Христо Стоичков участва в онлайн среща с деца по случай световния ден за борбата с диабета. Той успя да вдъхнови малчуганите с безкрайна обич, която им прати от Маями. Организатор на срещата беше Денислава Ангелова от фондация "Докосни дъгата".
"Не за първи път Ицо подава ръка и е до нас - заяви Ангелова. - Ще правим нови неща, свързани с децата и младежите. Христо Стоичков е едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случват. Сърцето на Ицо е огромно и благодарността от цялото ни ръководство е огромно."
"Най-напред искам да благодаря на Деси, Милена Стефанова и на Димитър Риков, главния редактор на "Софтпрес", за срещата с малките дечица - започна Стоичков. - Искам да им кажа да се отпуснат. Няма забранени въпроси. Да обясня, че и в малката книжка с рисунки, и в голямата книга е за тях, малчуганите. Искам да покажа на децата от къде съм тръгнал и какви препятствия съм имал. Било ми е много трудно. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме с цел, за да успеем. На мен ми е било много тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма как да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме извън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал "Юрий Гагарин".
"Плаках през целия път от "Кършияка" до нас. Когато се прибрах, баща ми ме попита защо плача. Каза ми, че има и други отбори. Детската ми мечта беше да стана футболист. Най-голямата ми кака беше най-добрата хандбалистка на България. Моето семейство е свързано със спорта и е имало такива преживявания. Следвал съм си мечтата. В завод "Юрий Гагарин" трябваше да работя, уча, играя. Не се отказах. После отидох в трета дивизия в "Хеброс". След това в ЦСКА имах препятствия - от футболния съюз и държавата. Но никога не се отказах. Трудно е, но децата трябва да следват мечтите си. Да прочетат и двете книги. Там няма нищо различно от това, което съм. Винаги съм помагал на деца, на приятели, на организации."
"Когато свършиш със спорта, приятелството остава. През годините не си позволих да си купя приятелство. Можех, но не го желаех. Така ме научи дядо ми, татко ми. Трябва да го доказваш. И се старая всеки ден да го доказвам. На някои съм приятен, на други - не. На тези, на които не съм, не мога да променя мнението. Винаги съм отворен децата да ми задава въпроси. Аз също съм бил малък. Сега към щастлив и горд, че съм в TUDN вече осма година. Никога не съм парадирал, че съм носител на "Златна топка" и "Златни обувки". Горд съм, че съм от малка България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Всички ние се гордеем с нашата родина. Единствената ми мечта, която остана неизпълнена, е, че не играхме на финал на световно първенство. Заслужавахме го, но ни ограбиха!"
Децата не спираха да задават въпроси, въпроси, въпроси. Най-провокативният беше как с автобуса на "Левски" го е закарал в ЦСКА. "Те не знаеха къде отивам - продължи Стоичков. - Разказах, че съм на лагер в националния отбор. От уважение, че ме докараха от Харманли до София, ме оставиха на хотел "Плиска". Иначе щяха да ме оставят по пътя. Аз съм играл за ЦСКА и винаги е трябвало да се сбием, да победим. В "Левски" имам големи приятели като Наско Сираков. Той е от първите, който ми подаде ръка, когато ме повикаха за първи път в националния отбор на България през 1987 година. Когато треньорите попитаха кой да играе, Наско им каза, че Христо Стоичков трябва да е титуляр. И с Емил Спасов, и с Емил Велев, и с Божидар Искренов. С Ники Илиев съм имал спречкания, но вече не ги помня. С Дани Боримиров съм приятел. Няма значение дали си от ЦСКА или "Левски". Запалянкото няма как да го разбере. Ние играем за обща цел. Да сме добри на терена, а после да представяме България. В "Левски" ме нахраниха, пих вода, но не знаеха какво ще им се случи."
Последва още един провокативен въпрос - дали ще се върне като треньор в България. "Аз бях - отвърна Камата. - Исках да помогна на българския футбол. Но не можех да позволя да се цапа името ми. Засега не мисля да се връщам като треньор в България. Искам да съм в телевизията, правя много филми за колеги, отбори, треньори. Щастлив съм."
"Когато започнахме да обмисляме книга за живота на Стоичков, имахме много трудности и мнозина се съмняваха, че ще успеем - обобщи Димитър Риков. - Но сега вече има две книги. Стоичков винаги ни е помагал. Книгата му обиколи целия свят няколко пъти. Там е написано какво е важно за един спортист, за един човек. Колко трябва да вярваме в силата на духа."
Стоичков подари на всички участващи в срещата деца по една златна топка от колекцията на своя бранд H8S. След като времето за срещата приключи, Камата се съгласи час по-късно отново да се включи от своя дом в Маями.
