Датата е 24.05.2000 г. На 19 си. Заставаш на вратата на може би най-популярния клуб в историята на футболната игра. Трибуните ехтят.
Като за финал. На Шампионската лига.
Най-високото стъпало в клубния футбол. Не чуваш възгласите. Не виждаш нищо друго, освен случващото се на терена. Напълно изключил си за всичко останало. Ти си последната преграда пред безкрайно мотивираните Мендиета и компания. Твърдо решени да докажат на целия свят, че без значение от съперника, те могат да спечелят Купата с големите уши. Да стигнат до върха.
Източник: GettyImages
Не губиш фокус през всички 90 минути. Колегите ти в предни позиции правят задачата ти още по-лесна, а Раул е на гребена на вълната. Но ти също си на висота. Блестящ във всяко отношение. Уверен и непреодолим.
Край на мача.
Трибуните отново ехтят. Но този път заради твоя отбор. И заради теб. На 19. На финал. С чиста мрежа срещу един от най-опасните опоненти за онзи напрегнат сезон.
Източник: GettyImages
А официалното начало беше дадено на 12.09.1999г. С дебюта в Ла Лига срещу Атлетик. Три дни по-късно поставяш рекорд (считано към онзи момент) за най-млад вратар, играл в Лигата на шампионите. Още нямаш 19.
На финала срещу Валенсия на практика бе даден стартът на една велика, грандиозна, титанична кариера. За един от най-добрите вратари в историята не само на Реал (Мадрид). А и на испанския футбол въобще.
Източник: GettyImages
Две европейски титли. Една световна. 21 индивидуални отличия от ФИФА и УЕФА. 26 поставени вратарски рекорда.
Източник: GettyImages
Безграничен. Недостижим. Чувстваш се на върха. Няма какво да те повали.
Или поне така си мислиш...
Жозе Моуриньо има навика да нарочи лидера на всеки нов отбор, който ръководи. И да пробва да го пречупи. Винаги. Без изключение.
Източник: GettyImages
Защото иска да демонстрира, че е безкомпромисен. Защото настоява да бъде в центъра на вниманието. Защото не обича да му отнемат светлините на поржекторите.
В Реал той си заплю Икер. И го унищожи.
На 12.07 Специалния окончателно извади душата на едно огромно футболно величие. Накара го да плаче пред целия свят. Унижи го така, както по всяка вероятност само той умее.
Източник: GettyImages
Моуриньо спря футболното сърце на Сан Икер. Задуши го и го стъпка пред Мадрид, Европа и цялата планета.
Касияс никога вече не беше същият.
И във футбола, а и извън терена. Последните му месеци в Реал, предвид непрестанните спекулации за позицията му, бяха кошмар. Шалке бе сред последните съперници, които се подиграха с останките от непоколебимия Сан Икер. И въпреки всичко представянето му в мача беше оценено високо.
В Порто той категорично е друг човек.
Източник: GettyImages
И явно мъката беше прекалено голяма дори за толкова доказан професионалист. Инфарктът можеше да сложи край и на живота му, след като кариерата му на теория отдавна бе приключила.
Икер Касияс може би няма да застане под рамката на вратата отново.
Вероятно той си представяше как остарява като едно от величията на Реал. Като Бутрагеньо. Като Валдано. На директорско кресло. С основна задача да присъства на жребиите за Европа. Да бъде специалният гост в ложите на "Бернабеу".
Източник: GettyImages
Да мисли, диша и живее с любимия си клуб. Да остане завинаги в историята като започнал, успял и завършил кариерата си в един-единствен клуб. Този на сърцето му.
Както го направи Малдини. Както го стори Тоти.
Източник: GettyImages
Вчера Икер отново се усмихваше. Успокои феновете си, че е добре. Че ще живее.
Усмивката му обаче беше като тази на пресконференцията в Мадрид. Точно преди да избухне в сълзи...
Източник: GettyImages
Дано Реал някога прости на Касияс. За любовта му.
Източник: GettyImages
Той никога не се обърна срещу клуба. Както много други пренебрегнати направиха. Никога!
За гранда от Мадрид вратарят може и да е останал в миналото, но за Икер Реал остава всичко - минало, настояще и бъдеще.
Източник: GettyImages
Бъди здрав.
Оставаш вечен!
Източник: GettyImages
