Броят на португалските треньори, които напускат родината си, за да работят в чужбина, непрекъснато расте. Някои заминават заради ограничените възможности на местно ниво, а други напускат, след като с успехите си са направили впечатление на чуждестранните клубове. Малцина са тези, които са отхвърляли предложение за работа в чужбина.
Едва ли има човек във футболния свят, който да не е чувал за Жозе Мауриньо. Мениджърът на Челси направи първите си стъпки в професията, докато бе асистент на Боби Робсън в Спортинг (Лисабон), Порто и Барселона през 90-те години. Това чиракуване даде възможност на Мауриньо да поеме Бенфика през 2001 г., след което с Порто спечели две поредни титли, една купа на Португалия, една Суперкупа на страната, купата на УЕФА и купата на Шампионската лига. Тази серия от вдигнати трофеи му спечели наградата треньор на годината за 2004 и 2005 г. от Международната федерация по футболна история и статистика.
С такава впечатляваща визитка Жозе стана обект на интерес от страна на европейските топ-отбори. След като се раздели с "драконите" през 2004 г., португалецът акостира в Лондон, за да поеме Челси. И още на първата си пресконференция той показа неподражаемия си нрав: "Не ме мислете за арогантен, но аз съм европейски шампион и мисля, че съм специален."
Още в първия си сезон показа колко е специален, след като изведе "сините" до първата им шампионска титла след 50-годишна пауза. Освен това вдигна и "Карлинг къп" и дублира титлата през следващата година. Въпреки че от началото на този сезон Челси не показва предишната си сила, феновете продължават да обичат португалския мениджър и се надяват именно той да изведе отбора до жадувания успех в Шампионската лига.
Основният съперник на "сините" във Висшата лига този сезон е Манчестър Юнайтед, който има на своята пейка друг надарен португалски тактик - Карлош Кейрош. Вторият човек след Сър Алекс Фъргюсън дойде на "Олд Трафорд" през юни 2002-а, когато бе слабо известен в европейския клубен футбол. Дотогава е по-популярен с успехите си с португалските младежки формации, които направи световни шампиони през 1989 и 1991 г., както и че е бил треньор на националните отбори на ЮАР и Саудитска Арабия.
Препоръчан от различни португалски специалисти, Кейрош бе поканен от Сър Алекс на интервю и незабавно получава предложение за работа като негов асистент. "Да се свържа с него е едно от най-добрите решения, които съм взимал", призна въодушевеният Фъргюсън, след като на следващата година дуото изведе "червените дяволи" до титлата. Когато година по-късно Реал (М) покани португалския стратег за заместник на напускащия Висенте дел Боске, Кейрош реши, че не може да откаже подобна оферта. 12 месеца след това обаче Сър Алекс с радост го прие обратно. Оттогава е дясна ръка на шотландеца.
Известен във футболните среди като "Крал Артур", Артур Жорже без съмнение е най-пътуващият треньор от Лузитания. След като започна кариерата си през 1980 година, той обиколи 8 държави, като ръководи отбори от Португалия, Франция, Испания, Холандия, Саудитска Арабия и Русия. Сред успехите му се броят четири титли на Португалия и КЕШ за 1987 г. с Порто, шампион на купа на Франция с ПСЖ, както и титла в Саудитска Арабия. Освен това е бил начело на националните отбори на Португалия, Швейцария и Камерун. През октомври 2006 г. застана начело на втородивизионния френски Кретей. Сега тимът е на пет точки от зоната на изпадащите, но с амбиции за по-предно класиране.
Друг португалски треньор, който в момента работи зад граница, е Аугусто Инасио. Специалистът, който изведе Спортинг (Лисабон) до титлата през 2000 година, миналия ноември прие предизвикателството Бейра Мар. За съжаление, тимът залепна за дъното на таблицата и треньорът бе освободен. Инасио не стоя дълго без работа и бе назначен начело на закъсалия гръцки Йоникос. След идването му обаче тимът спечели само една точка и португалецът трябва да изцеди всичко от своите знания и от уменията на играчите си, за да запази поста си.
Мануел Жозе беше начело на точно 11 португалски тима, преди да опита късмета си с египетския Ал Ахли през 2001 г. С този тим той си извоюва статут на герой сред местните фенове, след като изведе тима до 2 шампионски титли (2004/05 и 2005/06), 3 пъти спечели Шампионската лига на Африка (2001, 2005, 2006), две африкански суперкупи (2001, 2006) и две суперкупи на Египет. Под негово ръководство Ал Ахли стана единственият клуб с две поредни участия на световното клубно първенство.
След като бе начело на Боависта, Салгейрош и Лейшоеш, Енрике Калисто направи Виетнам своя втори дом. През последните 6 години той се опитваше да се наложи в Донг Там Лонг Ан, като първо изведе тима до промоция в елита, последвана от едно второ и едно трето място. След като спечели купата на Виетнам преди две години, тимът най-сетне стана шампион на страната, а миналата година повтори постижението си. След слабия старт на този сезон сега Донг Там се опитва да настигне лидера Да Нанг в опит да вземе трета поредна титла. Освен това Калисто дори застана начело на националния отбор, като изведе Виетнам до третото място на "Тайгър Къп" през 2002 г.
Бернардино Педрото води Атлетико Спорт Авиасао (АСА) от бившата португалска колония Ангола. С този отбор той спечели три шампионски титли, четири суперкупи на страната и една купа на Ангола за седемте години начело на АСА. Настоящите финансови затруднения на клуба вероятно ще доведат до раздяла, но Педрото вече получи покана от друг местен клуб - Петро Луанда.
През последните дни друг странстващ португалец - Жозе Песейро, сложи край на авантюрата си в Саудитска Арабия. Ал Хилал реши да го освободи след няколко поредни слаби представяния на тима. Решението бе изненадващо, тъй като отборът все още е фаворит за спечелването на титлата, на три точки пред втория в класирането в средата на шампионата.
И докато задграничната авантюра на Песейро е на път да приключи, то тази на Антонио Оливейра може да започне. В момента Тони обмисля предложение да поеме националния отбор на Мозамбик. Ако приеме да застане начело на "мамбите", задачата да ги класира на купата на африканските нации през 2008 няма да е никак лесна - досега са спечелени само две точки в шест квалификационни мача. Макар че някои от техните сънародници ще се завърнат у дома, традиционната португалска любов към пътуване и приключения ще продължи.
