Андрей Шевченко искал да влезе във футболната история още от времето, когато най-зловещият ядрен инцидент в историята се случва на не повече от 160 км от дома му в селцето Двиркившина.

Когато чернобилският ядрен реактор експлодира през април 1986 г., 5 млн. души са подложени на радиоактивен прах. Според данни на Световната здравна организация преждевременно умират 9 000 души, но по неофициални данни жертвите на трагедията надвишават 60 000.

Шевченко, който по това време е едва 9-годишен, обяснява: "Моето село бе отдалечено на около 160 км. Беше голяма трагедия, но тя промени виждането ми за живота, както промени и целия свят.

Най-голям ефект имаше върху хората, живеещи в околността. Тъкмо бях започнал втория срок и трябваше да се преместим на морето. Едва три месеца след трагедията  ни разрешиха да се върнем на село.

Проблемът рефлектира най-вече върху хората в Украйна. Тогава не разбирах какво се случва, но сега виждам последствията - продължават да се раждат деца с проблеми. За щастие, моето семейство се размина с подобни неприятности.

Оттогава датира и желанието ми да помагам на децата с проблеми".

В интервю за в. "Сън" Шевченко си спомни, че на 16-годишна възраст му е отказано да бъде приет в спортна академия заради недостатъчно добри умения по ... футбол.

"На следващата година вече играех в националния тим и в първия тим на Динамо (Киев). Така избрах футбола. Сега не мога да приема поражението и искам да вляза в историята със спечелените титли и купи", добави Андрей.