Отмъщението винаги се сервира студено (част втора)

Светът и най-вече спортът са арена на силни страсти и емоции. Изобилстват случаи на ожесточено съперничество, не рядко водещи до наранено самолюбие, което неминуемо предизвиква ответна реакция.

Избрахме 11 истории, без претенции за изчерпателност по темата. Те представляват отмъщение от различен вид. Някои от историите са забавни, други не толкова.

След като вчера представихме първата част от този текст, сега е ред на втората.

"Днес съм аз, а утре ти"

Източник: GettyImages

Германия и Аржентина са единствените две футболни сили, които играят цели пъти три една срещу друга на финал на най-големия форум - Световното първенство. Те се срещат през 1986 в Мексико, 1990 в Италия и през 2014 в Бразилия. Ще се спрем на първите два, тъй като голяма част от главните действащите лица са едни и същи.

Финалът на шампионата в Мексико през 1986 остава в историята като един от най-драматичните. Аржентина, предвождана от великия Диего Армандо Марадона, има комфортен аванс от два гола на легендарния стадион "Ацтека" малко повече от четвърт час преди края на мача. По всичко изглежда, че двубоят е решен, но немците отново демонстрират непримиримия си дух и след два ъглови удара Карл-Хайнц Румениге намалява резултата в 73-та минута. А в 81-та минута Руди Фьолер изравнява.

Когато психологическото предимство е изцяло на страната на европейците, отново блести геният на Марадона, който с перфектен пас извежда Буручага сам срещу вратаря и той с елегантен удар бележи победния гол и прави Аржентина световен шампион за втори път.

Източник: GettyImages

Четири години по-късно финалният мач в Рим е нещо като дежа вю, като отново двата отбора влизат в спор за титлата. Германците жадуват за реванш и в крайна сметка успяват да го постигнат. Мачът далеч не е толкова драматичен, като този в Мексико, четири години по-рано. Аржентинецът Педро Монзон остава в историята, като първия футболист получил червен картон на финал на Световно първенство.

В крайна сметка пет минути преди края на редовните 90, европейците получават право да изпълнят дузпа, дълго оспорвана от "гаучосите". С тежката задача да я изпълни се нагърбва Андреас Бреме, който изпраща топката неспасяемо в десния ъгъл на вратаря Гойкоечея.

Германците ликуват, а великият Марадона, който четири години по-рано е бил носен на ръце от съотборниците си, плаче неудържимо.

Давид срещу Голиат и снежна топка

Източник: GettyImages

Безспорно, Бодьо/Глимт бе една от приятните изненади в европейските клубни турнири през сезон 2021/2022. Норвежкият тим от едноименния петдесетхиляден град стигна чак до четвъртфиналите в първото издание на Лигата на конференциите. По пътя към този етап "Мълнията" бе в група и с българския ЦСКА, като записа равенство 0:0 срещу "червените" на националния стадион "Васил Левски" и победи във втората среща в Норвегия с 2:0. Още по-впечатляващ е фактът, че Бодьо спечели първо място в групата, като дори разгроми италианския Рома с 6:1, като домакин и завърши 2:2 при визитата си в Рим.

По волята на жребия двата отбора отново се срещнаха на четвъртфиналите и скандинавците спечелиха първата среща с 2:1. Любопитен момент преди мача бе, че фенове на домакините се забавляваха като обстрелваха играчите на Рома със снежни топки. Една от тях дори уцели нападателя Тами Ейбрахам, който с красноречив жест демонстрира неодобрение.

Седмица по-късно италианският гранд най-после демонстрира високата си класа и разгроми скромния норвежки тим с 4:0 на стадион "Олимпико" в Рим. Ейбрахам също допринесе за успеха като реализира един от головете. След мача английският нападател написа в профила си в социалните мрежи:"Няма снежни топки в Рим. Полуфинали, идваме"!

В крайна сметка Рома спечели турнира, като Бодьо в ролята на Давид не успя да се справи с великана.

Легендите не винаги имат щастлив край

Източник: GettyImages

Зинедин Зидан, безспорно един от най-големите играчи в историята на футбола е спечелил всички най-важни трофеи, както отборно така и индивидуално.

След победата с Франция на домашното Световно първенство през 1998 година, когато той отбеляза два гола при успеха на финала над Бразилия с 3:0, Зизу триумфира с "петлите" и на Евро 2000. Финалният мач срещу Италия в Ротердам изглеждаше (почти) загубен. 40 секунди преди края на срещата "Скуадра адзура" водеше с 1:0 след попадение на Марко Делвекио. Тогава на сцената излезе Силвен Вилтор, който изравни резултата и срещата влезе в продължения. Тогава все още важеше правилото "Златен гол", отбелязан от Давид Трезеге и донесъл и европейската титла за Франция.

През лятото на 2006 година "петлите" и "Скуадра адзура" отново се изправиха в директен спор, този път за световната титла на шампионата на планетата в Германия. Мачът трябваше да бъде "лебедовата песен" на Зинедин Зидан, който след мача щеше да окачи бутонките на пирона.

Срещата започна по мечтан начин за него и Франция, след като още в седмата минута Зизу с изпълнение тип "Паненка" откри резултата от дузпа. Малко по-късно, обаче, Марко Матераци, превърнал се в един от големите герои за Италия във финала, изравни с глава след центриране от корнер на Андреа Пирло.

До края на редовното време нови голове не паднаха и се стигна до продължения, където светът стана свидетел на един от най-запомнящите се моменти в историята на футбола. Нервите на Зидан не издържаха след словесна провокация на Матераци и той удари италианеца с глава в гърдите, заради което бе изгонен в последния мач от славната си кариера. За да е още по-голяма горчивината, при дузпите съдбата се усмихна на италианците, които реализираха и петте си изпълнения от бялата точка и спечелиха за четвърти път в историята на страната най-желания трофей във футбола.

"Да паркираш автобуса на Камп Ноу"

Източник: GettyImages

Челси и Барселона оформиха едно от най-яростните съперничества в Шампионската лига. През 2009 година, "сините" от Лондон и каталунците се срещнаха в полуфиналите. След като съставът воден от Гуус Хидинк измъкна геройско равенство в Испания, поведе с красив гол на Майкъл Есиен в реванша на "Стамфорд Бридж". Срещата до голяма степен се помни и заради скандалното съдийство на норвежеца Том Хенинг Йовребьо, не отсъдил според английските медии поне четири дузпи за Челси. Все пак лондончани бяха на път да стигнат до финала, но в добавеното време на срещата Андрес Иниеста с красив гол попари надеждите им и класира Барселона в спора за трофея в Рим срещу Манчестър Юнайтед. В него каталунците спечелиха с 2:0 и покориха европейския връх за трети път в историята си.

Три години след това британците отново трябваше да премерят сили с "блаугранас" в същата фаза на Шампионската лига. Челси спечели първия мач у дома с 1:0 с гол на Дидие Дрогба, което им даде надежда преди реванша на "Камп Ноу". Тя, обаче, изглеждаше помръкнала в края на първото полувреме при резултат 2:0 за Барселона, като освен това гостите бяха и с човек по-малко след изгонването на капитана Джон Тери. Тогава, сякаш от нищото, бразилецът Рамирес върна един гол в добавеното време на първата част, който според тогавашните правила за гол на чужд терен класираше лондончани на финала.

Естествено, през втората част съставът, воден от Роберто ди Матео, се прибра в глуха защита, а атаките на Барса следваха една след друга. Голямата фигура в състава на каталунците Лионел Меси дори изпусна дузпа. В този случай се потвърди неписаното правило във футбола "като не вкарваш, ще ти вкарат" и резервата Фернандо Торес напук на всякаква логика реализира изравнителен гол за Челси в края на мача, за да осигури място във финала и сладък реванш за лондончани.

Там, на "Алианц Арена" в Мюнхен с подобен стил на игра Челси излъга и Байерн след дузпи, за да се окичи с така желания трофей.

Понякога егото е по-важно дори и от отбора

Източник: GettyImages

Златан Ибрахимович е един от най-успелите футболисти през новия век. Многократен шампион на Нидерландия, Италия, Франция, спечелил общо над 30 трофея и реализирал над 500 гола в кариерата си. Освен с футболните си умения шведът от босненски произход е добре известен и с голямото си его и избухлив характер.

В активната си кариера Ибра е имал сблъсъци с десетки играчи на съперника, а понякога дори и със свои съотборници. Едни от най-известните са конфликтите му с италианския национал Марко Матераци. Като играч на Ювентус в дербито с Интер през 2006-а година, Ибрахимович е покосен от зверско влизане с бутоните на защитника. Шведът, въпреки желанието си да остане на терена, е принуден да напусне игра заради силни болки.

Четири години по-късно, вече като футболист на Милан, Ибрахимович отново се изправя срещу Матераци и Интер в "Дерби де ла Мадонина". През първото полувреме "росонерите" повеждат с гол от дузпа отсъдена за нарушение на защитника срещу Златан. Истинското отмъщение, обаче, предстои през втората част. Тогава уж при борба за топката Ибра стоварва таекуодо удар в тялото на Матераци, който изпраща последния в болница. С действията си голмайсторът дори рискува да остави отбора си с десет души на терена, но в крайна сметка му се разминава и получава само жълт картон.

По-късно в свое интервю Ибрахимович се връща към инцидента и гордо заявява: "Чаках този момент четири години. Каквото повикало, такова се обадило."

Всички тези истории дават материал за размисъл и са потвърждение на нашенската поговорка: "На каквото си постелиш, на това на това ще легнеш".

Отмъщениeто винаги се сервира студено

Първа част