Всеки, който е следял първия международен възход на Порто през 80-те години, две десетилетия преди ерата "Жозе Мауриньо" помни пробивите на Пауло Футре, головете на двукратния носител на "Златната обувка" Фернандо Гомеш, "златната пета" на Рабах Маждер на виенския "Пратер"... Но онзи тим на "драконите", създаден от Артур Жорже, си има своя Оловен войник. Името му е Антонио Соуза.
Именно на този наглед невзрачен "черноработник" в халфовата линия на "синьо-бялото" явление от северна Португалия е посветено днешното издание на рубриката ни "Господин за един ден". Това е човекът, който със своя гол в една януарска вечер на 1988-а на "Ещадио даш Анташ" носи първата и единствена засега европейска Суперкупа в историята на Порто.
"Топспорт" вече се спря на героя на "драконите" от финала за КЕШ във Виена, спечелен с 2:1 над Байерн - бразилеца Жуари. Но в лицето на Соуза има и друг играч, който остава в хрониките с един гол в един мач. И това е именно Антонио Соуза. Той играе 90 минути при триумфа за КЕШ и напълно обезврежда Лотар Матеус - голямата звезда в онзи състав на "баварците".
Но халфът с изсечени черти като вожд от индиански уерстърн трябва да чака повече от половин година за своя личен звезден час.
През лятото на 1987-а Порто е на път да се разпадне. Голямата звезда Пауло Футре е продаден на испанския Атлетико (Мадрид). Треньорът Артур Жорже пък поема на север - за да застане срещу солидна заплата начело на възродения отбор на Расинг (Париж).
Раираната напречно фланелка в бяло и небесно синьо обличат уругвайската супер звезда - Принца на Монтевидео Енцо Франческоли, и германското крило Пиер Литбарски, европейските шампиони с Франция Максим Босис и Луис Фернандес.
Начело на тима застава хърватинът Томислав Ивич. Той трябва да се оправя в движение с мотивацията и мотивирането на тима.
В кампанията 1987/88 Порто е отстранен още във втория кръг на турнира за КЕШ от Реал (Мадрид). След спечелените две Купи на УЕФА "Белият балет" с Бутрагеньо, Мичел, мексиканеца Уго Санчес и аржентинеца Хорхе Валдано, се е устремил към 6-а КЕШ след 22 години "суша". Реал развенчава Порто с две победи с по 2:1.
В Португалия си мислят, че това е краят на магьорсниците от Севера отиват към края си. Но идват битките за две купи - Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната.
Двата двубоя за Суперкупата са с холандския Аякс. И там преживяват метаморфоза с нов треньор - Бари Хулсхоф, заменил заминалия в Барселона Йохан Кройф, и без Марко ван Бастен, облякъл фланелката на Милан.
Между мачовете има близо два месеца. Първият двубой е на 24 ноември в Амстердам. Порто бие, като голът още в петата минута отбелязва Руи Барош. На 13 декември 1987 г. на Националния стадион в Токио Порто се изправя в снежна буря срещу уругвайския гранд Пенярол в спора кой е №1 в света.
Португалците надделяват с 2:1 след продължения. Антонио Соуза отново вършее в средата на терена и се задържа на терена през всичките 120 минути.
Идва и реваншът за Суперкупата на Европа. Датата е 13 януари, мястото - стадионът на Порто "Даш Анташ". Мачът е мъчителен за домакините, като гостите от Аякс
са поне два пъти на косъм от гола.
За да дойде 70-ата минута, когато той - Оловния войник Антонио Соуза, разпечатва вратарят на холандския колос Стенли Менцо. 1:0 за Порто и всичко вече е решено. Ивич и момчетата му правят требъл за сезон 1987/88, като след КЕШ и Междуконтиненталната купа вдигат и Суперкупата на Европа.
Всъщност Антонио Соуза можеше и въобще да не вдигне трите международни трофея през 1987 и 1988-а с "драконите". Това е вторият му период в Порто. Първо Соуза изкарва на север четири години. През 1984-а обаче подписва с един от лисабонските врагове - Спортинг. Тогава агитката на "синьо-белите" го заклеймяват като предател.
След два сезона на "Алваладе" Антонио решава да се завърне в Порто. Но трябва да мине през "другарския съд" на запалянковците. Те го карат с кръвна клетва да обещае, че повече няма да си тръгва. И Антонио става част от "златните страници" на "драконите", но след три сезона отново напуска "Даш Анташ". За да не се върне повече...
