места, в Тексас, в средата на 90-те години, когато животът му по нечия жестока воля направи съдбоносен завой.

Историята на Клинтън Дрю Демпси започва в малкото градче Некадочис, основано от индианците в източната част на Тексас преди хиляди години, когато логично Съединените щати не са съществували. Но и Тексас, и Некадочис вече са имали абсолютно съвременен облик, когато на 26 септември 1983 г. в семейството на Деби и Обри Демпси идва на бял свят четвърто дете - момче, кръстено впоследствие Клинт.

Родителите на бъдещия екзекутор на европейския шампион Испания са доста бедни и живеят в каравана, паркирана в двората на баба му и дядо му. Майката е медицинска сестра, а бащата - дърводелец, строителен работник, въобще - каквото падне.

Повечето от съседите са имигранти от Латинска Америка и благодарение на това синовете на Обри Демпси си падат по футбола в неамериканското разбиране на тази дума.

Връстниците янки гледат на Клинт и батко му Райън като на не съвсем с ума си, когато те двамата заедно с местните латиноси ритат баскетболната топка и се стремят да я вкарат в направена от две купчини дрехи врата.

Не след дълго Деби купува на момчетата видеокасета с мачовете от световното първенство през 1986 г. и идол на Клинт логично става Диего Марадона. През 1994 г. 11-годишният тогава Демпси дори отказва да пътува за Далас и да гледа на живо мача от световното първенство Аржентина - България, когато разбира, че Марадона е наказан заради допинг и няма да играе.

Година по-рано обаче малчуганът не отказва да пътува за същия този Далас, когато бащата решава да пусне братята да тренират в местната школа по сокър (така наричат в САЩ европейския футбол). На пробите треньорът Сеп Бадия хвърля топка на момчето и като вижда как той я поема и отиграва, казва лаконично: "Този ми трябва."

"Погледнете го още, той има характер, много се бори", възразява бащата. "Няма нужда - репликира треньорът. - Видях достатъчно, вземаме го."

Оттогава момчето започва професионално да тренира. Проблемът е, че семейството няма достатъчно пари за бензин, а трябва два-три пъти седмично той да бъде каран от Некадочис до Далас, който е на около три часа с кола.

За да не прекърши мечтата на сина си, майката Деби започва да работи на още едно място, баща му продава лодката и ловджийските си пушки, семейството се отказва от излети през уикендите, а на децата в "Макдоналдс" се поръчва едно меню за всички.

Ситуацията се променя през 1995 г. Голямата сестра Дженифър започва да пробива в тениса и всички пари на семейство Демпси се пренасочват към финансирането на пътуванията й за турнири.

Така Клинт е принуден да напусне футболната школа. Като че ли с кариерата му е свършено - родителите правят трудния избор в полза на дъщеря си. И вероятно никой нямаше да се радва или страда от головете на Клинт Демпси, ако всичко вървеше добре. Но през ноември същата година Дженифър внезапно умира.

16-годишното момиче получава мозъчен аневризъм, припада, карат я в една клиника, после в друга, но всичко е напразно - в сплотеното семейство Демпси идва нещастието.

Гадничко в подобен контекст звучи поговорката "Всяко зло за добро", но така се получава. Скоро след смъртта на сестра си Клинт подновява тренировки. По-големият му брат Райън смята, че този момент е преломният за кариерата на Демпси. Самият той е смазан от нещастието, докато малкият започва да тренира с удвоена енергия и да посвещава всичките си успехи на починалата си сестра.

Със сигурност именно това определя игровия му стил - той не се бои от нищо, хвърля се във всяко единоборство, бори се за всяка топка, не се притеснява от сблъсъците както със съперниците, така и със съотборниците си. Веднож дори отиграва два мача поред със счупена челюст, преди да се усетят лекарите на отбора.

Преходът от юношески към мъжки футбол за Демпси е почти безболезнен и кариерата му тръгва стремително нагоре. След школата в Далас Клинт прекарва две години в университета "Фурман", а след това в драфта на МЛС е избран от "Ню Ингланд Революшън". Още в първия си професионален сезон е избран за най-добър млад играч в лигата и дебютира в националния отбор на САЩ.

За най-важно в кариерата си Демпси определя участието си на световното първенство през 2006 г. в Германия. Малко преди това под псевдонима Deuce с помощта на "Найки" и в съавторство с двама известни рапъри - Хикс О и Големия Хоук, Клинт записва песен, която разказва за живота му и естествено е посветена на Дженифър.

В началото и средата на клипа се появяват приличащи на нея момичета на различна възраст, а в самия край футболистът поднася цветя на гроба й.

На 2 май 2006 г. Деби Демпси седи нервно до старичкия компютър на сина си и нервно клика през няколко секунди на иконката refresh, очаквайки мейл с потвърждение дали Клинт е включен в заявката на САЩ за световното. Писмо обаче няма и няма, Деби се разплаква, а Обри ядосано вади от хладилника двете приготвени бутилки шампанско.

До крайния срок остават буквално минути, когато поредният refresh вади на екрана писмо, чийто текст няма нужда от превод: Congratuldtions! You've been selected for the 2006 World Cup!

Синът звъни по телефона, приема поздравления и казва: Поръчвайте самолетните билети. В този момент обаче той изпитва смесени чувства. Само два часа назад той е разбрал, че в Хюстън е застрелян Джон Едуард Хоукинс, по прякор Големия Хоук.

Самото световно първенство не е много успешно за американците. Момчетата на треньора Брус Арина не успяват да излязат от групата, след като са разгромени 0:3 от Чехия, правят 1:1 с бъдещия шампион Италия и падат 1:2 от Гана.

Демпси играе в последните два мача и вкарва единствения американски гол на световното - срещу африканците (в двубоя с "адзурите" Дзакардо си вкарва автогол).

След световното в Германия Демпси започва да се замисля за европейско продължение на кариерата си. След няколко неуспешни опита той осъществява и това си желание. През зимата на 2007 г. преминава в английския "Фулъм", но не успява да се закрепи в титулярния състав.

Лондончани правят слаб сезон и след смяната на Крис Коулмън с Лори Санчес американецът излиза на терена само като резерва. Все пак успява да остави добро впечатление и на 5 май именно той вкарва победен гол срещу "Ливърпул", който осигурява оставането на отбора във Висшата лига.

През следващия сезон Демпси тръгва рязко нагоре, а "Фулъм" - надолу. Клинт става едно от откритията на първенството, започва да вкарва редовно и е неизменен титуляр. Отборът отново обаче е пред изпадане и след поредната треньорска смяна - Рой Ходжсън наследява Лори Санчес, се спасява по чудо.

През следващия сезон "Фулъм" купува трима нови нападатели - Анди Джонсън, Боби Замора и Золтан Гера, което отново праща американеца при резервите. Отчаянието обаче не е свойствено за него и Демпси спокойно измества към средата на декември миналата година унгареца Гера от титулярния състав. Апотеоз на завръщането в стартовата 11-орка стават двата гола при 2:2 срещу "Челси", което е стъпка към уволнението на Луис Фелипе Сколари.

Днес Клинт Демпси с националната фланелка на САЩ ще се опита да огорчи друг бразилски треньор - Карлос Дунга. Двата отбора се срещат във финала на малкото световно - Купата на конфедерациите.

А това можеше да не се случи по още една причина. Когато е студент, Демпси решава да отиде на рок концерт с двама приятели, но няма пари за път. Те катастрофират, единият умира, а другият остава инвалид.