Дербита са мястото, където футболните стойности и страсти излизат отвъд всякакви нормални граници. Приберете си здравия човешки разсъдък в гардероба и го заключете добре, преди да решите да стъпите на този терен. Тук легендите са много по-важни от историческата истина, тук не се взимат пленници, тук се работи с най-грубите сечива и отмъщението е по-сладко откъдето и да било. На тази земя властват героите, предателите и подлеците, а съдиите и без това винаги са виновни. Феноменът на дербитата е най-вълнуващият, който футболната общественост изобщо може да предложи..

Аржентина

Бока Хуниорс - Ривър Плейт
Който пътува като турист до Буенос Айрес, бързо ще установи, че един от първите въпроси, на които ще трябва да отговаря е: "Ти от Бока или от Ривър си?". Спортното значение на вечния дуел между бедните (Бока) и богатите (Ривър) в последно време е олекнало поради множеството трансфери в Европа, а и от факта, че в последната година се разминават в различни дивизии. По улиците на аржентинската столица никой не се вълнува, че след топката тичат както тийнейджъри, така и играчи над 30-годишна възраст. Дъното е постигнато през 2005 г., когато се изиграва "най-скучното Суперкласико на всички времена", завършило 0:0. Безкомпромисно е поведението на и извън терена. Членовете на фенклуба на Ривър "Ла Барра Брава", който всъщност по-скоро е престъпна групировка, редовно са арестувани от полицията преди дербито. Най-голямата трагедия се случва на 23 юни 1968 г., когато при масова паника феновете не могат да напуснат стадиона, защото изходите са заключени отвън. Катастрофата коства животите на 71 души.

Мексико

Чивас - Атлас Гуадалахара

Гуадалахара е милионен град, който се гордее с най-старото дерби в Мексико - "Ел Класико Тапатио". Репортаж  от този мач от 1957 г, не е загубил актуалността си и до днес, като звучи така "Срещата беше, както всички Тапатио-дербита, белязано от борба, разправии по терена и по трибуните, нахлувания на треньорите, отстранени футболисти и бой с полицията."

Тунис

Клуб Африкен - Есперанс

В Тунис съществува традицията при домакински междунарадни мачове на омразния градски съперник, многобройни тълпи да подкрепят гостуващия отбор. Когато Есперанс губи финала на африканската Шампионска лига, феновете на Африкен празнуват цяла нощ по улиците на града. Звучи ви познато, нали?

Парагвай

Олимпиа - Серо Портено

Колко сериозно е съперничеството между "Ел Декано" (Олимпиа) и "Отбора на народа" Серо Портено може да се разбере от действията на парагваската футболна икона Хосе Луис Чилаверт. През 2004 г. той отказва изгодно предложение за договор при Серо Портено с думите: "Аз съм идол за цял Парагвай. Ако заиграя за един от тези два отбора, противниковите запалянковци ще ме намразят. Аз не искам това". Най-легендарният дуел се провежда през 1915 г., когато се решава съдбата на титлата. След 3:3 в редовното време, Серо вкарва четири попадения в продълженията.

Иран

Естехлал - Пирузи Техеран
"Градското първенство на Техеран". Тук този мач има дори по-голямо значение от държавното първенство на Иран. 17-те футболни вестника в 13-милионния град пишат ежедневно за "Червените" (Пирузи) и "Сините" (Естехлал), а дербитата между тези тимове обичайно събират над 100 000 зрители на стадион Азади (от 1979 г. достъпът на жени на трибуните е забранен). След като запалянковците на Пирузи нахлуват на терена през 1995 г. и провокирани от съмнителни съдийски отсъждания започват побоища, за рефери на това дерби се назначават само чужденци. Мачът се излъчва по телевизиите по целия свят, за да могат и иранските емигранти да го наблюдават. 

Аржентина

Индепендиенте - Расинг
Географската близост прави разликата: Нито един друг дуел от аржентинския професионален футбол не е по-близък в буквалния смисъл на думата. Стадионите на Индепендиенте и Расинг се намират само на около 200 метра един от друг. Дербито на Авеанеда, един пристанищен град в провинция Буенос Айрес, се смята за един от най-важните срещи в страната след "Суперкласикото" между Бока Хуниорс и Ривър Плейт.

Мароко

Уайдад - Раджа Казабланка 
Съперничеството в класиката на Казабланка е свързано с мароканския футболен пионер Пере Хего, който през 1937 г. първо основава Уайдад ("Любов"), а по-късно напуска клуба в посока Раджа ("Надежда"). От тогава мачовете между тези два отбора се считат като сблъсъци в почит на Хего, който сам заявява в миналото, че сърцето му бие за Уайдад, но поради "твърдоглавието на характера му" по-скоро би подкрепял Раджа.

Индия

Източен Бенгал - Мохун Баган
Какъвто и да е резултатът: След индийското дерби, провеждано нерядко пред 100 000 зрители на "Стадиона на индийската младеж" (стадион "Юба-Бхарати-Киранган"), наличността по иначе добре снабдените рибни пазари в Калкута е доста оскъдна. Феновете на Мохун Баган традиционно празнуват победата в дербито на индийската лига с ястие от раци, а привържениците на Източен Бенгал похапват риба хилза в случай на успех на техния тим. Двата клуба се срещат за пръв път през 1925 г., а съперничеството между Източен Бенгал и Мохун Баган, първите мачове от които се играят в градината на едно богато семейство, определено е по-старо от враждата между Индия и Пакистан. Междувременно са изиграни повече от 250 издания на този сблъсък, които за съжаление не винаги протичат приятелски: през август 1980 г. 16 души загиват след тежки запалянковски изстъпления.

Южна Африка

Орландо Пайрътс - Кайзер Чийфс
"През 70-те и 80-те години", казва Мзион Мофокенг, който вероятно е най-познатият фен на Пайрътс, "беше немислимо дъщерята на фен на Пайрътс да има нещо общо със сина на привърженик на Чийфс." Времената са се променили, но това не е засегнало въодушевлението на южноафриканците от най-важната среща в страната им. Понякога обаче този двубой има драматични последици: Най-печалното издание на дербито на Совето в югозападния Йоханесбург се изиграва през 1991 г. Тогава при внезапна масова паника по трибуните 40 души са стъпкани до смърт. Чийфс срещу Пайрътс разделят футболните фенове сякаш са две различни религии. Двата клуба започват след трагедията от 1991 г. различни и разнообразни запалянковски инициативи, но това начинание няма голям успех: през 2001 г. при напускането на стадион "Елис Парк" отново загиват 40 души.

Уругвай

Пенярол - Насионал Монтевидео
Когато Пенярол води на почивката с 2:0 в мач за купата през 1949 г., играчите на Насионал напускат стадиона през задната врата на тяхната съблекалня. Феновете на Насионал оправдават тази постъпка по-късно с множеството спорни съдийски решения в техен ущърб. Истинската причина: Футболистите са се страхували да не запишат разгромна загуба и така да влязат в историята. Тези обстоятелства най-точно сякаш показват заряда на това дерби.

Бразилия

Палмейрас - Коринтианс
Какво се прави, когато един отбор няма местен съперник? Ами отборът сам си основава такъв. Няколко привърженици на Коринтианс основават Палмейрас през 1914 г. под името Палестра Италия. В следващите години поддръжниците на Коринтианс, които в по-голямата си част са преселници от Европа, се разцепват на две. Бившите запалянковци на Коринтианс, наречени "предатели", фанатично подкрепят Палмейрас и са в основата на една от най-горчивите вражди в град Сао Паулу. Нарицателното "Дерби Паулища" за първи път е употребено от бразилския футболен журналист Томаз Мацони през 40-те години на миналия век. Феновете на Коринтианс преимуществено наричат своите контрахенти "свине", докато те им отвръщат с "раци". Дербито е увековечено в една бразилска комедия "O Casamento de Romeu e Julieta". Там дъщерята на президента на Палмейрас се влюбва в един фен на Коринтианс.

Еквадор

Барселона - Емелек
Най-важното дерби на Еквадор се провежда в най-големия град на тази страна - пристанището Гаякил. Когато "Класико дел Астийеро", дербито на корабостроителниците, започва, един срещу друг застават милионерският клуб (Емелек) срещу рекордния шампион (Барселона). Последният - както подсказва името - е основан от бедни испански каталунски преселници. През 1949 г. осветлението мистериозно спира, когато Барселона води с 3:0 като гост. След подновяването на играта Емелек успява да изравни - 3:3, а бесните фенове на гостите обсаждат сградата на местната електрическа компания. Рекорд на века: Франсиско Анибал Сибейра успява в три поредни дербита през 1978 г. да вкара за Емелек по един гол директно от корнер (!!!) - при 2:1 в юли, при 1:2 през септември и при 1:0 през ноември.

Чили

Универсидад - Коло Коло 
Духовете са разбунени през 1940 г., когато Коло Коло печели едно дерби с 1:0, но футболист от победителите шамаросва съперник като своеобразна санкция за извършено нарушение. Иван Саморано, играл за отбори като Реал Мадрид и Интер, казва: "От всички дербита, в които съм играл в моя живот, Коло Коло - Универсидад беше най-значимото."

Египет

Ал Ахли - Замалек
Трафикът в Кайро е истинско безумие. Само когато се играе дербито, улиците в мегаполиса са напълно безлюдни. Това е най-великият сблъсък, който човек може да преживее на африканския континент. Играе се на препълнения със 100 000 фанатични запалянковци национален стадион в Египет, а съдиите задължително пристигат от друга държава.

Аржентина

Нюел'с Олд Бойс - Росарио Сентрал
Най-важното аржентинско дерби извън столицата. Първодивизионните отбори от и около Буенос Айрес са не по-малко от дванадесет. В Росарио, третият най-голям град в Аржентина, всичко се разделя на две половини. Привърженици на Росарио Сентрал излизат по улиците след финала на Копа Либертадорес през 1988 г. и празнуват загубата на своите врагове срещу Насионал Монтевидео. Произходът на враждата е необичаен: През 20-те години се провежда благотворителен мач, приходите от който ще бъдат преведени за строежа на клиника за проказа. Благодарение на този двубой двата клуба получават своите псевдоними. Играчите на Росарио Сентрал от тогава са известни като "Канаяс" ("Злодеите"), а Нюел'с Олд Бойс носят прякора "Лос Лепросос" ("Прокажените"). От този ден, който иска да посети това дерби, се нуждае от сериозен къмпинг-опит. Последният път, когато привържениците на Сентрал искат да посетят този мач, те лагеруват в продължение на 3 дни пред касите на стадиона, за да закупят 3 000 билета.

Бразилия

Фламенго - Флуминензе
Фронтовата линия на борбата между Фла-Флу минава по границата между богатството и бедността. Отборът на жителите на гетата, Фламенго, се конкурира с тима на висшата класа. Атмосферата в деня на дербито не се отличава от тази в деня на карнавала в Рио: Около стадион „Маракана" се танцува и се пее от различните школи по самба. По-елегантният футбол се играе от Фламенго в повечето случаи, благодарение на играчи като Зико и Сократес. През 1941 г. Флу се нуждае от равенство, за да стане шампион. Техен играч изритва топката през телената мрежа на стадиона в близката река. Противникът явно е очаквал подобен ход, защото е назначил гмуркачи в близост до водоизточника, които бързо изваждат коженото кълбо на повърхността. Но и това не помага, защото срещата завършва 2:2.