Грасхопър винаги e бил интересен отбор за нас, защото в Цюрих са старши треньорът Красимир Балъков, наставникът на нападателите Петър Александров и кондиционният специалист Трендафил Терзийски. От няколко дни българското трио не знае какво ще е бъдещето му, защото старите босове си тръгнаха и дойдоха нови шефове. Какво ще става със "скакалците" и по-конкретно с нашите хора?... Подробно интервю за "Топспорт" даде бившият национал Петър Александров.

- Петьо, какво става в Грасхопър?
- (С тревожен тон) Абе, какво става?.. Какво ли не?... Старото ръководство беше под всякаква критика. Направи всичко възможно отборът да затъне. След това си тръгнаха, без да обясняват нищо.

- Какво сега... Да не би да изгубите лиценза и да отпаднете в по-долната дивизия?
- А, дотам мисля, че няма да се стигне. Новите хора, които дойдоха, са много читави.

- Разкажи нещо за тях?
- Президент на отбора стана Роже Бербик. Спортен директор е Ерих Фогел. Бил е преди десетина години в клуба на същата длъжност, когато Грасхопър участваха в Шампионската лига. Предполага се, че с неговото завръщане тимът ще тръгне отново напред. Финансов директор е Хайнц Шпрос. Той е наследил голям градинарски бизнес от починалия си баща.

- Сега трябва да те попитам вие тримата българи как ще се впишете при новата управа?
- Тепърва ще разговаряме с новото ръководство. Краси има продължен договор за старши треньор на Грасхопър до лятото на 2008 година. Но той е парафиран от старите шефове. А аз и Трендо Терзийски все още не сме слагали никакви подписи за продължаване на нашите договори. Те са до юни 2007 година.

- Има ли вариант Балъков да стане треньор на Херта?
- Сега е в Грасхопър. Аз не съм чувал за Херта. Но трябва да си го питате него.

- Вече трябва да те питам нещо, от което всички в България се интересуват. Споделял ли ти е Краси дали ще става треньор на националния отбор?
- Също нищо не сме говорили по този въпрос.

- Боби Михайлов като идва в Швейцария, не се ли срещна с някого от вас?
- Не, защото ние сме в Цюрих, а той беше за много кратко време в централата на УЕФА в Нион. Аз се чух с него по телефона, но не е ставало изобщо въпрос за Балъков.

- Как ще коментираш напускането на националния тим от Стоичков?
- Как да го коментирам?.. Ще ме прощаваш, ама много от твоите колеги първо казваха да си ходи. После защо напуснал по този начин. Ами нали не го искат и той си тръгва?!... Няма угода при нас българите. Казвам ти, ако сега назначат някой селекционер още преди мачовете с Беларус за по-дълъг период и загубим двата мача, с въпросния треньор ще е свършено. Ще го размажат всички и той ще трябва да си тръгне предварително.

- Ти какво предлагаш?
- Нека наистина да има човек, който да бъде назначен само за двата мача с Беларус и после или на него да му се продължи договора, или да дойде друг.

- Ами ако това е Мъри, как ще се справи с Левски?
- Първо, не се знае дали ще е той. И второ, ако това стане, тогава нека коментираме.

- Говори се, че наставникът трябва да е чужденец. Според теб какъв е добре да бъде?
- Българин трябва да е треньорът на националния ни тим.

- Балъков ли?
- Той сам трябва да си реши, ако му предложат от БФС. Сега засега продължава да е старши треньор на Грасхопър.

- Как му се отрази цялата тази смяна на шефовете?
- Както на всички нас. Дано да е за добро. Всичко тръгна от октомври и ноември 2006 година. Така наречените босове взеха да идват само проформа в клубните офиси. Балъков стана човек за всичко. Занимаваше се освен с тренировки, и с финанси, и с технически задачи. Обстановката оттогава не беше нормална. Когато поиска нови играчи, първоначално му отказаха. Накрая при затварянето на трансферния прозорец буквално му изсипаха четирима парашутисти. И той сега се чуди къде да ги слага да играят.

- Публиката сигурно негодува?
- Разбира се. Още повече, че местният съперник Цюрих върви добре и е начело в класирането. Е, имаше време, когато те бяха във Втора дивизия, а Грасхопър със светлинни години пред тях, но сега се получава обратното. Обаче в Цюрих работят адекватно. И шефовете му не пречат на тренировъчния процес, както и на играчите. Феновете разбраха, че вината не е в Краси Балъков, а в тези над него. Дано сега с новото ръководство бързо се оттласнем и преодолеем кризата. Добре, че сме в Швейцария. В България, ако бяхме, при тази мнителност щяха да кажат, че едва ли не даваме мачовете. А тук се играе честно. Ето последния Шафхаузен идва на наш терен и ни бие с 2:1. Отбор, който от 12 мача нямаше победа, а от 6 не беше отбелязвал гол. Но на обикновения швейцарец и през ум не му минава, че може да има уговорка или съдийска намеса в полза на единия или другия отбор. Трябва да се гледа по-позитивно на нещата в България. Тук пак се сещам за овакантения пост за национален селекционер у нас. И без това футболът така се комерсиализира, че играчите се пазят повече за мачовете си в клубовете, а за националния тим не се притесняват много-много. Другото е, че след най-малката грешка - веднага те вдигат на ура.

- Добре, кажи как националният тим на Швейцария, без да е супергранд, в последно време върви добре и играе хубав футбол?
- Ами много просто. За мен техният наставник Коби Кун е добрия мъдрец. Нещо като Димитър Пенев в България. Човек, който е много сговорчив. Знае как да мотивира футболистите, да им даде свобода, когато трябва и когато двете неща не си пречат. Аз също го изпитах на световното първенство в Щатите, когато бяхме при Стратега. Но има и още едно нещо, което е най-важното за един треньор.

- И кое е то?
- Ами как кое? Да ги подредиш. Да можеш да сложиш всеки играч на такъв пост, че той да се чувства свободен и волен. Да му се играе на сто процента. Е, това нещо Пената и Коби Кун го могат. И още нещо.

- Кое е това още нещо?
- Като си свикнал да играеш с едни и същи футболисти, няма нужда при всеки следващ мач да правиш експерименти. Да вкарваш нови и нови хора. Да, има нужда от нови, но те трябва да навлизат постепенно.