При свое гостуване в Москва носителят на „Златната топка" за 1987 година Рууд Гулит даде обширно интервю за списание „Футбол".

- Рууд, къде отиде вашата прочута прическа. Бяхте казали, че когато престанете да играете футбол ще се подстрижете?
- (Смее се.) Всъщност прическата остана завинаги в съзнанието на всички, които ме помнят с нея. Сега съм в друг период и трябва да ме виждате по-различен.

- Наскоро поехте ЛА Галакси?
- В момента в Щатите футболът се развива по различен начин. Опитни хора се стараят да го приобщят към европейския. Идването на Дейвид Бекъм в Америка допринесе много, за да има нови привърженици на кръглата топка. Той е икона и много деца искат да приличат на него. И понеже той играе футбол и те искат да практикуват същия спорт. А ние сме доволни, че Дейвид пристигна точно в ЛА Галакси.

- Да, но като че ли американският футбол и бейзболът продължават да са доминиращи спортове в САЩ?
- Ще ви кажа, че много родители вече са преориентирали децата си към „сокъра". Обяснението е просто. Кариерата в американския футбол за обикновено дете трае не повече от две години. Да не забравяме и латиноамериканците, които живеят в Щатите. Това са все деца на емигранти, пропити с футболна култура, която носят със себе си от Бразилия, Аржентина и Мексико.

- Вие станахте треньор на Дейвид Бекъм. Как поддържате отношения с човек, който получава купища пари?
- Да ви кажа съвсем леки и приятни са нашите отношения. Той е изключителен професионалист и се раздава максимално.

- Има ли Бекъм по-различни права от другите играчи?
- Да, разбира се. Той е суперизвестен футболист и това е нормално. Същото е обаче и с капитана на отбора Лендън Донован, който носи и лентата на тима на САЩ.

- Докато бяхте футболист, много често се спречквахте с вашите треньори. Сега като наставник дали си променихте мнението?
- Знаете ли, винаги така се получава, че най-надарените играчи имат най-труден характер. Те трябва да бъдат направлявани в необходимото русло. Аз като футболист винаги съм искал да бъда себе си, а не да влизам в чужда роля. Същото го правя и като треньор. И по този начин хората възприемат моите възгледи искрено защото и аз съм прям с тях.

- В момента най-голям прогрес от силните първенства прави Висшата лига в Англия. Може ли да сравните периода, в който вие играхте със сегашния?
- Изобщо не мога да го сравня. В момента има прекалено много чужденци в английския футбол. Интересът към Лигата порасна доста. А новите собственици станаха по-нетърпеливи и искат бързи резултати. Това съвсем не е толкова лесно.

- Може ли да се нарече английското първенство най-силно в Европа?
- Най-силно не бих казал. Но най-зрелищното - да. Най-трудният шампионат си остава в Италия. Смея да твърдя,че и испанският шампионат сега е доста силен. Естествено обаче най-голямо удоволствие ми доставят мачовете от Премиершип.

- Вашият любим клуб в Англия сигурно е...
- (Дава веднага отговор.) Естествено Челси. И оценявам собственика Роман Абрамович като човек, който наистина обича футбола. Той избра Челси и създаде от него наистина много силен тим. В момента отборът е известен навсякъде по земното кълбо. Каквото и да си говорим, преди тимът бе популярен най-вече в Европа, но като силен лондонски тим. Завиждат много на Абрамович, защото той може да купи който си иска футболист. И ако по-рано всички ненавиждаха Манчестър Юнайтед като най-богатия клуб, сега това се случва с Челси.

- Може ли Челси да вземе Шампионската лига?
- Мисля, че може. Два пъти беше на полуфинал и съвсем малко не им провървя. Но тимът има огромен потенциал.

- Как преценихте уволнението на Мауриньо?
- Той много ми допадаше и затова, когато това стана се разстроих. Беше рисковано защото играчите го обичаха. Но времето ще покаже дали Абрамович е бил прав.


- Сега от дистанцията на времето, кое е било най-важното нещо във футболната ви кариера?
- Определено спечелването на европейското първенство с Холандия през 1988 година. Искам по този повод да пожелая успех на Русия с нашия селекционер Гуус Хидинк както и разбира се на „лалетата". Бих искал след 20 години Холандия пак да стане европейски шампион, а „сборная" да отиде възможно най-далеч.

- Знаете ли, че по време на финала на европейското първенство през 1988 между Холандия и СССР нашият коментатор, като гледал вашата брилянтна игра и тази на Рийкард, каза в ефир "на нас ни трябват повече бащи от Суринам". След това го привикваха в милицията затова, че в ефир призовавал нашите рускини да спят
с чужденци и по-точно със суринамци?
- (С отворена уста) Сериозно ли... Ама вярно ли е... Леле... За първи път го чувам. Ами то е било доста забавно. На мен и на Рийкард бащите ни са суринамци, а майките холандки. Може би тази смес дава идеалния футболен вариант. От една страна спазваме строгата холандска футболна тактика. От друга носим в себе си островната радост и искреност от играта. Това придаде определен чар на националния тим на Холандия. Аз си ходя често в Суринам, защото имам доста роднини.

- Според вас кой може да спечели европейското първенство?
- Фаворити ще бъдат два отбора, които могат да съхранят силите си. Италия го показа на световното първенство и стана шампион. Неин сериозен съперник ще бъде Германия, защото както винаги те ще играят мотивирано до финала.

- Когато Вие, Рийкард и Ван Бастен играехте за Милан хиляди хора ви гледаха по целия свят?
- Просто Милан играеше футбол, който се харесваше на всички. Дори и в Англия се опитваха да имитират стила ни. А ние винаги играехме 4-4-2.

- Познавате ли добре руския футбол?
- Да. ЦСКА (Москва) спечели Купата на УЕФА. Сега моят сънародник Дик Адвокаат прави чудеса със Зенит.

- Вие бихте ли работили някога в Русия?
- Защо не? Москва е по-забавен град от Амстердам. Тук е много яко.

- Не ви ли уплаши студът?
- Ами за чернокожо момче като мен е малко по-студено.

- Финалът за Шампионската лига ще бъде в Москва. Кои отбори според вас ще стигнат дотам?
- Челси и Барселона.

- Продължавате ли да се интересувате от музика?
- Разбира се. Тя носи свобода. Помните, че когато получих „Златната топка" през 1987 година , я посветих на Нелсън Мандела, който беше най-големият поборник за свободи в Африка.