Поредната серия бойни действия между евреи и араби приключи. В края на миналата седмица беше постигнато крехко примирие и поне за известно време ивицата Газа няма да е подложена на масиран обстрел. И двете страни се обявиха за победители, заканиха се на противника следващия път да го смажат напълно и се прибраха.
Почти като на футболен мач, бихме казали, ако драмата не беше толкова сериозна. Всъщност местата, на които конфликтът още дълго няма да се уталожи, са точно стадионите на Израел. Поне докато там играе Бней Сакнин - единственият арабски клуб в Лигат Хаал (висшата лига на страната).
В условията на постоянна война футболните терени предлагат временно убежище от ежедневните страхове. По тази причина медиите оказаха огромен натиск върху Израелската футболна асоциация (ИФА) и прекъсването на шампионата заради военните действия на Западния бряг беше отменено. Дори по време на обстрела мачовете в непосредствена близост до фронта просто бяха преместени на по-безопасно разстояние.
В интерес на истината това е вторият сезон за последните три години, в който се стига до отлагане на срещи. През 2006 катюша, изстреляна от Хамас, удари стадиона на шампиона Макаби Хайфа и първенството спря за известно време. Преди двадесетина дни пък снаряд се взриви в наказателното поле на третодивизионния Апоел Ашкелон минути преди играчите да излязат за загрявка. Ето защо ИФА не само наложи 40-километрова зона за сигурност в близост до Газа, но и спря футбола за неопределен срок.
С този акт обаче си навлече сериозни критики и обвинения в малодушие пред лицето на терора, така че още преди постигането на примирие мачовете продължиха. Една важна среща обаче не беше играна: четвъртфиналът за купата на страната между Апоел Ирони Кирят Шмона и Бней Сакнин, макар че стадионите и на двата отбора са сравнително далече и от Газа, и от вечно размирния Западен бряг. Но както вече ви казахме, последният тим има малко по-особен статут в еврейската държава, а публиката му тези дни минава за "високорискова".
Сакнин е малък град в Северна Галилея; името му на арамейски означава "работнически дом". Населението му е почти изцяло арабско, както и 20% от жителите на Израел. През годините тези хора непрекъснато са били тормозени както от ционистите, така и от радикалните ислямисти заради нежеланието им да напуснат родното си място.
Ето как ФК Бней Сакнин постепенно се е превърнал в символа на арабската гордост в границите на Израел. "Ние сме един общ дом и докато съществуват основите и стените ни, все още има надежда за мир" - така казваше през 2004 тогавашният собственик на клуба Мазен Генайм. Това е човекът, под чието ръководство отборът успя да спечели купата на страната и да играе в турнира на УЕФА. Капитанът на тима Абас Суан дори получи повиквателна за националния, като в дебюта си отбеляза изключително важен гол на Ирландия в квалификациите за Световното през 2006. Тогава арабинът не само вкара ценното попадение, но изслуша спокойно израелския химн
и игра сърцато с фланелка, на която беше щампована звездата на Давид. Неслучайно списание "Тайм" определи Абас като един от героите на мирния процес в Близкия изток. "Колкото повече араби играят за Израел, толкова по-нормален ще става животът ни - каза халфът пред медиите. - Футболът е мястото, където различията се претопяват." За съжаление беше само наполовина прав.
Защото футболът е и мястото, където различията се задълбочават. Особено в неспокойни райони с тлеещи конфликти. Докато вкарваше на Ирландия, израелската агитка на стадиона не спря да развява плакат с надпис: "Абас Суан, ти не ни представляваш." Ултрасите на Бейтар Йерусалим пък отбелязаха купата на Бней Сакнин, като публикуваха некролог на израелския футбол в един от големите ежедневници. Но това бяха малки враждебни искрици в сравнително мирните 2004 и 2005. Оттогава насам нещата доста се промениха.
Публиката на арабския тим отдавна не идва на стадиона само за да гледа мач. Всяко посещение е форма на протест- веят се палестински знамена, пеят се бунтовни песни, появяват се дори флагове на Хамас. Араби от съседните страни открито заявяват подкрепата си за клуба; стотици ливанци, сирийци и йорданци дерат гърла, а емирът на Катар построи нов стадион за отбора, наречен в негова чест Доха.
Позицията на феновете на Бней Сакнин се изостри. Именно тези хора бяха в основата на антиизраелските протести преди няколко седмици. Стените на "общия работнически дом", какъвто претендираше да е клубът, сериозно се разклатиха. Във времена, когато много араби намират собствените си къщи сринати, от тези стени едва ли ще остане много.
Може би и затова въпреки разрешението за продължаване на лигата, мачовете на арабския тим все още са в графата "високорискови". След официалното примирие в Лигат Хаал нещата постепенно се нормализират. Тази вечер първият в класирането Макаби Хайфа приема Бней Сакнин, който по една или друга причина тъне на дъното на таблицата.
В редиците на гостите вероятно отново ще е Абас Суан, който се завърна в родния си отбор след няколко сезона скитане. Миротворецът Суан обаче едва ли ще подейства особено успокояващо на наежената еврейско-арабска публика на стадион "Кирят Елиезер".
Още повече на фона на призивите на Хамас за активизиране на самоубийствените атентати. Враждебните скандирания и плакати обаче са само върхът на айсберга. Последният месец окончателно показа, че дългосрочният мир между двете общности е невъзможен, между тях зее пропаст, в която никоя къща не е сигурна, включително и футболният "работнически дом" Бней Сакнин.
