„За Благо ли ще си говорим?" - бе директният въпрос на усмихнатия Рууд Гулит, след като разбра, че съм българин, веднага след жребия в Монако за групите на Шампионската лига. Преди това, по време на самия жребий, дългокрака холандка в ролята на пресконферансие обяви името му, когато се появи на сцената с тържественото и гордо„Руууд Хуулит!"

С носителя на „Златната топка" за 1987 година като играч на Милан, и европейски шампион с Холандия през 1988 година говорим докато се возим на един от ескалаторите в зала „Грималди форум".

-   Г-н Гулит, хайде да започнем с Благой Георгиев?

-  (произнася името учудващо и правилно с българското ударение) Благо е добър футболист.  Той е голям професионалист. Докато му бях треньор в Терек, когато правех тактически разбори, винаги ме слушаше внимателно. С него се разбирахме отлично. Има добър характер. Умее да се вписва в колектива. Убеден съм, че Благо може да играе и в по-големи отбори в Русия и в други държави със солидни първенства.

-  Какво ви отведе в Русия като треньор на Терек?

-  За мен това бе едно предизвикателство. Любопитен бях да видя руския шампионат. Има много солидни отбори, които играят здраво.

- Излязохте на сцената да участвате в тегленото на жребия за Шампионската лига. Пред вас бе Купата на европейските шампиони. Какво е усещането?

-  В този турнир винаги магията е била най-голяма. Дали ще се казва Купата на европейските шампиони или Шампионска лига тръпката е еднаква. Винаги когато гледам тази купа с големите ушички, както а наричаме, се сещам как съм я вдигал с Милан през 1989 и 1990 година. Бяха велики моменти.

-  През 1987 година, когато взехте „Златната топка" на „Франс Футбол" как решихте да посветите наградата си на Нелсън Мандела?

-  И до ден днешен се гордея с постъпката си. Нелсън Мандела е велик политик и човек. Той промени Африка. Аз просто реших да отдам заслуженото на този велик гражданин на света. Смятам, че постъпих по възможно най-правилния начин тогава защото той беше в затвора. Излезе три години след това. И както ви казах промени освен ЮАР и Африка.

- Защо сега ходите с много къса коса в сравнение с прическата „раста" а ла Боб Марлей която ви отличаваше докато бяхте футболист?

-  (смее се) Всяко нещо с времето си. Тогава изповядвах реге философията и като млад човек за мен това бе начин на живот. Сега, тези като вас които бяха свикнали да ме виждат с дългите плитки ще се научат да разпознават другия зрелия Гулит.

- По едно време свирехте в група и пеехте?

-  (отново се смее) Да,така беше. Доставяше ми удоволствие. Сега пея само под душа.

-  Как се чувствате тук в Монако на финала на Суперкупата?

-  Печелил съм този трофей през 1989 и 1990 година пак с Милан, когато имаше по две срещи. Единият път надвихме Барселона, а другият път Сампдория. Откакто двубоите са по една среща в Монако са дори още по-оспорвани. Тук е много хубаво място да видиш бивши колеги и приятели от света на футбола.

(Монако-София)