На 9 ноември се навършиха двайсет години от събарянето на Берлинската стена. От тази дата Германия отново бе обединена. Съвсем несимволичната, мракобесна преграда между Западна и Източна Европа бе издигната през 1961-а. На Запад остана ФРГ, а на Изток - ГДР.
Част от столицата на комунистическата държава Берлин бе отделена за "капиталистите" като Западен Берлин. Сега лелеяният граничен пункт Чек Пойнт Чарли е част от музейната памет на хора, които искаха да прескочат стената. Някои от тях оставиха живота си върху нея...
Всичко това е в миналото, което не трябва да се забравя. А Европа чества вече две десетилетия свободно пътуване из континента при премахнати граници. Цели 15 години преди падането на Берлинската стена през 1989-а и обединението на Германия, на световното във ФРГ през 1974-а двете изкуствено разделени държави успяват да се обединят благодарение на Цар Футбол.
За това как се стига до въпросното стратегическо разбирателство ще ви разкажем в днешния брой на "Архивите са живи".
Преди да се впуснем в дебрите на световните квалификации, предшестващи мондиала, и на самото световно първенство, трябва да отчетем грандиозния успех на ГДР в европейския клубен футбол. Отборът на Магдебург мачка всичко по пътя си в турнира на КНК в сезона 1973/1974.
На четвъртфинал немците елиминират нашия Берое след 2:0 и 1:1. На финала в Ротердам Магдебург среща актуалния носител на трофея Милан. Година по-рано "росонерите" незаслужено са победили в Солун английския Лийдс с минималното 1:0 след антифутбол. Победния гол вкарва Киаруджи в 3-ата минута, след която се забърква тотален бетон.
Този път обаче номерът не минава пред уж непретенциозните футболисти от Източна Германия. Магдебург се оказва много здрав отбор, който не се плаши изобщо. В 43-ата минута Ланци от Милан даже си вкарва автогол. А в 74-ата минута Волфганг Зегуин затвърждава победата с 2:0 на тима от ГДР, който в настоящия момент е някъде по аматьорските дивизии на обединена Германия.
Да се върнем към квалификациите, които изстрелват ГДР на единственото за страната световно първенство. Преди това да уточним, че заради Западна (Вест на немски) Германия западногерманците ги нарича "везита", а ГДР като Източна или Ост ги наричат "озита.
Та "озитата" са в една квалификационна група с Румъния, Финландия и Албания. Естествено най-сериозния техен съперник е Румъния. Дори в Букурещ мачът логично завършва 1:0 за тима от северната ни съседка. Но в Берлин ГДР бие с 2:0. Решаващи за двете страни са гостуванията им във Финландия. В Хелзинки "суоми" правят 1:1 на Румъния.
Докато ГДР взима шумна победа с 5:1 и това решава спора. Така източногерманците отиват на световни финали, при това в Западна Германия. Класирането, разбира се, прави впечатление, но е засенчено от други два мача. Единият е в Лондон на "Уембли", където вратарят на Полша Ян Томашевски прави геройства срещу клетите англичани, които изпълняват 23 корнера и отправят 35 удара. Мачът завършва 1:1.
Англия не се класира за мондиал за първи път, откакто участва в квалификации. Във Варшава има три дни и три нощи пълно поливане с "Вибровка" и "Житна" този успех, който ще закара "дружината" на третото място на предстоящото световно. В малкия финал ще бъде победен първенецът от предния мондиал Бразилия с гол на Гжегож Лато, който пък става голмайстор със 7 попадения.
Впоследствие на мондиала през 1982 година Полша също ще заеме третото място, като ще победи Франция с 3:2. Да добавим, че на световното през 1974-а за първи път се получава резултат с девет гола разлика. Тогава Югославия (елиминирала по пътя към световния форум Испания) побеждава Заир с 9:0. Хеттрик бележи Душан Байевич.
През 1982 година Унгария побеждава Салвадор с 10:1, където отново има хеттрик - на Киш, и това засега се води най-големия резултат, постигнат на световни първенства.
Любопитно за мондиала във ФРГ е и отсъствието на СССР. "Сборная" и Чили трябва да играят бараж.
В Москва мачът завършва 0:0. В Сантяго тимът на СССР отказва категорично да играе на стадиона, където са избити безчет бунтари срещу диктатора - генерал Аугусто Пиночет. От Москва искат срещата да е на неутрален терен. Но ФИФА е непреклонна. Националите на Чили излизат, дава се начален удар от центъра и на празна врата е отбелязан гол за 1:0. Това класира тима от Южна Америка на мондиала в Западна Германия.
Та отборът на ГДР е воден от треньора Георг Бушнер. В една група източногерманците са с... ФРГ. Другите отбори са Чили и Австралия. ГДР побеждава Австралия с 2:0 след автогол на Кърън и попадение на Щрайх. С Чили се стига до реми - Хофман бележи за 1:0,а Ахумада изравнява за 1:1. Домакините вземат максимума - победи над Чили и Австралия.
Много важен е третият мач, който е между двете Германии. Срещата е в Хамбург. На препълнения стадион все пак има 2000 източногерманци, които дерат гърла за своите. В 72-ата Юрген Шпарвасер, който също като Кройф носи номер 14, дава победата с 1:0 на "източните провинции".
В крайна сметка всичко обаче е добре изпипано - ГДР задминава с ФРГ на първото място в предварителен поток 1 с 5 т. и отива в полуфиналната група при много по-тежки съперници. Става въпрос за Холандия (класирала се първа в групата, където ние завършваме трети след "лалетата" и Швеция и пред Уругвай), Бразилия и Аржентина.
ГДР успява да вземе само едно реми - 1:1 срещу безличната тогава Аржентина. Гола бележи Йоахим Щрайх. Тимът на Бушнер губи от Бразилия с 0:1 и от Холандия с 0:2. През това време ФРГ няма проблеми срещу Полша - 1:0, Швеция - 4:2 и Югославия - 2:0.
На финала всички тогавашни връстници помнят как великият тим на Холандия е посечен от английския съдия Джон Тейлър, който свири измислена дузпа за ФРГ - Бернд Хьолценбайн се мята и прави измислената си "лястовица". Зад топката застава Брайтнер и изравнява за 1:1 в 26-ата минута. Преди това също има дузпа, но тя е справедлива, защото Фогтс буквално оперира Кройф и тогава Неескенс открива още във втората минута.
Победния гол за германците вкарва Герд Мюлер в 43-ата. Така тимът на Хелмут Шон успява несправедливо да победи извънземните холандци на Ринус Микелс и да спечели втора световна титла. Върху нея също остава да тегне съмнението, също като над тази 20 години по-рано. През 1954-а в Берн е победен Вундертимът на Унгария с 3:2, след като "маджарите" повеждат с 2:0.
inter
на 15.11.2009 в 22:21:17 #6А бе пичове, вие на по колко години сте
ILoveChopin
на 15.11.2009 в 18:05:45 #5Статиятя е добра, но има запалянковски залитания. Например твърдението, че съдията бил направил ФРГ шампиони. Когато се игра мача и аз бях за Холандия и си мислех, че бе извършена "Галактическа" несправедливост. Скоро, обаче гледах повторение на мача по един архивен канал и видях съвсем друга картина. ФРГ надигра Холадците тотално и дори им бе отменен чист гол. Въпросната спорна дузпа е известна като "Лястовичката на Хьолценбаин". Съдиите винаги са се хващали на номера, но за да се приложи успешно трябва и защитникът да се хване. Точно това се случи на мача. Съдията просто нямаше избор.
Simba
на 15.11.2009 в 17:53:51 #4В Сантяго тимът на СССР отказва категорично да играе на стадиона, където са избити безчет бунтари срещу диктатора - генерал Аугусто Пиночет.
На стадион "Сантияго де Чили",
там говедата в клетки стоят,
и не може и пиле да хвръкне,
щом армейци на стража стоят !

Тихомир Ушев
на 14.11.2009 в 04:21:46 #3Хубава статия, доста понаучих за тези събития.. До господата под мен: отнема ви се правото да се обиждате заради чуждестранни отбори.
rincewind
на 13.11.2009 в 14:22:48 #2чак пък несправедливо на холандците това им е най-слабия мач изобщо за 6-7 години!
Tonaldo
на 13.11.2009 в 13:17:34 #1Хубава статия, поздравления! Струва ми се, обаче, че за обединение на двете Германии тогава е много рано да се говори. Има немски документален филм, който може да се гледа, например, в youtube на 4 части, в който участниците в събитията разказват, че мачът си е бил истинска битка за доказване кой от двата строя е по-силен. Самият Юрген Шпарвасер става след този си гол едно от лицата на ГДР-спорта, в който дотогава футболът е заемал доста скромно място. Любопитно е, че Шпарвасер е "позорно заклеймен" през 1988г, когато успява да избяга във ФРГ. Иначе Георг Бушнер е истинска легенда на ГДР-футбола. Под негово ръководство оситата печелят златен и бронзов медал от Олимпиадите през 1976г. и 1972г., съответно, а през 1974г. само отбелязания от автора по-неблагоприятен поток ги лишава от нещо повече от достойно представяне на световното. Преди и след Бушнер националният отбор на ГДР няма почти никакви успехи и футболът в страната е в трета глуха в сравнение с другите спортове, в които резултатите са далеч по-високи (друг е въпросът колко "чисти" са били тези постижения).